Уважаеми Господин Председател на Народното Събрание,
Уважаеми Господин Президент,
Уважаеми Народни Представители,
Ваши Превъзходителства,
Скъпи мои сънародници,
Заклехме се в Конституцията на Република България защото спечелихме изборите по волята на два и половина милиона избиратели, които гласуваха за нас. Благодаря Ви. Сега, обаче, произнесъл клетвените думи, имам още по-голямо основание да кажа това, което заявявах през цялата предизборна кампания: президентът е на всички български граждани.
Преди десет месеца, когато взех решението да се кандидатирам за президент, бях изправен пред много въпроси. Трябваше да намеря техния отговор защото преди да посочиш пътя на другите, е нужно сам да си го намерил.
Онова, което ми даде кураж да се кандидатирам, бе убеждението ми, че съм свободен и същевременно ангажиран човек. Свободен от предразсъдъците на миналото и ангажиран с проблемите на днешния и утрешния ден. Това ми дава право да кажа, че ще положа всички усилия политиката да се прави така, че хората в България да се чувстват уверени и достойни. Знам колко е важно това за всеки един от нас. Ние можем да го постигнем, ако обединим усилията си с усилията на всички европейски народи, ако осигурим на българското стопанство развитие по световните стандарти и ако гарантираме върховенството на закона над всички частни и групови интереси. Защото народът е силен там, където е силен законът.
През последните дни законодателния орган на страната е в центъра на общественото внимание. Всички видяха и осъзнаха, че в паметната нощ на 10 срещу 11 януари беше наранена сградата на Народното Събрание. Но малцина си спомниха, че през последнигте години беше нараняван неведнъж духът на българския парламентаризъм. Парламентът на една държава не се гради от тухли и вар, а от съгласието между управляващи и управлявани. Именно това съгласие беше разрушено.
Последните дни ни помогнаха да видим още нещо, което усетих по време на предизборната кампания. То е, че в България има една нова воля. Волята за промяна. Тя изведе хората на улицата. Българският народ беше достатъчно търпелив за да поиска тази промяна едва сега. Но я поиска особено категорично. Въпросът е: готови ли сме ние, българските политици да я осъществим.
Сега хората искат това, което не получиха през 1990 г.
Първо: истински пазарни реформи и възможности за индивидуално развитие и мотивация за труд тук, в България.
Второ, отговорни политици които да управляват държавата. Това означава, че онези, които ограбват страната и злоупотребяват с властта, трябва да бъдат наказани.
И трето, ясна идея за това къде сме, накъде искаме да върви България сега, догодина, след десет години, през 21 век. Ние трябва да изберем между илюзиите на миналото и предизвикателствата на бъдещето.
Убеден съм, че занапред българското общество и българските политици трябва да водят открит и честен диалог по всички важни въпроси. За мен е неприемливо съдбата на България да се решава на кръгли маси или среднощни заседания с неясна легитимност. Важните проблеми на страната трябва да се решават от Народното събрание, от Правителството и от Президента на Република България пред очите на целия народ. Това е почтената и национално отговорна политика. Другото е политическо хитруване, а политическото хитруване, госпожи и господа, е като днешната българска петолевка – с нея вече не може да се купи нищо.
Нямаме време: трябва да направим верния избор – да изберем европейския тип цивилизация. Да изразим волята и да изградим предпоставките за интегрирането ни в Европейския съюз и НАТО. Няма да се уморя да повтарям: погледнете страните, в които продължават да емигрират децата ни. И ако всичко друго изглежда на мнозина доста абстрактно, то бъдещето на децата винаги е било основна грижа на всеки българин. А те вече посочиха каква да бъде България. Ако искаме децата ни да останат при нас и да работят за страната ни, трябва да им предложим общество, в което те мечтаят да живеят. Да им помогнем да изберат България!
Днес се обръщам към вас, убеден че страната има нужда от предсрочни парламентарни избори и нов обществен договор. Избори, които ще донесат повече съгласие в обществото. Избори, които ще позволят на новите управляващи, заедно с хората залели улиците и с тези, които са по домовете си да осъществим болезнените, но спасителни икономически реформи.
Убеден съм, обаче, че преди това е необходимо национално съгласие между основните политически сили за пазарни реформи и излизане от кризата. Съгласие по въпросите за въвеждане на валутен борд, на финансовата стабилизация и реалната структурна реформа.
Хората по улиците подсказаха на политиците какво трябва да се направи. Те са там, защото са отчайващо бедни. А са отчайващо бедни, защото през последните 4 години в България има само имитация на реформи, съчетана с корупция и високомерно незачитане на общественото мнение. Хората ще се приберат по домовете си, когато политиците покажат, че са ги разбрали.
Две неща вече не са възможни след последните събития: да не забелязваме какво става около нас и да вземаме решения единствено на основата на договаряния сред политическия елит. Общественият договор, който трябва да се сключи днес не е между една партия и друга партия, а между управляващите и гражданите на България.
България иска избори час по-скоро. България трябва да получи тези избори. Ние повече нямаме право да пропиляваме гигантската човешка енергия. Аз съм сигурен, че хората няма да ни позволят каузата на България да се провали отново. Ако сега сме свидетели на упадъка на българската икономика новината е, че моралът на българския народ е във възход. Няма да намерим по-добър повод за ново начало на изтерзаната българска демокрация? Тогава с нас ще бъдат всички български граждани, защото искат по-добър живот. Вижте новото мнозинство. Лицето му е младо, мисълта му е чиста, а мечтата му за промяна е неистова.
Нека ние, българските политици се вслушаме в неговия глас. Всеки може да сгреши, но да упорства и да не признава своите грешки е привилегия само на безотговорния или недобросъвестния политик. Аз вярвам в разума и политическата отговорност на всички в тази зала. Убеден съм, че всеки един от народните представители поставя бъдещето на България над собствения и партийния си интерес. Странно е защо тогава този български парламент не успя да открие цели две години спасителната за България формула.
Ако са верни думите на древния оратор „Сенаторите са добри хора, Сенатът е лош звяр“, нека следващият български „сенат“ надвие лошото в себе си. България влиза в новата история на Европа и на света с голямо закъснение. Защо тогава се суетим пред входа? Защо всички не извикаме „Тук сме!“, както ни съветват младите. Защо не захвърлим – всички ! – ръждясалите като старо желязо предубеждения? Всяко изчакване оскърбява националната воля за по-добър живот.
Когато почти преди година поех пътя към президентския пост, признавам, бях изпълнен с вътрешни съмнения. Днес, в условията на дълбока криза би трябвало да съм съвсем разколебан. Ще ви кажа честно – сега се чувствам като никога сигурен, защото се убедих в силата на нашия народ, а следователно и в доброто бъдеще на България.
Аз вярвам, че ще бъда президент на една нова България – с ново мислене и с нова воля, България на двайсет и първия век, в който ще прекрачим заедно.

Уебсайт и реализация - BZGraphics