Уважаеми господин Президент на Република България,

Уважаеми д-р Желев, президент на Република България за периода 1990-1997 г.,

Почитаеми представители на държавните институции в България,

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Превъзходителства,

Драги сънародници,

В аналите на следосвобожденската българска история няма запазени ярки спомени за внушителни тържества при встъпването на нов държавен глава. И в годините на прехода тази традиция се формираше нелеко, не без своите проблеми. И все пак днес имаме основание да кажем, че този ден в политическия календар на българите е знаков, значим и тържествен. Тази формираща се нова традиция има своя смисъл, има своето дълбоко осъзнаване в усилията ни да разберем, да осмислим ролята на президентската институция в системата на българските власти.

Да, президентската институция е относително млада на фона на вековното развитие на българската държавност. Млада, но веднага бих добавил стабилна и солидна със своите ясни правила, със своята действена структура, със своите вече утвърждаващи се традиции, които и аз, и моите предшественици сме следвали безотказно.

Вярвам, драги сънародници, че събраните тук и онези, които проследяват церемонията медийно, сме обединени от едно разбиране – това, че България е имала и трябва да има силен, активен, действен и работещ президент. И прави чест на моите предшественици д-р Желев и г-н Петър Стоянов, че при всички превратности на времето отстояваха такава позиция, че не допуснаха обезличаването на институцията. И аз със своите усилия надявам се да имам скромен успех в стремежа да не се допусне ограничаването на президентските правомощия и което е още по-важно – да се утвърждава нейният авторитет именно като силна, като ангажирана институция.

Иска ми се да вярвам и пожелавам на президента Плевнелиев, на неговия екип да продължи усилията, за да не се допусне превръщането на институцията в протоколна, в декоративна. Днес, както и в предишните години, българският президент се кълне преди всичко в това да бъде държавен глава на всички български граждани. Няма нищо по-естествено от това. И през изминалите десет години президентската институция се постара, опита се да даде своя принос за преодоляването на пагубния разкол за българското общество в най-широкия смисъл на думата.

И ако днес ние говорим за национално единство, то това означава преди всичко осъзнаване ролята на президента като фактор на толерантност в стремежа за поддържането на етническия мир, за консолидацията на различните религиозни и етнически общности в името на национално значимите цели.

Националното единство, уважаеми госпожи и господа, означава, че държавният глава на Републиката е ключов фактор в стремежа за издигането, утвърждаването, развитието на нова политическа култура, в противовес на омразата, на агресията, на демонизирането на опонента. Когато говорим за национално единство, това не означава политическо единомислие. Винаги съм смятал и пожелавам на всеки следващ президент оттук нататък да отстоява своята позиция, разбира се, в интерес на широките обществени очаквания за повече справедливост. Защото едно общество, което не е справедливо трудно може да бъде единно. Националното единство предполага преди всичко баланс на властите, не партиен монопол върху тях, а баланс, взаимодействие между институциите, широк диалог и търсене на съгласие между управляващи и опозиция, конструктивни отношения между държавните структури и гражданското общество.

Преди десет години, драги сънародници, бях избран в името на промяната, така както всеки следващ президент, разбира се. И тогава, и сега съм убеден, че е важно да има сигурност в промяната, а това предполага на първо място приемственост, приемственост в реализацията на стратегическите цели и националните приоритети. И аз така разбирам и оценявам високо посланието на президента Плевнелиев за надграждането. Нищо по-добро и по-важно, когато става дума за основните конституционни ангажименти на държавния глава.

Президентът представлява страната в международните отношения. Воден от тези съображения, аз и моят екип през тези десет години дадохме всичко от себе си, за да се реализират стратегическите цели на външната ни политика за членство в Европейския съюз и НАТО. Нещо повече, ние постигнахме най-добрите отношения със Съединените американски щати в над вековната им история. Ние възстановихме отношенията с Русия на равноправна взаимоизгодна основа. Не би било пресилено, ако днес кажем, че в своя 21 век България, българската дипломация е еднакво приета в Брюксел, Вашингтон, Москва, Пекин, Токио, в много други европейски, арабски, азиатски, латиноамерикански столици. Ние не само постигнахме най-добрите отношения със своите съседи от Освобождението насам, но и в редица пунктове България стана своеобразен лидер във формирането и отстояването на политики – културната политика, енергетиката, т. н.

Смятам за особено важно, уважаеми дами и господа, за особено актуална онази идея, която винаги съм отстоявал, идеята за икономизацията на българската външна политика. Толкова повече тя е необходима в условията на усилията ни за изход от кризата и особено за да скъсим дистанцията между нас и другите европейски страни в следкризисното ни развитие.

Горд съм, уважаеми господа генерали, адмирали, офицери, сержанти, войници, гвардейци за това, че бях върховен главнокомандващ за тези десет години и се постарах да подпомогна вашите усилия за реформа, която да доведе до силна, боеспособна и модерна Българска армия. Армия, която не само да отговори на изискванията и критериите на нашите съюзници, но армия, която преди всичко да е в състояние да гарантира военната сигурност на страната. Защото няма, не може да има силна държава без силна армия. И няма да се уморя да повтарям, че след професионализацията и успоредно с модернизацията на Българската армия ние трябва да се обърнем с лице към проблемите на военнослужещите, защото човешкият фактор е ключов за бъдещето на въоръжените ни сили.

И най-сетне, но не на последно място по значение, една дискусионна тема за дейността на президента е тази за социалната му ангажираност. Ще кажа само това, че не мога да си представя социалният критерий да не е водещ тогава, когато се оценяват важни, ключови за развитието на страната ни закони. Искрено се надявам, че както беше досега, така и бъдещите президенти ще бъдат необходимият фактор в социалния диалог, ще бъдат онзи така необходим социален партньор и посредник, тогава когато има напрежение или, не дай Боже, социални конфликти.

Уважаеми сънародници,

аз имах шанса да бъда държавен глава в един успешен, в градивен за България период. Зная, че мнозина от вас таят своето разочарование или огорчение, но искрено вярвам, че и всеки един от вас, и историята най-вече, ще оцени българския успех от първото десетилетие на 21 век.

В личен план бих бил доволен, ако са прави изследователите, твърдейки, че си тръгвам с доверие не по-малко от онова, с което съм прекрачил прага на „Дондуков” 2. Имах много амбиции. Бих казал, че постигнатото е повече, отколкото е заложеното в преките конституционни правомощия, може дори повече от стореното преди мен. Но много по-малко, отколкото бяха собствените ми амбиции и най-сетне много по-малко, отколкото хората очакват от президентската институция. И затова твърдя, че резервите, възможностите пред новия президент са много. И затова откровено бих казал, че не бих ревнувал, че ще бъда първият, който ще адмирира, ако президентът Плевнелиев постигне повече, ако достигне по-далече, по-напред към по-доброто бъдеще на България.

На добър час, господин Президент! За мен беше чест!

Да живее България!

Уебсайт и реализация - BZGraphics