Паметник на Незнайния воин

Уважаеми господин Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър-председател,

Уважаеми господин Вицепрезидент,

Уважаеми министри и народни представители,

Ваши Високопреосвещенства,

Уважаеми господа генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Ваши Превъзходителства,

Драги сънародници,

Точно тук, на това място, преди малко повече от 20 дни тържествено отбелязахме влизането на България в Европейския съюз. И днес, от дистанцията на отминаващите дни, продължаваме да търсим причините, да търсим отговор на въпроса защо и как стигнахме дотук. И колкото и време да минава, всеки анализ, всеки отговор на този въпрос ще започва с нашата признателност към онези поколения българи, които дадоха всичко от себе си – имота си, семейството си, живата си дори, за да я има България, за да върви напред българската нация. Някои се жертваха на бойното поле на българската слава. Други изтляха в тъмните, в мрачните килии на манастирите, поддържайки жив българския дух.

Сигурно не е случайно това, че нашите предшественици са избрали именно това свято място за ключов момент в ритуалите по встъпване в длъжност на държавния глава. Това е един малък, но без съмнение необходим знак за изострената историческа памет на нас, българите. Но което е по-важно – това е един необходим символ на дълбоката, осъзнатата приемственост в развитието на българската държавност независимо от сложната ни история, независимо от перипетиите на времето.

Всъщност, когато ние, българите, говорим за Паметника на Незнайния воин, това е твърде условно. Защото добре знаем, че в нашата Родина има много паметници – във всяко населено място, във всеки град, село и паланка, които хората с много труд и любов, понякога отделяйки от залъка си са съградили, почитайки паметта на героите, разбирайки, че тяхната саможертва е била най-важното условие да бъде България това, което е днес – свободна, независима, успяваща, да бъде българският народ равностоен на останалите европейски народи.

И затова, колкото и пъти, уважаеми сънародници, да правим нов прочит на голямата тема за родолюбието, за съвременното родолюбие, този нов прочит винаги ще започва с нашата признателност към всички онези, които най-общо казано можем да наречем строители на съвременна България.

И затова президентската институция, както досега, така и в бъдеще, ще застава твърдо и безусловно зад всяка гражданска инициатива, която има за цел да съхрани българското, да го пренесе напред във времето за следващите поколения.

В същото време добре съзнаваме, че днес това е необходимо, но недостатъчно условие, че от нас, съвременниците – политици, интелектуалци, бизнесмени, зависи до каква степен ще съумеем да съхраним българската идентичност в трудната, в конкурентната европейска среда. И знаем, че това вече не става с голите фрази от началото на прехода. Знаем, че от нас сега се изискват реални достижения – в икономиката, в духовната сфера, в политиката и в дипломацията.

Тук му е мястото да кажем, драги сънародници, че нашето национално самочувствие и достойнство предполагат не конфронтация, не сблъсък, не отричане на другите, различните от нас. Аз държа на онази постановка, с която вървяхме напред в предизборната кампания, а преди това и през целия изтекъл мандат, че не етнизацията на политиката, а толерантността и диалогът са нашата сила. И пак ще припомня, че на същите онези сигурно около четири хиляди паметници на признателност към воините ни има изписани много имена на хора от различни етноси и религии, но хора, които са имали и една обща религия – тази на обичта към Отечеството и готовността да се жертват за него.

Тук му е мястото да кажем, че модерният патриотизъм предполага не конфликтност, не напрежение и противопоставяне, а добросъседство, изграждано на ясни, конкретни европейски принципи и това ще бъде политиката и на президентската, а вярвам и на всички български институции.

Уважаеми госпожи и господа,

В цялата нелека кандидат президентска кампания ние с вицепрезидента Ангел Марин не си позволихме нито за миг и намек за политика неизпълнима, за нереалистични, непостижими ангажименти. И сега не бихме си позволили да заиграваме с очакванията на българските граждани. Не бихме го направили, първо, защото винаги сме дължали на почтеността в политиката, на разума и последователността в своята дейност. И второ, което всъщност е най-важно, защото съзнаваме, че България може да върви напред и нагоре, ако спечели две битки – битката срещу злоупотребата с власт и битката на лидерството срещу популизма.

България има нужда повече от всякога от лидери, които са в състояние да градят, да съзидават, а не да отрицават и да търсят конфронтацията. От лидери, които могат да поемат отговорността да кажат истината, а не да приказват онова, което хората очакват да чуят. От лидери, които да формират на тази база ясна визия, ясна управленска програма и дейност. От лидери, които в крайна сметка градят мостове, а не барикади, които биха могли да създадат широка общонационална подкрепа в името на национално значими цели.

И тъкмо заради това искам ясно да заявя, че ние с вицепрезидента Ангел Марин няма да изневерим на стила си и през втория мандат. Ще търсим една по-голяма ангажираност, президентска институция, която да е работеща и ефективна. Други отговарят за ефектността в българската политика.

Ще бъде така, защото хората са ни избрали такива, каквито сме и защото България извоюва своя авторитет, постигна своите успехи, своето европейско признание с една политика, която може да бъде коригирана, допълвана, но която не бива да бъде радикално променяна. Още по-малко основание за подобна радикална промяна може да бъде повторният вот или мандат и искрено се надявам, че обстоятелствата, процесите в Република България няма да налагат промяна в дейността на президентската институция. Напротив, тя и в бъдеще ще бъде онзи необходим гарант за стабилност и предсказуемост в поведението на България.

Уважаеми сънародници,

Скъпи приятели,

И аз като мнозина от вас имам своето безпокойство от това, че евроскептицизмът може да намери почва в българските условия, но много повече ме тревожи фактът на българоскептицизма, на недоверието към онова, което ние правим и което нерядко успява. Много по-често признанието отвън е по-силно, по-ярко, по-категорично, отколкото нашето собствено признание. Да, европейското много често е било образецът, мярката, аршинът за онова, което сме правили от Възраждането насам, но и нерядко ние самите сме задавали тази мярка, особено в сферата на духовността.

Казвам това, защото днес за нас повече от всякога е важно в широк обществен дебат, в максимално национално съгласие, в консенсус, какъвто имахме досега по европейската тема, да постигнем съгласие и по това каква е марката на България, с какво ние ще влезем и трайно ще останем в позитивен смисъл в европейското общество. Това не е лека задача. Това е задача, непостижима от една институция, от една личност, от една партия. Това е задача, върху която си струва да концентрираме общонационалните усилия.

Като държавен глава на Република България заявявам, че ще направя всичко необходимо, за да може българският глас да звучи отчетливо и да се чува в Европа. Но и обратното – не бих се колебал да защитавам европейския интерес в българския политически и обществен дебат, дори и ако това е непопулярно. Защото много добре разбирам, че ако искаме да живеем като европейци тук, в България, ако искаме да имаме високо самочувствие като българи в Европа, то първото и най-важното условие е да отговорим на изискванията, на очакванията на нашите партньори. И това ще стане, за да я има България. За да пребъде България.

 

Уебсайт и реализация - BZGraphics