зала 8, НДК

Уважаеми дами и господа,

Вземам думата без претенции да обобщавам дискусията. Мисля, че това направи добре г-н Ангел Найденов, а и самата дискусия няма защо да се обобщава. Ще има една детайлна стенограма, която ще бъде на разположение на всеки, който иска да се запознае с идеите, с предложенията, с аргументите “за” и „против”. Във всеки случай, аз ще я изчета още веднъж внимателно тогава, когато формирам своята позиция с оглед подписването на указа за обнародването на Изборния кодекс.

Взех думата съзнателно накрая. Практиката е политиците да говорят в началото и да си тръгват. Не се притеснявам да говоря и пред полупразна зала, защото за мен е важно да чуя вашето мнение и винаги съм казвал, че българската политика страда от дефицит на експертиза. Затова и не се случиха тези дискусии, тези обсъждания, които да предшестват или да съпровождат подготовката и приемането на Изборния кодекс – този наистина много мащабно замислен документ.

Дискусията е важна, независимо от това какво ще приеме мнозинството и може би независимо от това, че то ще приеме онова, за което вече има политическо решение. Но преди всичко искам да оценя позитивно самия факт, че управляващите и този парламент се опитват да систематизират нормите, правилата на различните видове избори в един цялостен кодекс. Както вече стана ясно, на един по-ранен етап малко не достигна, за да се приеме такъв документ. Сега трябва да се изкажем позитивно за това намерение.

Второ, независимо че не беше спазен ангажиментът това да бъде един от първите актове на мнозинството, смятам за важно, че правилата все пак се обявяват и ще бъдат вероятно приети достатъчно рано преди изборите. Мисля, че само на президентските избори е имало месеци преди това обявяване на закона преди да се проведат самите избори. Обикновено това се е случвало в “12 без 5”, чрез отделни кръпки, без цялостна визия.

Моето виждане е и аз го обосновах, както някои справедливо напомниха, още преди няколко години, че промените в изборното законодателство като цяло трябва да бъдат част от една цялостна, комплексна реформа на политическия модел за политическите партии, за изборите, референдумите, както тук стана дума. Това не се случва. Промените, реализирани в изборното законодателство чрез кодекса, претоплят, възпроизвеждат познати в голямата си степен норми, подходи. За съжаление част от тях създават условията, трасират пътя към спечелването, както някой каза, на служебна победа или аз бих използвал друга метафора – вземането на своеобразна изборна зестра. Това за зестрата не съм си го измислил, прочел съм го в анализите на изборите, провеждани преди Балканската война, преди един век. Нищо ново не се е променило.

Когато обосновавах, уважаеми дами и господа, идеята за много по-мащабни промени в политическия модел, желанието ми беше да се опитаме да преодолеем – не рязко, не изведнъж, но стъпка по стъпка и последователно – отчуждението, апатията, недоверието към институциите, към политиката като цяло. Давам си сметка, че изборните правила не са единственият лост за връщането на доверието на избирателите. Основният лост е каква политика се прави, какво е управлението, какво то носи на гражданите.

И все пак, можем да кажем, че изборният кодекс, който се приема в момента, не създава предпоставки за връщането на доверието. Приемам изводите, които бяха направени, че той по-скоро допълнително ще демотивира една немалка част от избирателите. Защото, когато чрез политиката си, както ген. Бояджиев обърна внимание за Граматиково, а това се отнася наистина за над 1000 села, ние сме ликвидирали здравеопазването, образованието; когато сме лишили от перспектива не само младите, средното поколение в тези населени места и накрая за капак на всичко ги лишим от възможността да изберат човека, който да тича и да им върши работата, не да разпределя парите – това го знаем всички, знаем с какви лостове разполага селският кмет – как тогава ще ги накараме тези хора да отидат да пуснат своята бюлетина за евродепутата или за народния представител? Няма как.

Ще припомня нещо. През 2009 година, преди последните парламентарни избори, аз наложих вето на опита да се вдигне изборната бариера за коалиции от 4 на 8 процента. Припомням този факт не за да търся някакво закъсняло признание, то и тогава не прозвуча и не съм очаквал. Припомням го с ясното съзнание, че вносителите на тази идея и досега ме укоряват, че съм попречил на някои от техните планове. Припомням го, защото все пак имам моралното право, имам претенцията за последователност в принципите, които отстоявам сега и ще отстоявам и в бъдеще.

Защо сега се противопоставям на идеята за двустепенната регистрация, с повече или по-малко сериозно завишени критерии за регистрацията на коалициите и респективно на малките партии, които съставляват подобни коалиции? Защото така просто ще се възпроизведе статуквото от парламента на ниво общински съвет. Ако това търсим, нека да го кажем ясно.

Самият аз, впрочем, съм имал идеята за завишени критерии, но нека да кажа каква е разликата. Първо, тези критерии да влизат в сила след явяването на два последователни избора, т. е. прагът, бариерата да бъде реалното участие в изборния процес. Ако не издържиш изпита два пъти, както е в университета, късат те и почваш наново. Но не с изкуствено завишени норми.

Коментирал съм и темата за имуществения ценз. Тук, разбира се, има два подхода. При единия, наистина прекалено голямата сума би могла да удуши, да натика в ъгъла тези формации. От друга страна пък знаем, че има партии от тези 380, които живеят, само за да участват в изборите, да припечелят някой лев без да са коректни към държавата. Една част от тези партии, както периодично излизат данни, имат своите задължения към държавата. И ние трябва да наложим някакви ограничения на това.

Друг, може би много по-важен аргумент за необходимостта от дълбоки промени в българския политически модел, нещо, за което продължавам да настоявам – и аз искам наистина, когато водим тези дебати, да се опитваме да си представим етапната картина на фона на представата ни за цялостния процес – е срастването на частните корпоративни, финансови и бизнес интереси с политиката.

Тук се припомни за купуването на гласове, за бизнес субектите, които действат в някои от общините. Припомни се за този байганьовски модел на правенето на изборите. Аз също помня предишни години как много остро са били заклеймявани подобни действия. И се питам защо остана някак си незабелязана една случка, един епизод от правенето на избори сега – случаят в Пловдивския район „Източен”, ако не се лъжа. От това, което видях и чух, има инструкция на предизборен щаб за това да се манипулира броя на бюлетините, за изкуствено повишаване броя на невалидните бюлетини. Използват се структурите на държавната власт, за да се намери начин за отстраняване на опонента в деня за размисъл, в деня на самите избори. И това, уважаеми дами и господа, не го прави някоя от малките партии, на която сега ще й сложим похлупак с изборния кодекс, това го прави предизборният щаб на управляващата сега партия с благословията на министъра на вътрешните работи. Това е повече от скандално. Мисля, че за това трябва да бъде сезирана прокуратурата, защото тя е била сезирана и с основание за далеч по-дребни случаи, макар че изобщо не знам тук дали можем да говорим за дребни и за едри случаи. Не сме ние политиците, които ще преценяват. Степента на закононарушението ще го прецени компетентният орган.

Две думи по характера на избирателната система, която някак си остана в сянка като проблем, а той за мен е много важен от гледна точка на перспективата. Той очевидно на този етап изглежда решен, като че ли по него има висока степен на съгласие, да не кажа консенсус. И все пак аз мисля, че остава открит големият въпрос, уважаеми дами и господа, за това пропорционален или мажоритарен да е изборът, за мястото, за мащабите на преференциалния вот. Този дебат трябва да се води. Аз самият имам своя позиция и съм готов да чуя аргументите на онези, които мислят различно от мен. Да, вярно е, че поради закъснението, поради нежеланието идеята за мажоритарния вот в значителна степен беше компрометирана с тези 31 мажоритарни представители, които се появиха на финала на работата по предишния закон и респективно бяха избрани в предишните избори. Но аз продължавам да смятам – даже не бих коментирал дали тези 12 процента, колкото ще бъдат в рамките на преференциалния вот, са достатъчни – продължавам да смятам, че този вот не предлага реален избор на личности. Това е все едно да отидете на пазара и да кажете, че искате да си купите плодове и зеленчуци, искате домати и банани, и да ви кажат – ще си изберете само от тези домати. Вътрешнопартиен е изборът, разберете. Оставям настрани самия факт, че той ще напрегне самите партии. Той ще заложи една надпревара, може би понякога дори и с нечисти средства, за вътрешно пренареждане на листи, но все пак листата в своята основа ще бъде подредена от партийната централа и пак няма да ги има експертите, професионалистите, бизнесът, хората, които могат да бъдат полезни на управлението на държавата. Това пак ще бъдат хора, които ще бъдат верни на партийните апарати, на партийното управление. Може и това да е работещият вариант, но нека някой да ни убеди. Убеждаването обаче не се случва, свидетели сме, пак ще кажа, на служебни решения.

И накрая, по финансирането на предизборната кампания. И тук, макар да има възпроизведени някои от положителните решения, предложенията остават половинчати. Както е известно, в споменатия пакет за реформа на политическия модел категорично застъпих идеята за отпадане на финансирането от юридически лица, фирми, фондации, еднолични търговци. Изказах се в полза на въвеждането на нисък таван на дарения на физическите лица, публичен регистър на даренията, регистрирането на една единна разплащателна банкова сметка, където да постъпват всички дарения и от която да се разплащат всички предизборни мероприятия. Имаше също идея за издигане ролята, правата и отговорността, експертния потенциал на Сметната палата при контрола на вътрешнопартийните финанси и изборните кампании. В скоби ще кажа, че наскоро се произнесох по промените в структурата и управлението на Сметната палата, съгласен съм с това, което се каза от Мая Манолова и от други. Отива се в другата крайност. – Сметна палата, която ще има съвсем определени функции. И не смея да мисля, че може да изпълнява и политически поръчки при този начин на формиране.

Някои от нещата, които тогава предложих, за финансирането на партиите и предизборните кампании, разбира се, намериха място в Закона за политическите партии, някои от тях сега предпазливо са застъпени в изборния кодекс. Няма да коментирам в детайли, но предполагам, че всички имаме усещането за неудовлетвореност, именно защото не виждаме достатъчно застъпени принципите, гаранциите за прозрачност и контрол върху финансовите потоци на предизборните кампании. Твърдя, че е необходимо да се сведат до минимум, ако не дори и да се забранят, разплащанията на ръка, извън банковата система. Плащанията да стават само по банков път, партиите и участниците в кампаниите да бъдат задължени да използват банковата система при получаване на даренията и при разплащанията.

И накрая, що се отнася до организацията, подготовката и провеждането на изборите, ще се върна към едно предишно предложение, свързано с изчистването на избирателните списъци от фантоми. През март следващата година предстои преброяването на населението. Предлагам да използваме тази възможност за актуализация на изборните списъци и регистрация на избирателите с оглед поддържането на постоянни избирателни списъци.

Да не пропусна, още една бележка, която съм си направил тук от дискусията. Впрочем, прозвучаха много неща, които внимателно трябва да бъдат чути, анализирани. Но в случая имам предвид намаляването броя на общинските съветници, тази намеса, за която мисля, че Дора Янкова и някои други говориха, при формирането на кметския екип. И моята прогноза, съгласен съм с кметовете, е, че това по-скоро ще заложи тенденция за отслабване на местното самоуправление, отслабване ролята на кмета. Противно на тенденцията, която сякаш ние сме заложили в предишните години и противно на европейските принципи и норми, отиваме точно в обратната посока.

Много ми се иска да завърша с едно предупреждение, което отправих на събранието на Националното сдружение на общините преди няколко месеца. Управляващите да не използват този тип закони, като кодекса, за да налагат правила, които носят бонуси. Помня и аз, както проф. Петков напомни, високомерното поведение от 1999 г. – как тогавашният шеф на щаба на управляващите, когото вече сигурно мнозина са забравили, а по-младите и не познават, казваше – вие ще вземете Борован, пък ние ще вземем Варна. Загубиха и Борован, загубиха и Варна, точно защото решиха да заложат на подобен подход, на търсенето на служебна победа.

Дискусията лично на мен ми даде много основания за упражняването на правото на отлагателно вето, т.е. за връщането на редица пунктове в изборния кодекс за ново обсъждане. Разбира се, това е на първо четене, предстоят ни още четения и обсъждания с моя юридически екип, със специалистите по изборна проблематика, след което ще взема своето окончателно решение. При всички положения апелирам към онези, които гласуват за приемането на изборния кодекс, наистина да не мислят само за 2011 или 2013 година, а да се опитат да мислят малко по-стратегически.

Благодаря ви за вниманието.

Уебсайт и реализация - BZGraphics