Уважаеми госпожи и господа,

Днес подписах указа за обнародване на Закона за ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.

С този договор България излиза от ХХ век – века на конфликтите, и влиза в ХХІ век – века на интеграцията и сътрудничеството.

Членството ни в Европейския съюз би било естествено на фона на целия ход на историческото развитие, тържество на историческата справедливост. Защото ние винаги сме били част от европейската фамилия. Защото векове наред нашата култура е била един от стълбовете на европейската цивилизация и е напълно естествено езикът на светите братя Кирил и Методий, небесни съпокровители на Европа, да звучи в европейските институции.

По дух и самочувствие българите винаги са били европейци, били са част от европейското духовно пространство.

В политическата идеология на българите през десетилетията европейската идея често е била доминираща съставна част от българския национален идеал. Когато определя целите на революционната организация, Апостолът Васил Левски записва изрично: “…да си добие първата чест и слава нашето мило Отечество българско /и/ най-после да бъдем равни с другите европейски народи”. Никога не сме били толкова близо до реализацията на този завет на Апостола.

Но членството си получаваме не само заради това, че исторически принадлежим към европейското пространство. Договорът е признание за успешните усилия за напредъка на България в покриването на високите изисквания и критерии на ЕС. Постигнахме го заради това, че въпреки някои изключения, следвахме, правехме европейска политика; доказахме, че на българите може да се вярва, че имаме потенциала да бъдем равностоен партньор.

Членството в ЕС е постижение на всички институции. Приемствеността и последователността винаги са били едни от “козовете” на българската кандидатура. Нямаме друга общонационална цел след 1989 година, която да се е ползвала с толкова силен и траен политически консенсус.

Използвам тази трибуна, за да поздравя с успеха всички предшестващи български правителства, президенти и парламенти, представителите на местната власт. На моето място с не по-малко основание можеха да стоят президентът Желев или президентът Стоянов. Голямата ми благодарност е към българския народ, към гражданите, които надмогнаха ограниченията от някои непопулярни мерки и запазиха високото ниво на подкрепа на усилията за членство в ЕС. Българският народ наистина изстрада своето право да бъде в ЕС.

Благодаря от името на всички институции на нашите приятели и партньори от страните-членки на ЕС. При цялата строгост на изискванията ние винаги сме чувствали последователната подкрепа на отделните страни, на европейските институции.

Ратификацията трябваше да стане бързо – като един от знаците за това, че запазваме динамиката на присъединителния процес. И като основание да настояваме пред европейските ни партньори също да ускорят процеса. Това е особено важно на фона на появилите се колебания, на фона на видимата умора от разширяването в някои страни. В частност ще отбележа, че своевременното ратифициране на документа е първостепенна задача в календара на международните ми контакти, било е и ще бъде тема в многобройните ми разговори с европейските лидери.

При така осъществената ратификация ние трябва да дадем ясен отговор на въпроса за провеждането на референдум за членството ни в ЕС.

Поставих този въпрос преди 15 месеца, защото съм убеден, че ако има въпрос, безусловно възможен и необходим за общонародно допитване, това е проблемът за членството на България в ЕС. Много се надявах един такъв референдум да стане повод за мащабна разяснителна работа, чрез която да обясним на българския народ не само предимствата, но и предизвикателствата на членството, за да се направи не емоционален, а осъзнат избор.

Вчера на въпроса за ратификация чрез референдум беше сложена точка. Надделяха други важни съображения, свързани с бързината на ратификацията.

Едновременно с това ми се струва, че не бива темата за референдум за ЕС да бъде снета от дневния ред. В ЕС влизат не българските институции, а целият български народ. Поради това продължавам да настоявам въпросът за европейското членство да бъде решен чрез изява волята на суверена на властта в Република България, чрез предоставянето на възможност чрез своя вот той да изкаже окончателното си мнение.

Очевидно това не може да стане по реда на действащия сега Закон за допитване до народа. Нужен ни е нов правен механизъм, който да позволи на българския народ да се произнесе по този исторически за съдбата на държавата въпрос, дори и след ратификацията. Това може да стане с приемането на един специален закон за референдум за ЕС, който макар да е консултативен и да няма последиците на ратификация, да даде възможност на българските граждани да се произнесат по избора на българските институции. Аз съм уверен, че този избор ще бъде убедително потвърден от народния глас, но продължавам да настоявам да бъде чут гласът на хората.

Може да се мисли за съчетаването на този референдум с изборите на български представители в Европейския парламент. Провеждането на референдума и на първите европейски избори в един и същи ден може да доведе до максимална мобилизация на гражданите, да осигури представителност на изборите за евродепутати.

В тези дни шансовете на България се увеличават значително. Но нека да е ясно, това още не е членството. Подписването на този договор, макар и да е събитие с ключово значение, е само етап по пътя към пълноправното ни членство от началото на 2007 година. Казано на спортен език, направихме важна обиколка, но финалът все още не е достигнат.

Полученият шанс имаше своята висока цена в някои сфери. Например, АЕЦ “Козлодуй” беше тема, по която не беше защитен българският интерес. Затварянето на 3 и 4 блок на централата за нас е тежък компромис. До него се стигна, защото българските институции не проявиха единство, не отстояваха позицията си с необходимата твърдост, аргументирана с най-авторитетните международни експертизи.

До този компромис се стигна и защото европейските институции отказаха да се съобразят с препоръката на Европейския парламент за повече гъвкавост по този въпрос.

Не смятам обаче, че е възможно връщане назад. Сега, при подписан договор, трябва да бъдат снети всякакви идеи за предоговаряне, за отваряне на глави.

Можем и трябва да защитим бъдещето на българската енергетика, в т.ч. и на ядрената, за да не допуснем повишаване цената на електроенергията, да избегнем негативния икономически и социален ефект от затварянето. Това обаче трябва да стане чрез нови проекти.

Членството на България в съюза ще повиши политическата роля и тежест на страната ни в международните отношения. Но това ще повиши и отговорността на нашата политика и дипломация за недопускане на импровизации, които влизат в разрез с политиката на ЕС.

Впрочем, ако искаме да бъдем истински европейци, трябва да сме готови да поемаме солидарно тежестите на общата европейска политика. Трябва да сме в състояние да засилим Европа, не да бъдем в тежест, да донесем своята “добавена стойност” в нейната сигурност. От друга страна, случаят с малките ядрени реактори бе един от многото, които поставят въпроса за способността ни ясно да дефинираме и да отстояваме националния си интерес, без да го противопоставяме на съюзническия.

Независимо от мащаба на последните събития, ние трябва да избягваме еуфорията. Излишната патетика, пропагандните свръхочаквания трябва да бъдат заместени от една работна дискусия, която да разсее страховете, но и обективно да очертае проблемите и рисковете.

До членството на Република България в ЕС остава малко повече от година и половина, през която българските институции, българският бизнес и общество следва да превключат на по-висока, на “европейска” скорост във всички чувствителни направления на нашата интеграция. Този кратък период трябва да спомогне за плавното, без сътресения, приобщаване на България към европейските правила и стандарти.

На нас ни трябва точен, конкретен План за действие, своеобразна “пътна карта”, в която да са разписани и подкрепени широко в новия парламент всички задължителни стъпки за безпроблемно влизане в Европейския съюз през 2007 година.

Следващите месеци са изключително важни за нашата европейска перспектива. Докладът на ЕС за напредъка на България, който се очаква да се появи през есента, ще даде оценка на подготовката ни за членство. От този Доклад зависи и задействането на т.н. предпазна клауза, която може да отложи членството с една година. За да не се случи това е необходимо:

Да осъзнаем сериозността на проблемите, които традиционно присъстват в годишните доклади на Европейската комисия. Това са проблеми, които не веднъж сме чували, коментирали сме ги многократно, проблеми, преди всичко свързани с работата на съдебната власт, с необходимостта от приключването на реформата в тази система. Определено смятам, че следващият парламент трябва да изработи, да представи пред обществото, да обоснове пред професионалистите една ясна концепция за развитието на реформата в съдебната власт. Концепция, която да може да даде ясни, разумни срокове за приемането на новия НПК, за приемането на нов НК, за приемането, ако се прецени от специалистите, на нов Закон за специалните разузнавателни средства, а защо не – тъй като очевидно реформата върви в тази посока, с оглед увеличената роля на МВР в досъдебната фаза – да се мисли и за нов Закон за МВР.

Продължавам да настоявам законодателната рамка на съдебната реформа да бъде изготвена с активното участие на самите магистрати. Не мога да си представя, че Парламентът може да мине без знанието и опита на тези хора, които ежедневно работят в следствието, прокуратурата и съда. Същевременно искам още веднъж да подчертая, че и най-съвършените закони нямат никакъв смисъл, ако не настъпи и прелом в практиката на тяхното прилагане.

Съдебната власт трябва да се държи не само като обект, но и като субект на промените, да положи още усилия за повишаването на професионалната подготовка на магистратите, да покаже, че има механизми за ефективно противодействие на корупцията в своите редици.

Уважаеми госпожи и господа,

Свободното движение на хора, капитали, стоки, услуги и идеи в рамките на целия континент ще разкрие допълнителни възможности за българския бизнес, както и за дълбокото взаимно духовно проникване между България и европейските държави. България ще стане равноправен участник в един огромен вътрешен пазар, обединяващ 500-милионно население, пазар в най-широкия смисъл на думата.

Не на последно място, България ще се утвърди на световната инвестиционна карта. Чуждите инвеститори гледат с интерес към страни, в които инвестиционният климат е благоприятен, където политическата стабилност и икономическата политика са гарантирани за години напред, каквато гаранция без съмнение дава членството в Евросъюза.

Заедно с несъмнените позитиви за икономиката на страната ни, тя ще бъде изправена пред сериозни проблеми и предизвикателства, най-важният от който е ниската й конкурентноспособност. Преодоляването на този проблем е свързано преди всичко с промяната на структурата на икономиката и особено с увеличаване на дела на високотехнологичните и наукоемки производства в нея, но не по-малко важни са и намаляването на недопустимо високите засега разходи на труд, материали и енергия, осигуряването на безопасни условия на труд и намаляването на вредните въздействия върху природната среда, съгласно строгите европейски изисквания.

Много има да се направи и в социалната сфера и особено в повишаване на заетостта, в постигането на европейските стандарти в образованието, здравеопазването и пенсионното осигуряване.

Крайната цел и измерителят на нашата дейност се свързват с подобряването на живота на българските граждани. Присъединяването има своя смисъл в реформите, които да доведат до решително подобряване качеството на живота на гражданите – на всички, на всеки. За да станем част от европейския социален модел, страната ни трябва да заработи с целите и механизмите, очертани в Лисабонската стратегия за изграждане на икономика, основана на знанието. Това налага още през есента на тази година да бъде обоснована ясна визия, “стратегия за догонване”, както се изразяват експертите, за ускорено развитие и намаляване на съществуващите социални и икономически различия между България и страните от ЕС.

Смятам, че това е една достойна нова национална цел, която може да наследи реализираните вече цели за членство в НАТО и ЕС.

България ще получи значими възможности в духовната сфера – най-голямата и авторитетна световна културна сцена за нашите музиканти и артисти, най-интересния книжен пазар за нашите писатели. От нас зависи дали в условията на тази повишена конкуренция ще съхраним и развием своята духовна идентичност, обогатявайки образа на Европа.

Уважаеми госпожи и господа,

Винаги съм бил за един реалистичен подход към очакваните резултати от членството в ЕС. Съюзът не е рог на изобилието, а система от строги правила, норми и изисквания. Сега, когато доброволно правим своя избор за участие в клуба на развитите европейски държави, тази еврореалистична позиция ни е необходима повече от всякога. Трябва да сме наясно, че приемането ни в ЕС е допуск до работната маса на една организация. Но там не се получават подаръци, там се отстояват интереси на база общи принципи и ценности.

Членството в ЕС не е самоцел. То ще има много по-голям смисъл, ако е елемент от един цялостен процес на интензивна модернизация на България. Вярвам, че евроинтеграцията ще бъде един от най-важните стимули за тази модернизация.

Уебсайт и реализация - BZGraphics