Уважаеми господин Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър-председател,

Уважаеми министри и народни представители,

Ваши Превъзходителства,

Драги сънародници,

От 1 януари 2007 година България е част от Европейския съюз – може би най-амбициозният политически, икономически и културен проект в историята на човечеството.

1 януари 2007 година е триумф на историческата справедливост. Корените и предпоставките на това събитие са във вековното развитие на българската духовност и държавност.

Успехът обаче идва след продължителни и нелеки преговори и заслугата е на всички институции на България – на различните състави на законодателната и изпълнителната, на местната власт. В тази посока бяха и усилията на президентската институция. Като казвам това искам да подчертая приноса на предишните държавни глави.

Успехът би било трудно постижим без приноса на гражданския сектор, без консолидацията на цялото българско общество.

Искам да изразя нашата признателност към гражданите, към целия български народ, който превъзмогна ограниченията на непопулярните мерки и съхрани високо нивото на подкрепа на стремежа ни за членство в Европейския съюз. Няма, не е имало през годините на прехода друга общонационална цел, която да е постигнала толкова силен и траен консенсус.

Благодаря на всички наши приятели и партньори от европейските институции, от страните-членки. Тук му е мястото да напомним, че строгостта на техните изисквания, съчетана със съответната морално-политическа и експертна подкрепа беше важен фактор в интеграционния процес.

Днес трябва да изкажем и своите поздравления и най-искрени пожелания и на нашите съседи и приятели от Румъния.

Тържествата и церемониите по приемането на България в Европейския съюз отшумяват. Прозвучаха сдържани, но силни и верни оценки за характера на случилото се. Отново ще подчертая, че от гледна точка на отношенията ни с външния свят, на отношенията ни с Европа това е най-значимото събитие в новата история на страната ни. Особено на фона на подписваните в предишните близо 130 години договори, в които трябва да признаем, че България е била поставяна на колене.

Нямаше и еуфория. Вместо излишната патетика още в първите изказвания и коментари имаше стремеж към работна дискусия, която да разсее страховете, но и обективно да очертае проблемите и рисковете.

1 януари 2007 година е само стъпка, само един епизод в продължителния процес на нашата евроинтеграция. Отделно трябва да анализираме грешките, пропуските, допуснати в преговорния процес. Сега далеч по-важно е да се направи един анализ на онова, което е необходимо по изпълнението на договореностите, по прилагането на хармонизираното законодателство, по усилията ни да бъдем пълноценен партньор. А това означава безусловно продължаване на реформите, особено в съдебната сфера, за постигане на видими и необратими резултати в борбата с престъпността и с корупцията. Прозрачно и ефективно усвояване на средствата от еврофондовете. Премахване на последните бариери пред нашите сънародници в Европа. Догонване на средното равнище на нашите партньори от петото разширяване в икономическата и в социалната сфера.

Членството на България в Европейския съюз ще повиши политическата роля и тежест на страната ни в международните отношения. Но това трябва да засили и отговорността ни при провеждане на общите моменти в европейската политика. Много важно е да не забравяме идеята на Мишел Барние за повече Европа във външната политика, в политиката на сигурност и отбрана. Ние трябва да сме в състояние да дадем своята „добавена стойност“ в сигурността на Европейския съюз. Нужен ни е сериозен политически дебат, може би повече от всякога, доколко сме в състояние да дефинираме и да отстояваме националния интерес без да го противопоставяме на съюзническия и да поемаме солидарно общите тежести.

От друга страна ние разчитаме на солидарността на нашите европейски партньори. Солидарност, която вече е поставена на изпитание с оглед усилията на да постигнем справедливо решение и бърз изход на процеса срещу нашите сестри в Либия.

Има нещо знаменателно във факта, че чрез нашето членство езикът на светите братя Кирил и Методий става един от езиците на Европейския съюз.

България ще получи значими възможности в духовната сфера – най-голямата и най-авторитетната световна културна сцена за нашите музиканти и артисти, най-интересният книжен пазар за нашите писатели. От нас зависи дали в тази повишена конкуренция ще съхраним и развием своята духовна идентичност, обогатявайки образа на Европа.

България влиза в Европейския съюз с най-добрите традиции на етнорелигиозната толерантност, утвърдени през десетилетията. Ние не само трябва да отхвърлим категорично опитите на наши съседи за прокарване на претенции, включително и чрез европейските институции. България е силна със своята експертиза по малцинствените въпроси и от нас зависи дали гласът ни ще се чува при вземането на европейските решения, засягащи този регион.

Членството на България и Румъния в Европейския съюз е важен политически знак за необратимата европейска перспектива на региона. Нашата страна ще бъде не просто застъпник на европейската интеграция, но ще продължи да подкрепя нашите съседи морално-политически и експертно.

Уважаеми госпожи и господа,

България може и трябва да бъде активен участник в дебата по формирането на новата, обща енергийна политика на Европейския съюз. Не само и не толкова, защото в енергийната сфера ние платихме най-високата цена на присъединяването ни към Съюза. Казвал съм го и друг път и сега ще повторя, макар мигът да е пределно тържествен: закриването на малките реактори на АЕЦ “Козлодуй” беше най-големият компромис на правителствата и на преговорните екипи. Обвързването на съдбата на част от ядрената ни енергетика с интеграционния процес, прибързаното затваряне на глава „Енергетика“ с тежък за нас запис беше отстъпление от националния интерес още повече, че ние имахме на нашата страна положителните международни експертизи за сигурността и надеждността на малките реактори.

България трябва да влезе в европейския дебат, който както виждаме от последните новини се разгаря и в момента, със самочувствието на страна, която е фактор за енергийната сигурност на региона не само защото досега покривахме една немалка част от енергийния дефицит на нашите съседи. Ние трябва да отстоим с разумни, прагматични, експертни аргументи бъдещето на ядрената енергетика в общата европейска политика.

Да убедим и противниците, и скептиците, че 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ не бива да са част от миналото, а да са част от общото европейско бъдеще, част от общия европейски интерес. И това да става не със сепаративни, силови решения от наша страна, а като част от една обща концепция и политика.

Да се ускори строежът на АЕЦ „Белене“. Това е проект с европейски измерения, от чиято реализация са заинтересовани водещи страни в Европейския съюз.

Реализацията на предпоставките за широка газопреносна мрежа на Балканите, реално придвижване на крупни инфраструктурни проекти като Бургас – Александруполис, които да превърнат страната ни във възлов център за транзита на петрол и газ от Изтока към Европа.

Изграждане на цялостна стратегия за развитието на енергоспестяващи технологии и рязко намаляване на потреблението на енергия на единица продукция – нещо, в което ние сме твърде уязвими.

Развитие на нови технологии на производство на енергия от биологични и други източници.

Дами и господа,

Приемането ни в Европейския съюз ще утвърди България на световната инвестиционна карта. Свободното движение на хора, капитали, услуги и идеи в рамките на Съюза ще открие допълнителни възможности за българския бизнес.

Заедно с несъмнените позитиви пред икономиката на страната ни, тя ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства и проблеми, най-важният от който е ниската й конкурентноспособност и върху това си струва да мислим от този тържествен миг нататък. Преодоляването на този проблем е свързано преди всичко с промяна на структурата на икономиката ни и особено с увеличаването на дела на високотехнологичните и наукоемки производства в нея, но не по-маловажни са и намаляването на недопустимо високите сега разходи на труд, материали и енергия, осигуряването на безопасни условия на труд и намаляването на вредните въздействия върху природната среда съгласно строгите европейски изисквания.

Много има какво да се направи и в социалната сфера и особено в повишаването на заетостта и постигането на европейските стандарти в здравеопазването, образованието, пенсионното осигуряване.

Крайната цел и измерителят на нашата дейност са свързани с подобряването на живота на българските граждани. Присъединяването има своя смисъл в реформите, които ще доведат до решително подобряване качеството на живота на всички, на всеки. За да станем част от европейския социален модел, за да постигнем повече социална справедливост, отново ключът е конкурентноспособността. Не може да е справедливо едно общество, което не е конкурентноспособно, но и обратното важи – не може да е конкурентноспособно едно несправедливо общество.

Уважаеми госпожи и господа,

Винаги съм бил за реалистичен подход към оценката на очакваните резултати от членството в Европейския съюз. Съюзът не е рог на изобилието, образно казано не е „шведска маса“ за бедните роднини от европейската периферия, а система от строги правила, норми и изисквания. Сега, когато имаме резултат от нашия доброволен избор за участие в клуба на европейските развити държави, тази еврореалистична позиция ни е необходима повече от всякога. Трябва да сме наясно, че приемането ни в Европейския съюз е преди всичко допуск до работната маса на една организация. Но там не се получават подаръци. Там се отстояват интереси на базата на общи принципи и ценности.

Членството в Европейския съюз не е самоцел. То ще има много по-голям смисъл, ако е елемент от един цялостен процес на модернизацията, на интензивната модернизация на България. Вярвам, че членството в Евросъюза ще бъде стимул, ще бъде катализатор на тази така необходима модернизация. От друга страна това е цел, която може и трябва да получи консенсусна подкрепа – такава, каквато имахме за евроинтеграцията.

България доказа, че може. Остава да включим на една по-висока европейска скорост всички ние – институциите и гражданите, обществото.

Още веднъж, честито.

На многая лета.

Уебсайт и реализация - BZGraphics