Брюксел

Уважаеми господин Председател,

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Дами и господа,

От 1 януари 2007 година България е част от Европейския съюз – може би най-амбициозният политически, икономически и културен проект в историята на човечеството.

Като продължавам онова, което Вие любезно казахте, господин Председател, искам ясно да кажа, че 1 януари 2007 г. е триумф на историческата справедливост. Корените и предпоставките на това явление са във вековното развитие на българската духовност и държавност. По дух и самочувствие българите винаги са били европейци. Нашата култура е във фундамента на европейската цивилизация и затова исторически оправдано е днес, чрез българското членство в Европейския съюз, да звучи езикът на светите братя Кирил и Методий, обявени за небесни съпокровители на Европа. Това ще обогати още повече културното многообразие на европейския континент.

В същото време, уважаеми членове на Европейския парламент, ние добре съзнаваме, че членството ни не е заради историческата традиция, а защото българските институции проведоха онези така необходими реформи във всички сфери. Осъществена беше историческата трансформация на страната ни в демократична страна с функционираща и конкурентноспособна пазара икономика, с работещо и ефективно законодателство. Успехът стана възможен и заради високата обществена подкрепа, заради съпричастността на гражданските структури. Успяхме, защото години наред следвахме, правехме европейска политика. Защото доказахме, че на нас българите може да се вярва.

 

За мен е чест, че имам възможността да се обърна от високата трибуна на Европейския парламент още в първите седмици на нашето членство. Използвам случая, за да благодаря на Европейския парламент за подкрепата, която оказваше на България в целия процес на присъединяване, за конструктивната критика и насърченията за продължаване на проевропейските промени. Важността на тази подкрепа се определя от нарасналата роля на Европейския парламент и като пряк изразител на волята на почти половин милиардното население на обединена Европа.

Искам да поздравя също така господин Пьотеринг с избирането му за председател на Европейския парламент, да поздравя българския и румънския комисар, както и осемнадесетте български депутати и техните румънски колеги и да им пожелая ползотворна и полезна работа за общото ни благо.

Ние, уважаеми госпожи и господа, отдавна сме се отказали от патетичното отношение и от пропагандните свръхочаквания от членството ни в Европейския съюз. Съзнаваме, че заедно с несъмнените позитиви за икономиката ни, тя ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства, особено с оглед на постигането на по-висока конкурентноспособност. Проблемите се засилват от това, че задълженията към Европейския съюз влизат в сила веднага, а ползите ще дойдат с повече или по-малко закъснение. И затова е много важно ние бързо да формираме и реализираме стратегия и политика на ускорено развитие за успешно адаптиране на страната ни към европейската социално-икономическа среда.

Петото разширяване на Европейския съюз беше съпроводено с немалко реални опасения и измислени страхове, изкуствено насаждани понякога. Много от тях не се оправдаха. Масовите емиграционни вълни, които някои предричаха, не се състояха. Очакванията за тежко напрежение в социалните системи се оказаха преувеличени. В този смисъл за нас остава неразбираемо защо някои от държавите-членки не отвориха трудовите си пазари за българите, както направиха това за страните, присъединили се през 2004 г. Смятам, че от премахването на последните бариери пред моите сънародници ще спечели и Европейският съюз, европейската идея.

От друга страна очаквам младите българи, които потърсиха и получиха по-високо образование, част от тях и добра реализация извън Българя, в Европейския съюз, да се завърнат, работейки за по-големи западни инвеститори или започвайки свой бизнес.

Ние добре съзнаваме, че членството в Европейския съюз не е еднократен акт, а продължителен процес, който ще изисква от нас в следващите месеци и години допълнителни усилия, за да отговорим на препоръките на европейските институции, да поемем допълнителни отговорности в следствие на членството. Необходими са усилия реално да се впишем в европейския икономически и социален модел, за да издигнем жизнения стандарт на българина до този на водещите европейски страни и народи.

Това означава безусловно продължаване на реформите, особено в съдебната система, за постигане на видими и необратими резултати в борбата с корупцията и престъпността, за прозрачно и ефективно усвояване на средствата от европейските фондове. Ние сме амбицирани да постигнем солиден капацитет за поемане на задълженията, произтичащи от членството, от общите политики в различните сфери.

Убеден съм, че разширяването на Европейския съюз е от взаимен интерес както за новоприетите, така и за досегашните страни-членки. Новите членове получават възможността да участват в определянето, във формирането на политиките и програмите на Европейския съюз, да ползват фондовете на общността. Но искам ясно да кажа – влизаме в Европейския съюз не за да бъдем консуматор, а с желанието, със стремежа да засилим реално съюза със стабилните си макроикономически показатели, с динамичното си развитие в последните години, със способността ни да генерираме сигурност, особено за един труден, сложен регион, какъвто е този на Балканите.

България влиза в Европейския съюз с намерението да играе активна роля в дебата по целия дневен ред на съюза – по конституционния проект, по постигането на ефективно взаимодействие между институциите, по въпросите на финансирането, по провеждането на единна външна политика и политика на сигурност и отбрана.

Искам ясно да изразя подкрепата ни за инициативата на германското председателство и лично на канцлера госпожа Ангела Меркел за консултации за своеобразна пътна карта по придвижването на конституционния проект.

България влиза с амбицията да отстоява, уважаеми дами и господа, своя национален интерес от културата до проблемите на енергийната сигурност. В същото време обаче и със съзнанието, че можем и трябва да бъдем солидарен член на Европейския съюз, че можем и ще правим своите необходими жертви и компромиси тогава, когато става дума за общия европейски интерес. България ще бъде стабилен, предсказуем, последователен член на Европейския съюз и това е мнението на всички български институции. Вярвам, че то е достойно представено от нашите депутати тук.

България влиза в Европейския съюз с най-добрите традиции на етнорелигиозната си толерантност, утвърдени през десетилетията. Ние можем да предложим солидна, работеща, аргументирана експертиза при вземането на европейските решения, засягащи тази проблематика на Балканите.

В тази връзка искам още веднъж ясно да подчертая, че членството на България и Румъния в Европейския съюз е важен политически знак за необратимата европейска перспектива на Балканите. Това мотивира възможно най-силно народите и правителствата за запазването на трайния мир на Югоизточна Европа. Няма по-силна, няма по-убедителна мотивация от съхраняването на тази перспектива за народите от Западните Балкани. Затова България ще продължи да подкрепя нашите съседи морално-политически и експертно в техните усилия да изпълнят конкретните изисквания и критерии за членство, да решат предварително проблемите си, а не да ги внасят, образно казано, в организациите на демократичните страни. Трябва да развием европейското виждане за Западните Балкани, залегнало в Солунския дневен ред и трябва да признаем, уважаеми госпожи и господа, че много от добрите идеи и проекти за Югоизточна Европа останаха само на книга. Време е да разберем, че има една особено важна инвестиция в мира и сигурността на региона и това е развитието на инфраструктурата, на модерната транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура. Това е най-късият път за преодоляването на икономическата и социалната му изостаналост и за пълноценното му интегриране.

Решаването на този проблем не може да стане без привличането на инвестиции от страна на Европейския съюз като естествен икономически партньор и притегателен център за страните от региона. И за това не са необходими подаръци. Има работещи схеми за публично-частно партньорство, които ние неведнъж сме обосновавали и чрез които бихме могли да деблокираме работата по европейските коридори – коридор № 4, № 8 или № 10.

Добавената стойност на българското присъединяване към Европейския съюз са възможностите за укрепването на общата външна политика и политиката на сигурност преди всичко с акцент върху Западните Балкани, Черноморския басейн и Кавказ. Региони, които са приоритетни и за външните отношения на Съюза. Нещо повече, тяхната стратегическа тежест в международните отношения обективно ще нараства. Имаме готовност и желание да участваме активно със своите знания и опит в определянето и провеждането на политиката на Европейския съюз в тази част на Европа. Впрочем, България вече доказа способностите си да действа активно в провеждането на някои от основните акценти на тази политика – по отношение на енергийната сигурност, на инфраструктурата, за превенцията на тероризма, нелегалната миграция и екологията. В същото време нашата обща визия следва да включва и конкретни мерки за подобряване на взаимодействието между Европейския съюз и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.

Уважаеми госпожи и господа,

България е готова да участва в дебата по общата енергийна сигурност на Европа. Ние ще имаме своята активна позиция не само защото в енергийната сфера плащаме най-високата цена на присъединяването ни към Европейския съюз. Ние влизаме със самочувствието на страна, която е фактор на енергийната сигурност в региона, която досега покриваше една не малка част от енергийния дефицит (45 на сто от него) на нашите съседи. Определено смятам, че документът на Европейската комисия от януари тази година относно енергийната политика на Европа създава солидна основа за изработването на обща енергийна политика. Оценявам високо приноса на германското председателство с ясно формулираните акценти за екологосъобразно снабдяване с енергия в рамките на Европейския съюз. България от своя страна ще има своя принос като възлов център на транзита на петрол и газ от Изтока към Запада, в търсенето и развитието на възобновяеми енергийни източници, с постиженията и възможностите в областта на изследванията за енергетиката.

Смятам за особено важни, уважаеми госпожи и господа, обоснованите в новите европейски документи изводи и намерения относно развитието на ядрената енергетика. Реших да говоря по-обстойно по този въпрос тук, пред вас, по няколко причини. Първо, защото Европейският парламент е институцията, която е проявявала особено осезателно разбиране към енергийните проблеми в Югоизточна Европа, в частност към българските проблеми. Използвам случая да благодаря на Комисията по външна политика, на господин Джефри ван Орден, на господин Ари Ватанен, който инициира писмото до ЕК, на всички депутати, които участваха активно, ангажирано в дискусиите по съдбата на малките реактори на АЕЦ “Козлодуй”. За съжаление за приемането на този текст не стигнаха четири-пет гласа.

Впрочем, струва си да се зададе въпросът какви са реалните последици от това, че трети и четвърти блок на нашата атомна централа бяха изведени от експлоатация. Регионът се изправи пред сериозна енергийна криза. Сега някои от страните изпитват остър недостиг. Има страна с тежък режим на тока. Това, заедно с повишаването на цените, може да доведе до икономическа и политическа нестабилност на региона.

На второ място, трябва да призная, че бях провокиран от изказването на комисаря по енергийната политика за това, че трети и четвърти блок били спрени поради съмнения в тяхната безопасност. Нека да е ясно, уважаеми госпожи и господа, ние повече от всеки друг държим на изискването за безопасност на нашата ядрена централа. Това обяснява и факта, че затворихме първите два реактора на АЕЦ “Козлодуй” още на 31 декември 2002 година. Спрямо трети и четвърти блок обаче беше извършена мащабна модернизация, която приведе тези блокове в качествено ново състояние, различно от проектното. Многобройните проверки на Световната асоциация на ядрените оператори, на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране, на Групата по атомните въпроси на Съвета на Европейския съюз, на Международната агенция по атомна енергия доказаха, че не съществуват никакви технически причини, възпрепятстващи нормалната експлоатация и доказаха високото ниво на безопасност съгласно международните стандарти. Впрочем, на вниманието на всички европейски депутати ще бъде предложен материал, който съдържа основната част от тези изводи.

И аз не възразявам в един непредубеден дебат да видим кои са контрааргументите, да видим на какви факти се базират съмненията. Нещо повече, искам ясно да кажа, че ако нашите партньори от Европейския съюз сметнат за необходимо, България би приела една нова партньорска проверка на блоковете 3 и 4 на атомната ни електроцентрала, която да се извърши със съдействието на всички тези споменати органи, имащи отношение към ядрената енергетика и, разбира се, при ясно определяне на мандата на една такава проверка.

Ние, уважаеми членове на Европейския парламент, стриктно се придържаме към утвърдения принцип в международните отношения, че договорите трябва да се спазват. И България коректно изпълни своите ангажименти. Ако има воля да се оцени сложната ситуация и в региона, заплахите за отделните страни, в това число и за България, решение може да се намери в рамките на Договора за присъединяване, като се позовем на член 36. Докато вземаме солидарни решения за бъдещето на европейската ни енергийна сигурност, нека да помислим и за нейното настояще.

Уважаеми господин председател,

Госпожи и господа,

Накрая бих желал да засегна един важен и болезнен въпрос както за българите, така и, вярвам, за всички вас – въпросът за съдбата на осъдените в Либия медици. Защитата на техните права се превърна в кауза не само за българското общество, но и за международната демократична общност. В това отношение за нас е от особена важност, че броени дни след приемането на България в Европейския съюз получихме пълна подкрепа и солидарност от страна на Европейския парламент. Благодарим за тази солидарност и разчитаме, че тя ще се запази и ще допринесе за бързото и справедливо решение на този проблем.

Оценяваме в не малка степен и съчувствието, което европейските институции и страните-членки проявяват към засегнатите от трагедията деца и техните фамилии. Необходими са по-активни действия, повече усилия и по плана за действие, и по осъществяването на целите на Международния фонд за Бенгази.

Впрочем, искам да кажа, че намирам участието на големите петролни фирми, които имат своя добър бизнес в Либия, за твърде символично в този фонд. България от своя страна ще продължи да бъде съпричастна към тези усилия. Успоредно с това ние ще търсим изход и по линия на двустранния диалог с либийската страна, както и в активно взаимодействие с Европейската комисия, с председателството на Европейския съюз и със страните-членки. Очакваме разрешаването на този въпрос да остане приоритет в отношенията между ЕС и Либия.

Уважаеми господин Председател,

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Силна Европа е възможна, само ако има силни лидери, държавници, политици, способни да налагат и визия, и да вземат конкретни решения. Това е нужно, за да преодолеем стъписването пред конституционния проект, за да не се губи перспективата за разширяването на Европейския съюз, за приемането на необходими стъпки по формирането на общата енергийна политика. България ще даде своя принос, за да стане всичко това.

Благодаря ви.

 

Уебсайт и реализация - BZGraphics