12 януари 1995-13 февруари 1997 г.

 

Слово на акад. Благовест Сендов в пленарната зала по повод Деня на Съединението

6 септември 1996 г., Пленарна зала

Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!

На този ден – 6 септември – всеки българин се връща към един девиз, който е девиз на българския парламент и който историята ни е завещала: „Съединението прави силата!“
В този ден се прекланяме пред ония, които преди нас последователно са се борили за българското обединение и са завещали тази велика национална идея на идващите след тях поколения – на днешните българи, на нас, народните представители, на всички ония, които ръководят съдбините на Отечеството.
Днес отбелязваме 111-та годишнина от акта в Пловдив на 6 септември 1885 г. – Денят на съединението на двете Българии – Княжеството и Източна Румелия. Честваме го на 6 септември, тоест по стар стил, едно изключение, което се прави, отчитайки числовото звучене на тази дата в историческата памет на българския народ.
Има събития, които със своята значимост остават последствия за векове. Такова събитие за нас българите е Съединението от 1885 г. То бе продължение на възрожденските стремежи за освобождение, на идеала за изграждане на еднинна държава, Съединението отваря и пътя за бурното развитие на българския народ и държавност в края на 19 и началото на 20 век – онова, което нашите и чужди учени с основание наричат „българското чудо“.
И още нещо – Съединението и по замисъл, и по осъществяване бе самостоятелно, чисто българско дело. Дело, в което вляха усилията си бивши апостоли като Захари Стоянов и Иван Андонов, воини като майор Райчо Николов и Данаил Николаев, хора от народа като Иван Арабаджиев и Чардафон Велики. Справедлив, но рисков акт, актът на Съединението бе подкрепен и от ръководителите на Княжество България – младия княз Александър Батенберг, министър-председателя Петко Каравелов и категорично от председателя на Народното събрание – революционера и държавника Стефан Стамболов.
Урокът от 6 септември 1885 г., както и от последвалата го Сръбско-българска война, бе един – делото е успешно не само когато е справедливо, но и когато за осъществяването му се влеят задружните усилия на народ и армия, на държавни и партийни ръководители, на интелигенцията.
Ето защо, като отдадем всички заедно и всеки един поотделно заслужена признателност към дейците на Съединението, да не забравяме преди всичко поуката от това епохално най-българско събитие. Нека девизът „Съединението прави силата“, престоял повече от столетие на сградата на Народното събрание, да витае духовно в залата и оплоди ежедневието и на днешното Тридесет и седмо Народно събрание!
За достойно опазване паметта на предците ни, но и за бъдещето на България!

 

 

 

 

Изказване на Благовест Сендов по повод навършването на половин век от обявяването на България за република

13 септември 1996 г.

Уважаеми госпожи и господа народни представители!

 

На 15 септември се навършва половин век от обявяването на България за република. Това е исторически акт в развитието на нашата държава. Той коренно измени формата на държавното управление. С обявяването на републиката бе осъществена мечтата на плеядата български възрожденци начело с Левски, Каравелов, Ботев за политическото устройство на свободна България като демократична република.
Неоспорима истина е, че не българският народ, а великите сили на Берлинския конгрес наложиха на току-що освободена България монархията и чуждата династия. Тя носи и главната отговорност за националните катастрофи и беди, които сполетяха България и българския народ. Попарени бяха народните идеали за народовластие и обединение на отечеството.
С референдума от 1946 г. българският народ в огромното си мнозинство и с подкрепата на основните политически сили, управляващи и опозиционни, решително отхвърли царската институция и установи демократичната република като своя съвременна форма на държавно устройство. Този акт бе в съзвучие с демократичните промени, които настъпиха в европейските страни след поражението на фашизма във Втората световна война.
За съжаление, наложеният тоталитарен режим не даде възможност да се изявят всички достойнства на последователния републиканизъм и неговата скала от юридически и морални ценности.
Демократичните промени в България след 1989 г. се осъществиха под знамето на републиката. Новата Конституция, приета от Великото Народно събрание в 1991 г., категорично утвърди републиката като форма на управление. Република България бе провъзгласена за демократична, правова и социална държава с парламентарно управление. Това бе политическа структура, която отговаря на историческите въжделения на българския народ и на съвременните му стремежи.
Правата и свободите на човека, традиционното общинско самоуправление, изграждането на гражданско общество органично се свързват с парламентарната република. В съзнанието на основните слоеве на народа тъкмо тя – Републиката, е най-подходящата форма на съвременно държавно устройство и въплъщение на идеята за демократично самоуправление. Всеки опит за връщане на монархията, за изменение на принципите на парламентарната република ще бъде неизбежно обърнат назад, към миналото и в противоречие с по-нататъшното ни демократично развитие.
Уважаеми народни представители, преди 50 години българският народ направи своя исторически избор. Конституцията от юли 1991 г. не само препотвърди волеизявлението на българския народ от 1946 г. в полза на републиката, но стана законова и политическа основа за развитието на българското общество и държавност. Тя е широката база за единението и съгласието – така необходими на нашето общество днес.
България е Република. Наш дълг е да я пазим и обогатяваме с новите ценности, които са в съзвучие с демократичните постижения на идващия ХХI век! Благодаря.

 

Обръщение на Благовест Сендов по повод провъзгласяването на независимостта на България

20 септември 1996 г., Пленарна зала
Уважаеми народни представители, има събития в българската история, които са дълбоко народни, разтърсили са живота и съдбата на всеки българин, оставили са ярки следи в националната памет. Те са популярни и се тачат от всеки родолюбив българин.
Но има и такива, които макар и изключително значими за българската кауза, за равноправния ни статус в европейското и световното държавно многообразие, са оставени в сянка. Може би защото са извършени мъдро, далновидно и поради това – безкръвно.
Но това едва ли е основание да бъдат оставени встрани от оценката на поколението, на тази на съвременната българска общественост и от нас – народните представители на Тридесет и седмото Народно събрание.
Такова събитие е актът от 22 септември 1908 г., провъзгласил независимостта на България.
С този акт, извършен тържествено и символично в древната българска столица Велико Търново, бе отхвърлен позорният васалитет към Османската империя, наложен на освободена България от берлинския диктат. С обявяването на независимостта бяха продължени не само идеите и целите на българската националноосвободителна борба, на Освобождението от 1877-1878 г., но окончателно бе утвърдено и делото на Съединението от 1885 г.
Актът от 22 септември 1908 г. даде съществени последствия в държавноправното и външнополитическото развитие на България – оттогава, та до ден-днешен. Това ни дава основание да отбележим Деня на независимостта на България и като исторически спомен, и като събитие със свое място в нашето съвремие, в днешната българска държавност.
Мой дълг бе не само да ви припомня за това значимо събитие в българския исторически и политически живот, да ви поздравя с годишнината, но и да ви призова да бъдем верни на посланията на онова време към днешния ден – да пазим свято свободата, независимостта и суверенитета на нашето Отечество – Република България. Благодаря.

 

Обръщение на Благовест Сендов по повод избирането на Петър Стоянов за президент на Република България

6 ноември 1996 г., Пленарна зала
Уважаеми дами и господа народни представители, след едноседмично прекъсване на заседанията на есенната сесия на Народното събрание във връзка с президентските избори днес ние възстановяваме нашите пленарни заседания.
Президентските избори са вече зад нас и резултатите от тях са известни. От името на Народното събрание аз поздравявам новоизбрания президент на републиката господин Петър Стоянов (всички стават прави, ръкопляскания) и новоизбрания вицепрезидент господин Тодор Кавалджиев  и им пожелавам полезно за България изпълнение на техния мандат.
В съответствие с Конституцията и със Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката те ще встъпят в длъжност на 22 януари 1997 г. – ден, в който изтича мандатът на сегашния президент, като три дни преди това новата президентска двойка трябва да положи клетва пред Народното събрание.
Сега, когато не е далеч денят, в който новоизбраният президент ще заеме своя пост, ние искаме да вярваме, че в своята дейност той ще се отличава с тези достойнства, които са особено необходими за държавния глава на една република с парламентарно управление, каквато е България, а именно че той ще бъде президент на всички българи, ще съдейства за тяхното единение и ще се стреми към сътрудничество, а не към конфронтация между институциите. Защото разделението на властите, установено от Конституцията, предполага не борба, а взаимодействие между тях.
Стремежът към това взаимодействие е задължение също и на българския парламент и на излъченото от него правителство.
Изминалите избори, шесто по ред свободно общонационално волеизлияние на българските избиратели след 1990 г., са ново потвърждение на мирния и демократичен характер на трудния преход, осъществяван от нашата страна. Нека това бъде подарък за успешното развитие на българския народ към по-добри и светли бъднини. Благодаря.

Уебсайт и реализация - BZGraphics