4 ноември 1991-24 септември 1992 г.

Слово на Стефан Савов при избирането му за председател на 36-то Народно събрание

4 ноември 1991 г.

 

         Уважаеми госпожи и господа, уважаеми колеги!

Преди всичко искам да благодаря на господин Абаджиев – старшия по възраст наш временен председател, че успя да проведе първата част на заседанието, за да можем да започнем ползотворна работа.
Нека изразя в началото едно малко огорчение, което не е мое, а е огорчение бих казал на Народното събрание, че в момента, когато се избира председател на Народното събрание, а Народното събрание е онази институция, която по Конституция стои на най-високо място, не присъстват нито президентът, нито вицепрезидентът, нито членовете на Министерския съвет и господа посланиците горе. Аз смятам, че просто би трябвало да има едно по-голямо уважение към Народното събрание. Разбирате ме, че не говоря , защото Народното събрание, което аз ще имам честта да представлявам, безспорно, че играе една голяма роля в нашия политически живот.

Благодаря ви сърдечно за вашия избор. Благодаря, че ме натоварихте с тази голяма и тежка задача. Зная, вие знаете добре, че за втори път се представя кандидатурата ми в Народното събрание. Веднъж във Великото Народно събрание, веднъж сега. Зная добре, че моят избор този път е и израз на промененото политическо положение в страната. Всеки председател на едно Народно събрание би искал да бъде избран с колкото се може повече гласове и да има консенсус. Ясно ми е, че политическите страсти в България са все още много буйни, да кажем. Така че това едва ли би могло да се постигне.Мога да кажа, че напълно осъзнавам отговорността си като председател на Народното събрание, който ръководи заседанията, че трябва да се основавам на Конституцията и правилника, който ние ще създадем. Това е първо задължение на един председател на Народното събрание.
Освен това ясно ми е, че трябва във всеки един случай да показвам безпристрастност. Председателят на Народното събрание е все пак председател на всички народни представители. От друга страна, аз съм с ясното съзнание, че България все още се намира в един процес на демократизация. Все още сме далеч от това да бъдем една истинска демокрация и зная, че Народното събрание е именно тази институция, която е гарант, многопартийното Народно събрание за демокрацията в България.

Така че аз смятам за свой дълг също да правя всичко възможно по силите ми, за да гарантирам демократичното развитие на нашата страна.
И за да покажа пример, че би трябвало да сложим край на многословността, аз ще бъда съвсем кратък, ще завършва речта си, защото смятам, че в Народното събрание са необходими повече дела, отколкото думи. А делата на народните представители са законите, които ще гласуваме и с които закони ние ще направим нашата родина една демократична и преуспяваща страна. Благодаря ви.

Изявление на Стефан Савов по повод приемането на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

5 май 1992 г.

И преди да започнем дневния ред, искам да ви съобщя първата радостна вест – току-що, просто преди пет минути се получи телефонограма, че с пълно болшинство България е приета от Парламентарната асамблея.  И още нещо – че всички изказвания са били положителни без моменти на колебание. Така че ние, така да се каже, преминахме първия праг. Вие знаете, по-късно ще обясня точно, в 16,30 ч. българско време ще се събере Съветът на министрите в Страсбург и тогава вече ще бъде втората част от нашето приемане.
И тъй като днес сме се събрали, Председателският съвет реши да не си губим времето до 17,30 ч. и затова имаме три точки, които са фактически първо четене на законопроекта за приемане на Декларация за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на резервите по разпоредбите на някои международни конвенции, предвиждащи такава юрисдикция; законопроект за ратифициране на Договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния; проект за Решение за вземане на акт от международни конвенции, препоръки на Международната конфедерация по труда. С други думи, това са въпроси, по които, доколкото знам, има консенсус. Би било чудесно днешният ден, действително ден на Европа, на влизането на България в Европа да мине колкото се може по-гладко,  да мине без ненужни препирни и действително да проявим един консенсус.

Обръщение на Стефан Савов по повод откриването на есенната сесия на 36-то Народно събрание

Откривам първото заседание на нашата есенна сесия.
Моля за малко тишина и за съсредоточаване на народните представители в залата. Започваме работа. Началото на всяка сесия, бих казал, че е тържествено и би трябвало да бъде тържествено. Радвам се, че в този момент виждам в президентската ложа вицепрезидента на нашата страна госпожа Блага Димитрова.  Поздравявам я и й благодаря, че е направила чест да дойде тук. Виждам и министър-председателя, който е тук и който смятам, че ще направи едно късо експозе върху законодателните намерения на правителството.Позволете ми да ви поздравя, че отново сме се събрали в пленарната зала. Надявам се, че всички сте използували добре заслужената почивка и сега бодри ще отдадем отново сили за ползо¬творна и ефективна работа в Народното събрание.
Чудесното и горещо лято и толкова, както казах вече, необходимата на всички лятна ваканция свършиха. Сега трябва да заработим отново, да запретнем ръкави, защото ни очаква огромна работа. Всички ние го знаем. Страната се нуждае от закони, правителството се нуждае от закони, които да може да прилага, за да може реформата да бъде продължена. Аз бих казал, че започва една мека и приятна есен, която е типична за нашата столица. Надявам се, че именно тази мека есен ще омекоти и нашите нрави, и нашите отношения. Също изразявам една надежда, че пророците
за една гореща политическа есен ще останат излъгани. Може би днешният пръв ден на прохлада ще даде и надежда, че и страстите ще поутихнат. Очаква ни, както казах, огромна работа. Всяка парламентарна група декларира, че има своя законодателна програма, която ще предложи. От друга страна, всяка парламентарна група декларира поне, че реформата е нужна, необходима и че трябва да я докараме докрай. Може би това единодушие ще ни помогне да преодолеем редица пречки. Разбира се, освен парламентарните групи, всеки народен представител има право да предлага точки от дневния ред, но още по-важно е, че правителството също има право да представи своята законодателна програма.
Аз смятам, че в последните два месеца от нашата работа все повече идваха законопроекти от правителството. Всъщност, това е една от неговите най-важни задачи, защото то трябва да бъде също законотворец, в смисъл да предлага законопроекти, които да подпомагат прилагането на реформата, за което е избрано.
Аз се надявам, че прагматизмът, разумът ще надделеят над всички ни и че ние ще успеем отново да извършим една действително важна по значение, голяма по обем работа, която очаква цялата наша страна.
С тези думи отново ви приветствувам и пак се надявам, че страстите ще попрестанат, ще поутихнат. Важното е да работим, важното е да работим заедно, важното е реформата, разграждането на тоталитарната система да стигне докрай. И в това отношение поне на думи всички сме съгласни.
Благодаря ви за вниманието.

 

Изказване на Стефан Савов от парламентарната трибуна след подадената от него оставка като председател на 36-то Народно събрание

Забележка: За да се отрази по-добре атмосферата и достоверността, текстът отразява и репликите по време на изказването

А сега, господа, за да стане точка първа, именно това, за което говорим и което трябва да стане точка първа – именно да се иска имунитета на господин Велев, аз си подавам оставката и точка първа става господин Велев. (Ръкопляскания от блока на СДС, депутатите от СДС и ДПС стават на крака, господин Савов слиза от трибуната и застава пред микрофоните за изказвания на депутатите)
Момент. Имам приготвена една малка реч, не е повече от четвърт час, предполагам. Мисля, че вие все пак ще бъдете толкова културни, малко по-културни от хора като господин Добрев, да ме изслушате. Трябва да я взема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По процедурен въпрос давам думата на господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Взех процедурно думата. Предлагам на госпожа Ботушарова да покани господин президента, който с поведението си тези дни показа, че не се занимава с нищо друго освен да си гледа псевдорейтинга. Да дойде тук и да види венеца на своето безобразие. Следващият президент ще е господин Стефан Савов, защото той никога не е плакал, когато е умрял Сталин, никога
не е бил марксист, никога не е бил комунист, няма зад гърба си електората на село Веселиново, а на София. И това ще е бъдещият президент на България. (Шум в залата, неодобрителни възгласи от блока на опозицията, одобрителни от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина в залата. Давам думата на господин Стефан Савов. Моля за тишина в залата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бихме се превърнали в неоправдани идеалисти и наивници, ако мислим, че комунизмът ще слезе от историческата сцена от само себе си. Да, комунизмът неизбежно си отива и трябва да мине в забвение. Но напускайки историческата сцена, дериватите на комунистическата партия постоянно си правят упражнения за обновление, използуват целия научен арсенал от форми за социална, политическа и икономическа мимикрия.
„Именно затова, за да сме сигурни, че няма да има рецидиви на тоталитарни режими и идеологии, издигнати в монопол на държавата, ние трябва да им помогнем на БСП да си намерят истин¬ското място в политическия живот на днешна България. А това може да стане само тогава, когато се поставят на подсъдимата скамейка не само (ръкопляскания от блока на СДС) и не толкова отделни персони, кукли на историята, но и партията им като цяло. Защото в случая въпросът се свежда до доказана обща вина на една политическа организация, която е отговорна за поредната национална катастрофа на България.“ (Единични ръкопляскания от блока на СДС)

Уважаеми госпожи и господа! Вие просто не ръкопляскате на мен, а ръкопляскате на господин Ахмед Доган, който започна политическата си кариера в 36. Народно събрание с тези думи! (Бурни ръкопляскания от СДС)
На 27 юли… (реплики от БСП) моля ви, имайте все пак уважението да ме изслушате… Госпожа Ананиева, уважаемата госпожа Ананиева, която напоследък стана много нервна каза: „Дейността си… (Гаспожа Ананиева, моля ви се… Госпожа Шопова, към госпожа Ананиева се обръщам…) (Шумът в залата продължава) …Дейността си в искането (това е искането за вот на недоверие)… госпожа Ананиева от името на БСП(к) казва: „В дейността си господин Савов прилага двоен стандарт – един за народните представители от парламентарната опозиция и друг за правоимащи депутати от СДС и ДПС.     „Как ви се струва, господа? (Гласове от опозицията:
„Идеално!“)
Да, разбира се, всичко тече, господа и ще разберете, че всичко тече! Точно така. –
Когато в Председателския съвет се събрахме и говорихме, уважаемият господин Юнал лютфи, един безспорно умен човек се обърна… не, това не е в Председателския съвет, а тук, в залата се обърна и казаа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖААНА БОТУШАРОВА: Моля ви за тишина! СТЕФАН САВОВ (СДС): …“Уваажаема госпожо председателству¬ваща…“ Вижте, знам, че ви болят тези работи, обаче сте длъжни да ги изслушате, когато един председател си отива така, както когато един председател идва. Длъжни сте да изслушате някои работи. Възпитание знам че на много от вас, дето сега махате ръце, липсва и няма как въобще да го получите.
Господин Юнал Лутфи се обръща към председателствуващата госпожа Снежана Ботушарова и казва: „Уважаема госпожа председа¬телствуваща, уважаеми дами и господа народни представители! Гласуването за предсрочно освобождаване на председателя на Народното събрание господин Стефан Савов приключи. Налице е резултатът, а той е следният: Народното събрание не освобождава господин Савов от поста председател на Народното събрание. Следователно това е факт, който трябва да бъде приет от всички нас.
Искам да кажа няколко думи: ние, парламентарната група на Движението за права и свободи посрещаме този резултат и бяхме
убедени, че той ще бъде такъв, т.е. че господин Савов няма да бъде освободен от поста. Но в политиката не се г-леда да-ли с един глас или с 51 гласа е разликата. Именно, уважаеми колеги, под ръководството на господин Савов Народното събрание прие над 50 закона, които поставиха законната основа за реални промени в политическата и икономическата система. Това никак не е малко и никак не е за подценяване. Искам да кажа, че в тези закони участвуваха всички, главно парламентарната група на Съюза на демократичните сили, парламентарната група на Движението за права и свободи и съм убеден в това, че и демократи от парламентарната група на Българската социалистическа партия. Ние, депутатите от Движението за права и свободи подкрепихме с вота си господин Савов да продължи да упражнява правото си на председател на Народното събрание, защото сме убедени, че под неговото ръководство Народното събрание ще продължи да работи в същия дух, а именно за демокрацията в нашата страна.“
В Председателския съвет господин Юнал Лютфи се обръща към госпожа Ананиева и казва: „В крайна сметка всички ние, които сме тук, в това Народно събрание трябва с нашата дейност, с нашето поведение да съдействуваме за стабилността и авторитета на ръководството на парламента, респективно на целия парламент. Аз не казвам, че понякога ръководството не допуска грешки…“
СТЕФАН СТОИЛОВ (БСП, от място): Аз очаквах една политичес¬ка реч.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Това е по-силно от политическа реч, господин Стоилов, това е много по-силно и вие го разбирате.
„…но аз мисля, че няма поводи. Досега от дейността на неговия председател можем да бъдем само доволни (това се казвасамо преди 14 дни, защото госпожа Ананиева казва, че те били анализирали законите и законите не били добри), защото действително не само бройката 65 закона, но вие сте ги анализира¬ли, ние също ги анализирахме – в Движението за права и свободи и трябва да ви кажа, че е направена огромна крачка.“
Господин Иван Палчев, който също присъствува тук и се чудя как ме гледа в очите. Господин Иван Палчев казва, това е на 2 септември; „Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми госпожи и господа народни представители… (вие шумете, но все пак българският народ слуша), от името на парламентарната група на Движението за права и свободи взимам думата, за да изразя становището на парламентарната група.
Преди да кажа нашето становище, искам да споделя с вас момента от заседанието на нашата група, когато беше поставен от парламентарната група на БСП вота на недоверие на господин Савов. На заседанието на парламентарната група беше поставен въпросът: има ли някой, който да даде своите аргументи в полза на този вот на недоверие? Нямаше нито един! Тоест нашето становище беше, че всички ще гласуваме за оставането на господин Савов на председателския пост.
Движението за права и свободи е имало неведнъж случаи когато е доказвало, че стриктно изпълнява думата, която е дало, или своите обязаности. Тоест ние проблеми, нравствени или каквито и да е други, нямаме. Предложението на господин Савов да бъде председател на Народното събрание беше предложение на мнозинството в парламента и е проблем на малцинството кога и как ще иска недоверие или гласуване за снемане на господин Савов от председателското място, т.е. за Движението за права и свободи този въпрос не съществува в тази драматичност.“
Уважаеми госпожи и господа, това са срамни документи! И аз се чудя утре как господата от Движението за права и свободи ще ме гледат в очите. Вие ще кажете, разбира се, господата от тази страна… с някои от тях съм и приятел, но с много от тях не мога да бъда приятел по много причини, защото ни разделят твърде тъжни събития, но с Движението за права и свободи мога да кажа, че аз съм бил човекът, който винаги е бил приятел и винаги Движението за права и свободи е идвало при мен и с каквото съм могъл съм помагал – било с моите възможности, било като посредник дори между него и правителството.

Аз изрично казвам това, защото ме слуша една част от България. Ние не сме… и аз лично продължавам да не съм против Движението за права и свободи. Аз имам резерви към някои от неговите водачи и с тези водачи действително се чудя как от утре ще се гледаме в очите.
Ние, СДС и Демократическата партия, която е нападната от вас, сме били винаги за правата на малцинствата. В нашите парламентарни групи винаги са участвували турци. Погледнете дневниците и ще видите, че винаги са участвували турски народни представители и то не по един-двама, а десетки по някой път.
Аз лично от моя опит мога да кажа, че първият ми лагер в село Босна – а село Босна е едно село с турско население, ако не бяха турците да идват нощно време и да оставят на прозорците екмек и кисело мляко, ние щяхме да измреме така, както искаха господа комунистите. (Ръкопляскания от редовете на СДС)
Аз съм работил 15 години по строежите и винаги сме работили и с турците. (Шум и реплики в залата) Петнадесет години точно, господине, мога да ви докажа… госпожице Дърева… ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Защо към мен? СТЕФАН САВОВ (СДС): Петнадесет години на тези строежи аз съм работил главно като арматурист, а изкопчиите бяха обикнове¬но от турските краища. Аз високо уважавам морала на тези хора, начина им на работа, дисциплината и замен турчин беше понятие за честност и почтеност. Аз и сега продължавам да смятам, че турците са такива хора. И ще се противопоставя на всеки, който би искал да сее някаква етническа вражда. Чудя се само и на някои ръководители от движението – не си ли давате сметка какво правите, не си ли давате сметка, че сеете ветрове и бури и че ако някой седи над вас и ви манипулира, защо му вярвате?! Вие не си ли давате сметка какво може да стане, въпреки че аз лично и всички ние ще продължим от тази страна да говорим и да бъдем против етническите вражди. И когато ви гонеха, да бъдем за вас. И когато искахте да създадете партия, да бъдем за вас. Аз съм дори нещо повече – може в нашата Конституция да пише, че няма право да има партия на верска, на етническа основа, но много скоро нашата Конституция ще трябва да бъде променена, защото в Европейската харта, в хартата на Съвета на Европа има заложена точка, която позволява… Тогава ще питам вашите сегашни съюзници,
господа, как ще подскачат… (Ръкопляскания от СДС)
Обвинязаха ме тук някои господа и недорасли госпожици, че съм нямал чувство за отговорност или за чест… (Шум и реплики отляво) Ама защо? Недорасли госпожици може да има и други… Порасла е госпожа Клара Маринова, но аз говоря за недораслите… Вижте какво… Аз съм минал през такива чистилища, за каквито не бих искал да говоря тук, защото е смешно. И в тези чистилища вашите бащи са участвували като в по-голямата част (реплики отляво), моля, аз не искам тук да кажа, но нима господин Лилов не знае какво е ставало в България?! Нима господин Лилов не е знаел за лагерите? Нима господин -Лилов не е знаел как се продава България? За да не кажа за другите…
Нима госпожа Клара Маринова беше толкова мъничка, че не знаеше, когато един човек се появи с дъфълкод по… Или не знаете какво е дъфълкод, госпожа Маринова?! (Клара Маринова го репликира от място) Аз ви набърквам там, точно където трябва бъркам… Че когато се вървеше по улица „Раковска“, ги прибираха. Голяма част от тези след това ги избиха и ги хвърлиха на свинете. В Ловеч това бяха тези хора, които имали във външен лик нещо американско, нещо западно…
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не ми завиждайте на годините, господин Савов… (Реплики отляво)
СТЕФАН САВОВ (СДС, смее се): Ето на, че има вече и сред комунистите, извинявайте – сред социалистите, дисиденти, които били яли бой. Браво! Много хубаво! Чудесно! (Ръкопляскания отдяс¬но) Само ще ви предложа тогава да се преместите там, където трябва, но по-голямата част от вас са били прокурори, съдии, били са в милицията. Хора, не се правете, че не знаете какво е ставало в България! Не се правете, че не знаете какви ужасии са ставали! Време беше но отмина, да си посипете главата с пепел и да кажете тогава вече, че вие сте модерната партия, лява партия. За съжаление времето действително тече и то тече неумолимо.
Отново мога само едно да кажа – никой, никой, ако се опира на факти, не може да ме нападне за това, че не съм имал чест. Аз 45 години не съм подал заявление да отида в чужбина. Аз бях 20 години преводач, обаче не съм говорил с един чужденец. Аз знам какво е чест. Знам какво е да те пребиват от бой. Знам какво е, да речем господин Каракачанов (старши) да троши кости -там, в Станишевата къща… Знам много неща, тъй че нямате право един човек, който е излязъл, минал е през чистилището, минал е през ада, минал и останал жив и здрав, вие да го обвинявате и че аз съм държал за уюта на своя кабинет. До два дни ще гледам да го освободя, за да може да дойде следващият…
Но това, което тук се направи от вас, господа, беше едно потъпкване на правилника. Да не говорим за това, че това, което сега се прави с вота, без да се изчака решение на Конституционния съд – това отново е потъпкване на Конституцията. И вие го знаете това нещо и продължавате…
Но аз се обръщам отново към Движението за права и свободи. Комунистите, господа, винаги са искали да имат съюзници и винаги тези, които са били достатъчно глупави да станат съюзници на комунистите, след това са били отхвърляни като дрипи. Това трябва да го знаете и аз като председател на Демократическата партия просто съм радостен, че Демократическата партия единствена никога не се съгласила. Земеделците имаха тъжен опит. Радикалдемократите имаха тъжен опит. либерали и тъй нататъка имаха тъжен опит от това, че искаха да правят някакво съглашение с комунистите. Комунистите са си комунисти, дори и когато се наричат социалисти! Благодаря ви!

Уебсайт и реализация - BZGraphics