21 май 2013 – 5 август 2014 г.

Слово на Михаил Миков при избирането му за председател на 42- рото Народно събрание

21 май 2013 г.

Уважаеми г-н Президент,

Уважаеми г-н Министър-председател,

Министри,
Уважаеми представители на Конституционния съд и висши магистрати,
Ваше Светейшество и представители на религиозните вероизповедания,
Уважаеми представители на дипломатическия корпус,
Уважаеми председатели на Народното събрание, които сте в залата!

Изправям се тук, облечен с една изключително висока чест, в един изключително труден момент за България, в момент на изпитание за страната, за гражданите и за институциите на България!

42-рото Народно събрание се учреди след оспорвано политическо състезание, което със сигурност ще се отразява и на неговата работа. Но при политическото състезание ние винаги трябва да си даваме отговор какво очакват българските граждани от нас. Аз смятам, че всеки от 240 народни представители си дават сметка, че ние имаме трудната задача да върнем достойнството на Народното събрание като основна институция в България, в парламентарната република България, че ние поради първенстващото и средищно място на Народното събрание в държавната система, трябва да осигурим това място като терен на взаимодействие между различните власти, като образец и пример за преодоляване на напрежение, а не за създаване на напрежение, което често се случваше между изпълнителна и съдебна власт, между изпълнителна и законодателна власт. Пресен е примерът и споменът за това как бяха наричани народните представители. Ние, 240 депутати, не трябва да позволяваме никой да ни нарича така и с работата си да доказваме, че не го заслужаваме.

Необходимо е да наложим ново отношение между законодателна и изпълнителна власт чрез парламентарния контрол. Включително да се опитаме да изпълним онзи конституционен текст, който дава възможност за засилен надзор върху регулаторните органи, избрани частично или изцяло от Народното събрание, защото това, което очакват гражданите за антимонополното законодателство, минава през стриктно прилагане на Конституцията.

Уважаеми народни представители,

Ние трябва да полагаме ежедневна грижа за преодоляване на едно наследство, което не е най-приятно в законодателството. Всеки от нас трябва да има своята тревога за многото обявени за противоконституционни закони, по които 42-рото Народно събрание ще плаща дълга на 41-то Народно събрание за преодоляване на последиците по законите и текстовете от закони, отменени от Конституционния съд като противоконституционни. Трябва да се опитаме екстензивната законодателна дейност с многото закони да се превърне в една по-добра законодателна дейност, която  държи сметка за прилагането, макар че то е функция на изпълинтелната и съдебната власт. Защото, уважаеми дами и господа народни представители, няма силна държава без разделение на властите и  без взамиодействие, няма силна държава без законодателна, без изпълнителна и без съдебна власт. И затова ние трябва да бъдем настойчиви в тяхното взаимодействие и взаимен контрол. Трябва да изведем на челно място духа на сътрудничество между държава, граждани, бизнес, между парламент и гражданско общество. И трябва да се опитаме да възстановим Народното събрание като място, в което се разискват всички въпроси, свързани с пълноценното участие на България в Европейския съюз. Необходим е един плодотворен диалог с правителството за изработване на национално нужните позиции, относно членството на България  в ЕС. Така че ние всички сме длъжни да върнем темата за мястото на България в Съюза и за нейните интереси тук – на терена на Народното събрание.

Аз се надявам, че няма политическа фракция или народен представител, който да приема тезата за Европа на две скорости и всичко това ще бъде предмет на дискусия и работа в Народното събрание, за да отстоим интересите на българските граждани като граждани на Европейския съюз.

Уважаеми народни представители,

Никой няма илюзията, че ще бъде лесно да се работи в това Народно събрание. Аз мисля, че ние сме длъжници на българските граждани и по още един въпрос – парламентарния език, който все по-често се случва като лош пример за нашите деца. Ние трябва да се опитаме да върнем парламентарните дебати на полето на чистия български език, а не на модерния жаргон, който гледат и слушат в Народното събрание милиони български граждани. И накрая, нека всеки от нас и аз лично ще се опитам, сядайки на този висок стол, да не говоря от името на стола и позицията. Нека всеки от нас се опита да говори от свое име, независимо в какъв стол е седнал. Надявам се, че ще опровергаем скептиците и 42-рото Народно събрание ще бъде необходимият на българските граждани парламент!

Благодаря за доверието!

 

 

 

Изказване на председателя на 42-рото НС на Република България Михаил Миков пред Десетата конференция на председателите на националните парламенти от ПСЮИЕ

27-28 май 2013 г. Охрид

 

Уважаеми колеги,
Уважаеми дами и господа,

Преди да започна своето изказване, бих искал да благодаря на нашите домакини в лицето на македонското председателство за топлото посрещане и за много добрата организация за провеждането на нашата Десета конференция.

Отражението на глобалната финансова криза показа, че икономическите реалности се развиват по-бързо от политическите.  Трябва да признаем, че увеличаването на взаимната зависимост на икономиките изисква също по-решителен и съгласуван отговор на политическо равнище.

Намаляването на икономическото значение на Югоизточна Европа е едно от дългосрочните предизвикателства за целия регион, с което всяка една държава от региона трудно може да се справи самостоятелно. Глобалната криза доведе до дълбоки промени в интереса на стратегическите инвеститори, като все по-голям брой инвеститори  насочват вниманието си към разширяващите се пазари на Изток и Латинска Америка и губят интерес за  дългосрочни инвестиции в Югоизточна Европа. Този факт води и до намаляване на натиска върху местните европейски елити за бързо присъединяване към ЕС за страните от ЮИЕ. Като се има предвид този контекст, съществува трайна необходимост да се съживи интересът към региона и парламентите са естествените участници в тези стратегически усилия. Въпреки, че това са преди всичко национални задачи, има много възможности за регионални инициативи и стимули, дори и ако те се нуждаят от малко повече време, за да стартират и да осигурят осезаеми ползи за регионалната икономика. Съществуват редица подходи в това отношение – те включват съвместно участие и представителство на световни и регионални инвестиционни форуми, както и обединяване на усилията за представяне на региона пред големите инвеститори. Това може да започне например с промоционална кампания на инвестиционните възможности в Югоизточна Европа, като по-нататък се търсят източници за финансиране на  конкретни инвестиционни регионални проекти. Друга възможност е структурирането на постоянен регионален форум за икономическо развитие и насърчаване на инвестициите, насочен към европейските и неевропейските инвеститори.

Друга важна стратегическа рамка за осигуряване на икономически растеж и преодоляване на последствията от икономическата криза е Програмата Европа 2020, както и разработваната в момента аналогична Програма Югоизточна Европа 2020.  Тези стратегии отразяват новите предизвикателства и политическите и икономическите приоритети, с които страните от Югоизточна Европа трябва да се справят. Те засягат както държавите-членки, така и  държавите-кандидатки за членство в ЕС от нашия регион. Стратегическото планиране, финансиране и регионалното сътрудничество ще бъдат подчинени на тази нова политическа програма, като чрез регионални и трансгранични проекти ще се търсят решения за устойчив и приобщаващ растеж. Националните парламенти могат да играят решаваща роля за насърчаване и засилване на сътрудничеството и започване на нови проекти, което ще направи региона по-видим за институциите на ЕС, държавите-членки и международните партньори и инвеститори.

Икономическата криза е предупредителен сигнал не само в световен аспект, но и в регионален. Тя ни кара да осъзнаем, че ако не променим сътрудничеството на регионална основа, ни очаква отстъпване на заден план не само в световната икономика, но и на терена на Европейската общност.

Утвърждаването на парламентаризма на регионално равнище е част от общоевропейските процеси. Следвайки европейските ценности, заложени в Европа 2020, специфичните аспекти, свързани с предизвикателствата, които икономическата криза ни открива, са очертани в механизма за субсидиарност, чрез който националните парламенти проверяват внимателно дали проектите на законодателните актове са в съответствие с принципа на солидарност.

Подчертавайки значимостта на националните парламенти на страните-членки на ЕС от ЮИЕ в нормотворческия процес на Съюза в спазването на принципите на субсидиарност и солидарност ние ще продължаваме да подпомагаме усилията на останалите държави от региона ни, поели по евроинтеграционния път. Тази възможност е от особена важност за гражданите, които могат да се уверят, че контролът върху действията на институциите при решаването на техните проблеми в рамките на Европейския съюз им е предоставен на още едно, много близко до тях ниво, а именно, укрепвайки регионалното ни сътрудничество и взаимодействие.

Едно от най-големите предизвикателства пред нашите национални парламенти за преодоляване на икономическата и финансовата криза е намирането на онзи солидарен механизъм в сътрудничеството, който ще обедини действията ни в областта на икономическото и социално развитие, за преодоляване на икономическите кризисни моменти в региона. Пактът за стабилност и растеж предоставя правилната рамка за изпълнение на тези стратегии.

Необходимо е да подчертаем и значението на енергийната политика на ЕС в разгара на икономическата и финансова криза. Издигането на ролята на енергетиката за развитието на региона ни ще способства за ускоряване на растежа и конкурентоспособността на икономиката и създаването на работни места.

Бих искал да призова всички национални парламенти да обърнем внимание на този важен тематичен въпрос, следвайки решенията, взети на последното заседание на Европейския съвет, енергийната програма на ЕС и посоките, заложени в Енергийната пътна карта на Европейската комисия.

И тук искам със задоволство да отбележа факта, че скоро парламентите от ПСЮИЕ ще имат една нова регионална дискусионна платформа по всички тези важни теми, чрез заявената от нас политическа воля за създаване на парламентарна асамблея на ПСЮИЕ. Една от комисиите, които ние предвиждаме да сформираме, е Комисията по икономика, инфраструктура и енергетика, която трябва да започне да разглежда с приоритетна важност въпросите, повдигнати на днешната ни конференция.

Позицията на Народното събрание е, че нашето парламентарно взаимодействие следва да се фокусира върху конкретни теми и проблеми, като тези за осигуряване на икономически растеж за държавите от региона, увеличаване на енергийната ефективност, справяне с последиците от изменението на климата и останалите предизвикателства. В тази връзка българският парламент е предложил и модел на Секретариат на новата парламентарна асамблея, който да осигурява необходимата логистична подкрепа, като същевременно бъде достатъчно гъвкав, за да създава възможности за привличане на експертиза ad hoc, която да подпомага дейността на органите на създаваната от нас интерпарламентарна структура.

Уважаеми колеги,

За да се справим с предизвикателствата на икономическата криза, и за да могат държавите от региона да разширяват условията за устойчив икономически растеж и създаване на работни места е необходимо да обвържем бъдещото институционализиране на парламентарното ни сътрудничество с начертаване на конкретни мерки, с обсъждането на които да стартира работата на новата ни интерпарламентарна структура.

Същевременно ние сме длъжни да изберем най-разумната и ефективна институционална рамка  за участие на нашите парламенти в бъдещата интерпарламентарна асамблея на ПСЮИЕ, така че вложените ресурси да дадат максимален резултат. Надявам се, че чрез този прагматичен и отговорен подход ние, парламентаристите от Югоизточна Европа, ще покажем на гражданите от региона, че с обединени усилия можем да решим конкретни техни проблеми и да насърчим гражданското участие в името на по-нататъшно развитие на нашите икономически контакти, търговски връзки, научен и културен обмен.

Народното събрание на Република България ще продължи да бъде активен участник в тези процеси, подкрепяйки развитието на регионалното взаимодействие на всички нива, така както го е правило в последните 15 години.  Време е да бъдем дръзки и амбициозни в укрепването на механизмите за парламентарно сътрудничество, за да претворим автентичния глас на региона ни в зона на мир, сигурност, стабилност, солидарност и добросъседско сътрудничество в интерес на гражданите, народите и държавите, както и на Европа като цяло.

Благодаря за вниманието!

 

Обръщение на председателя на Народното събрание към гражданите на Република България

26 юни 2013 г.


Уважаеми съграждани,

Днешният ден показа, че обстановката в София ескалира, а от там се създава тревожност в цялата страна.

Към Народното събрание бе проявена агресивност, невиждана от години. Обстановката рязко се промени. За разлика от мирно протестиращите граждани през изминалите дни, днес сравнително малобройна група демонстрира насилие и сблъсъци около сградата на Народното събрание. С тези действия се поругава достойнството не само на Народното събрание, но и на народните представители, които бяха избрани преди месец и половина на предсрочни избори. Застрашават се животът и здравето им.

Обърнах се към министъра на вътрешните работи за осигуряване на нормални условия за работа на Народното събрание.

От учредяването си преди около месец Народното събрание прави всички усилия да отговори на очакванията на хората. Отварянето на парламента  за гражданите е факт. Интензивната законодателна дейност е в отговор на обществените очаквания. Работи се по промените, свързани със социалното законодателство, детските добавки, корекции в пенсионната система, мерки срещу младежката безработица, облекчаване на положението на милиони български граждани. В седмичната програма бяха включени промени, свързани с възможностите за намаляване на цената на електроенергията.

Точно заради това, нарушените интереси на големите играчи в енергетиката, министърът на икономиката, енергетиката и туризма заяви в пленарната зала, че Народното събрание ще бъде подложено на масиран натиск срещу законовите промени. Естествено е, когато става въпрос за частни интереси, оценени на стотици милиони, да има непримирими отрицатели на този Парламент.

Но искам да припомня, че за тези промени в енергетиката беше постигнато общо съгласие на Консултативния съвет по национална сигурност  преди четири месеца – на 26-ти февруари. Разграничава ли се Президентът от това становище за бързи и конкретни решения, които „да направят възможно намаляването на цената на тока и облекчаването на социалното положение на българските граждани“.
Очевидно е, че действията днес нямат нищо общо нито с мирните протести, нито с ясно декларираните от всички политически сили намерения от началото на годината.

При тази обстановка Конституцията не съдържа отговор на въпроса как Народното събрание да продължи своята работа. Поставени сме в невъзможност да изпълняваме това, за което сме избрани от гражданите.

През месец февруари, при създалата се тежка политическа криза и ескалация на социалното напрежение, Консултативният съвет по национална сигурност видя изхода в предсрочни парламентарни избори.

Днес, по-малко от два месеца след провеждането им, е очевидно, че изборите сами по себе си не решават нищо. Това заявих и на Президента на Консултативния съвет. Без уважение към гласа на гражданите, конституционния ред и  институциите, демократичен изход от днешната криза е невъзможен, дори с предсрочни избори.

От една страна е необходимо да приемем най-належащите закони, свързани с очакванията на гражданите, включително изборното законодателство. От друга страна, работата на Народното събрание съзнателно се блокира.

 

Уважаеми съграждани,

Призовавам Президента, всички институции, политически партии и неправителствени организации за отговорно поведение в тази изключително сложна обстановка.

Обръщам се и към медиите, към журналистите за отговорно поведение.

Съзнателно или не, избраният от много телевизии начин за отразяване на случващото се около Народното събрание допринася за ескалиране на напрежението. Напомням на журналистите, най-вече на представителите на обществените медии, че справедливото и спокойно отразяване на ситуацията в столицата и в страната е дълг на всеки обективен журналист.

Очаквам Президентът да определя поведението си съобразно конституционно определената му роля, на изразяващ единството на нацията – на тези, които протестират, на тези, които не протестират и на тези, които са против протестите.

Убеден съм, че само успокояването на обстановката и търсенето на политическо съгласие с искрените усилия на всички държавни институции, с общата воля на всички политически партии и гражданите ще изведе България от сложната социална и икономическа ситуация, в която се намираме днес.

България е една на всички и една за всички!

 

 

 

 

Приветствие на председателя на Народното събрание на Република България Михаил Миков към участниците в Парламентарния семинар „Юридически статути и политически функции на интерпарламентарните организации”



(14 – 15 октомври 2013 г., София)



Уважаеми представители на национални парламенти,
Уважаеми представители на интерпарламентарни организации и държавни институции,


Ваши Превъзходителства,

Уважаеми представители на академичната общност,
Дами и господа,

Особено ми е приятно да приветствам участниците и гостите на този толкова необходим парламентарен семинар. Той е необходим, защото на членовете на Работната група по парламентарното измерение на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа навлизат в най-отговорния, завършващ етап на една отговорна дейност, която продължава години.

С Охридското споразумение на председателите на парламенти от края на май тази година ние изцяло подкрепихме създаването на Парламентарната асамблея на Процеса на сътрудничество в нашия регион като форум за диалог и сътрудничество по въпросите от особен интерес за нашите страни и граждани, който да функционира в синергия с международните ни партньори. Румънското председателство вече адресира до националните парламенти добре структурирани питания по ключовите въпроси за успешното стартиране на новата асамблея, които изискват разработката на сериозни политически и експертни виждания.

Ето защо специално приветствам инициативата на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа за провеждането на този семинар и то точно в този момент. Смятам, че участието на водещи експерти от Европейския парламент, Интерпарламентарния съюз, форуми от Балтийския регион, както и от авторитетни изследователски центрове отразява ефективната работа на секретариата и е една ценна възможност за задълбочено обсъждане на възловите теми, по които предстои да вземем окончателни решения, при това с консенсус.

Народното събрание на Република България и в предходния си 41-ви състав, и сега, в 42-рия, взема активно участие в работата по създаването на новата Парламентарната асамблея от самото й начало, в това число с наше предложение за модела на новия форум. Тук бих желал да отбележа приносите както на нашите турски колеги, като инициатори на идеята за институционализация на парламентарното измерение, така и на колегите от парламентите в Подгорица, в Белград и в Скопие за съгласуването на общи решения на всички участници по обсъжданите въпроси.

Сега ни предстои както да доуточним юридическата база и процедури за резултатното функциониране на новата Парламентарна асамблея, така и да концентрираме вниманието си към приоритетната тематика, с която да се сложи началото на същинската дейност на асамблеята и на нейните три специализирани комитета. Несъмнено в центъра на тази дейност трябва да заложим нови идеи и инициативи, с които да формираме ново качество на сътрудничеството между нашите страни и ново виждане за Балканите като един от най-изостаналите, в същото време перспективен регион за инвестиции и разбира се регион с активен културен обмен с оглед на хилядолетната история на тази част от света, от най-активните региони на Европа за перспективни инвестиции, както и на интензивен културен обмен.

Убеден съм, както ни показват и компетентните изследователи, че в условия на глобализация различните формати на интерпарламентарно сътрудничество придобиват нова, особено важна „надграждаща” роля и значение за успешното регионално развитие, а това е особено необходимо, когато и ние тук в Югоизточна Европа изпитваме предизвикателствата на световната финансова криза. Позволете в тази връзка да отбележа актуалното значение, подчертано в споменатата Съвместна декларация от Охрид, на Меморандума за разбирателство по интерпарламентарното сътрудничество, утвърден в София през 2008 г. и с който бе учреден Регионалният секретариат, като израз на волята за последователната реализация, развитие и разгръщане на парламентарното измерение на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа.

И съвместната декларация от Охрид, убеден съм, и решенията, които предстоят в Букурещ, още веднъж ще потвърдят и докажат свършеното от Регионалния секретариат, което полага основите на бъдещата дейност на Асамблеята за сътрудничество в Югоизточна Европа. Развитието на сътрудничеството в Югоизточна Европа като начин за поддържане на сигурност, стабилност и подобряване на състоянието на икономиката и инфраструктурата имат за България приоритетно значение. Българската политика е насочена към насърчаване на сигурността и стабилността в региона, засилване на икономическите и културните връзки, подпомагане на развитието и укрепването на парламентарното сътрудничество.

Като страна-член на Европейския съюз и НАТО, участието на България в евроатлантическите процеси за интегриране на всички държави от региона е потвърждение на факта, че ние разглеждаме регионалното сътрудничество в ЮИЕ единствено и само като част от общоевропейското сътрудничество, съгласно стратегическите програми на ЕС, в това число и Европа 2020 и Югоизточна Европа 2020.

Вярвам, че днешният парламентарен семинар, благодарение на високото си експертно ниво, ще даде важен принос в усилията за издигане на парламентарното измерение на сътрудничеството в региона на ниво, отговарящо на актуалните реалности и на перспективните цели, които са от жизнен интерес преди всичко за гражданите, живеещи тук в Югоизточна Европа и за нашите страни. Позволете ми, въз основа на тази своя убеденост, да ви пожелая силно ангажираща дискусия, от която ще произтекат важни заключения с особено практическо значение във финалния етап на структуриране на Асамблеята за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Още веднъж успешна работа!

 

 

 

ТЪРЖЕСТВЕНО СЛОВО
на председателя на Народното събрание Михаил Миков по повод 125 години от кончината на Екзарх Антим
I – председател на първия български парламент и 135 години от делото на строителите на съвременна България

28 ноември 2013 г.,  Пленарна зала

Уважаеми народни представители,

Само след 3 дни – на 1 декември, ни предстои да отбележим една паметна годишнина.  Навършват се 125 години от кончината на Екзарх Антим I – пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия, председател  на Учредителното народно събрание, приело първата българска конституция.

Има личности в българската история, към които винаги ще се връщаме. Такава личност е Антим I, такива личности са бащите-учредители. Те са памет, но и послание за поколенията. Пример за родолюбие и достойна служба в името на Отечеството.  Образец как представители на българския народ, обединени от общ идеал, могат да работят за постигането на общото благо; да търсят съгласието и взаимодействието в служба на националния интерес.

Днес живеем във време на противоречия. Демокрацията ни е в изпитание. Не само защото тези противопоставяния понякога с форма и съдържание опасно се приближават до границите на демокрацията.

А и защото напоследък често исканията на едни или други противостоящи си групи застрашават народното единство, изграждано и пазено толкова десетилетия в Третата българска държава. С цената на усилията на толкова много държавници, хора на духа и меча, просветители и войници, с усилията на толкова много строители на държавата.

Уважаеми колеги,

През следващата година се навършват 135 години от приемането на първия, основен акт на народното ни единство – Търновската конституция – основа на Новата българска държава.

Без съмнение, България ще отбележи по достойнство годишнината от тази дата. Със сигурност така ще я почетем и ние, народните представители.

На ролята на Търновската конституция в нашата история няма да се спирам. Догодина много ще се говори за това.

Сега само бих искал да споделя с вас думи за председателя на първия български парламент.

Уважаемо представителство,

Името на Антим Първи не говори много на нашите съвременници, но за тогавашните народни представители –  онези, които Симеон Радев описва като „неколцина в европейско официално облекло, повечето в селски дрехи, някои в кожуси, всички сияющи от тържествена радост” – то е значело много.

Повече от много, то е олицетворявало българската общност!

Кой е все пак Антим Първи?

Роден е през 1816 г. в Лозенград. Приема монашество в Хилендарския манастир, учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата гръцка народна школа в Цариград. През 1861 г. е варненско-преславски митрополит, а през 1868 г. става видински. На 16 февруари 1872 г. Антим е избран за български екзарх.

Когато отива да заеме поста си на пръв духовен водач на българите след векове забвение, той е посрещнат по пътя с не по-малко възторг, умиление и ентусиазъм, отколкото по-късно и Александър Батенберг. Българите – под покровителството на Екзархията, водят собствен духовен и обществен живот. Това бе подготвителен период за близкото възкръсване на България.

Антим І активно подпомага освободителното движение. След Априлското въстание прави всичко  възможно, за да разкаже на Европа за съдбата на българите, заради което е изпратен на заточение.

След Освобождението взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. През 1879 г. е избран за председател на Учредителното народно събрание. От 17 април до 26 юни 1879 г. председателства Първото велико народно събрание.

Уважаеми колеги,

Антим Първи дава особена, както бихме казали днес, легитимност на Учредителното Събрание.

Той е личността, в която се събират заедно
– едно високо за средата на 19 век по българските земи образование,
– и едно изключително родолюбие и стремеж за въздигането на българския народ.
Личността му въплъщава в себе си
– борбите на българите за независима църква, дипломатическите усилия за Освобождението на България, стремежите за обединение на българските земи и народност,
– и работата по политическото устрояване на новата държава, която àко и да не се извършва под негово непосредствено ръководство, е скрепена с високият му авторитет.
Защото Антим Първи е бил безспорен авторитет за народа. Първият български княз, както го наричат някои историци.
И очевидно този духовник не е станал авторитет с пламенни речи и ярки сблъсъци.
Неговият авторитет се е крепял на кротостта, на постоянството, на неуморимостта, с които той е работил за българското. За българската вяра, за българската държава, за българския род.

Дай Боже всекиму такъв авторитет, който се стреми да обедини, а не да раздели, да възвиси, а не да унизи,

който се опира не на власт и силово налагане,

а на убеждение и любов.

Когато, вече по късно, по време на Сръбско-българската война, във Видин му предлагат да го прехвърлят отвъд Дунава, далеко от бойните действия, той отговаря: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.”

Цял живот Екзарх Антим Първи, председателят на Първия парламент на Нова България, е бил до своя народ, работил е за единството на своя народ.

Уважаеми колеги,

Учредителите ни завещаха да почитаме Конституцията и правилата на парламентаризма. Далеч не винаги това завещание бе спазвано. Но остава традицията, наследството и упованието, че е съхранено най-важното. Нашата почит и респект дължим към представителите в Учредителното събрание, сред които на първите редици се изправя Видинският митрополит и български Екзарх Антим Първи.
Ние сме наследниците – значи от нас се очаква продължението. Прекрасното в нашето наследство е, че имаме личности като него, които се приемат от всички. Една фигура на обединение!

Нека се поклоним пред пазителя на вярата и строителя на модерна България !

 

ИЗКАЗВАНЕ

на председателя на 42-то Народно събрание на Република България пред ръководителите на дипломатически мисии, акредитирани в София

 

 

2 февруари, 2014 г.

зала „Изток“ на Народното събрание

 

Ваши превъзходителства,

Уважаеми госпожи и господа посланици,

Уважаеми дами и господа ръководители на дипломатически мисии,

Уважаеми господин министър на външните работи,

Уважаеми колеги,

Драги гости,

Благодаря, че приехте моята покана да присъствате  на днешната среща. Намерението, от което бях ръководен за нейното – в известна степен нетрадиционно, организиране бе да предложа  възможност за разговор  в началото на 2014 г., като се опитам да ви информирам лично и накратко за това, какво бе направено през 2013 г. и какво предстои да  предприемем през 2014 г. Както сте забелязали,  в поканата е  направено косвено позоваване на предизвикателствата, които стоят пред българското народно събрание. Без да драматизирам ситуацията в страната, смятам, че има отделни, достатъчно видими сегменти, които биха могли да бъдат окачествени като предизвикателства.

Произходът на това мое, а предполагам и Ваше, възприятие датира още от  пролетта и лятото на 2013 г., когато българският парламент започна и продължи своята работа при едни – меко казано,  сложни политически и дори физически обстоятелства, изпълнени с  политически страсти и амбиции, но – въпреки тяхната привидна ескалация и логично последвалото я утихване, уникалните математически резултати от извънредните избори a priori заложиха политическата енигма за възможните перспективи пред 42-рото Народно събрание и неговата работа. Днес с удовлетворение мога да заявя пред Вас, че програмата-оптимум на 42-рото Народно събрание за 2013 г.,  бе изпълнена и бяха  положени основите за  конструктивното продължение на този процес през 2014 г. Желая да заявя, че като председател на Народното събрание посрещнах затрудненията, за които споменах по-горе, като реален и обясним елемент от демократичната среда и атмосфера в нашата страна, като проява на политически и граждански дух, които според мен са присъщи елементи,  разбира се  не винаги задължителни във формата и съдържанието,  на каквито станахме свидетели няколко пъти. Приех това като  израз на естествения стремеж на всяко едно общество и на неговите граждани, които желаят и настояват за по-добро настояще и по-сигурно бъдеще.

Кои са областите, в които беше съсредоточено нашето внимание?

Дефинирането на подобен кръг от теми винаги представлява затруднение, защото въпросите, които стоят пред парламента, са въпроси, които още по-чувствително и съвсем директно засягат гражданите, институциите, стопанските субекти и  в крайна сметка,  дават отражение върху преценката и мястото на България в международните отношения и в универсалните и регионални  организации, към които тя принадлежи. Не на последно място, стоящите на дневен ред въпроси трябва да бъдат „филтрирани“ през призмата на различните политически сили в България – противоречиви поради своята идеология, поради обществените и партийни ангажименти за разрешаването на определени проблеми, независимо от това дали става въпрос за  политически сили, които са представени или не в състава на 42-рото Народно събрание. Мога да кажа, че с основание това беше един от ръководните мотиви за инициирането и приемането през м. септември на 2013 г. на нарочна Декларация на Народното събрание, чрез която беше направен сериозен опит за синтезиране на политическа програма и на открояване на най-важните теми, по които би трябвало да концентрираме вниманието и усилията си. Да представим пред обществеността и хората усещането и визията на българския парламент за развитие на нашето общество и  на  държавата, в която живеем.

Ще назова  изпълнената през 2013 г. програма на Народното събрание своего рода „реанимация“ на конституционната рамка на обществените, икономическите и  разпределителните отношения. Това беше един стремеж за компенсация на справедливите очаквания на хората и усилие за  превъзмогване на налагащия се в последно време в България поведенчески модел на крайно политическо противостоене, на опростяване, стигащо до вулгаризиране, на подценяване на опонентите и гражданите. Днес пред вас, ще се опитам да проследя и да намеря  конструктивната  връзка,  да изтъкна държавническия континюитет в законодателната дейност, който е присъщ на всяка държава, без който тя не може да съществува и да върви напред, без които не биха могли да бъдат идентифицирани пътищата за постигане на общото в полза на нейните граждани. Тази теза стои по-близко до моето разбиране за парламентаризъм и до отношението ми към парламентарното и извънпарламентарното сътрудничество.

Позволете ми да цитирам пред Вас само някои от елементите на горепосочената Декларация на парламента, като частично ги  перефразирам и преподредя:

  • Намаляване на бедността и неравенствата – общо социални и регионални в Република България,
  • Ускоряване на икономическото  развитие, опит за по-усъвършенствано законодателство, определящо рамките на една нова, съответстваща на изискванията на времето инвестиционна и индустриална политика, конкурентност и ограничаване на естествените апетити на монополите, разкриване на нови работни места чрез визия за участие на държавата или за повишено съдействие на държавата в този процес,
  • Стимулиране на различни сектори в българското селско стопанство с особено внимание към малките и средни фермери,
  • Опазване на уникалната българска природа,
  • Повишаване на грамотността и степента на образованост, подкрепа за науката,
  • Подпомагане на националната култура и духовност, с повишено внимание към българското културно пространство зад граница,
  • Усилия за овладяване на тревожните симптоми на демографски срив в България,  с действия по-специално в областта на здравеопазването, увеличаване на възможностите за спиране на тежките негативни тенденции в трудовата заетост на младите хора.
  • Пълноценно участие на Република България във формиране на политиките на Европейския съюз,
  • Създаване на политически и технологични условия за т.нар. „Отворен парламент“, чийто предмет е реализирането на осъзната и целенасочена политика към  дискусия, контакти и съгласуване на обществените очаквания и настоявания в духа и буквата на законодателната дейност и с повишено участие на неправителствения сектор в подготовката на  законодателството.
  • Не искам да пропусна и така важната сфера на многостранното и двустранно парламентарно сътрудничество, едно ефикасно средство за провеждане  на външната политика на Република България.

Какво беше осъществено по време на 1-вата и на 2-рата сесия?

До края на Втората, есенна сесия,  42-рото Народно събрание – в рамките на 75 редовни и 9 извънредни пленарни заседания – прие 75 закона, 32 от приетите през Втората сесия закони представляват закони за изменение и допълнение на влезли вече в сила нормативни актове. Общото количество на внесените законопроекти бе 176, като от тях 77 – по инициатива на МС и 99 – от народни представители.

Парламентарният контрол – само за двете сесии на 42-рото Народно събрание бе с продължителност 75 часа,  като поставените писмени и устни въпроси бяха 664. Питанията  бяха 144 писмени и устни. С удовлетворение мога да отбележа, че вече е практика всяка първа сряда на текущия месец министър-председателят, неговите заместници и членовете на правителството да присъстват в пленарната зала и в комисиите на Народното събрание и да отговарят на спонтанно задавани въпроси от страна на народните представители.

Държа да отбележа, че кабинетът вече представи 3 отчета за дейността си пред НС, което несъмнено е  вярната посока, определена и от Основния закон за отчетност на изпълнителната власт пред парламента.

Народното събрание прие правила, с които се засилва проверката на отчетността на независимите агенции и регулаторни органи, които години наред практически оставаха извън отговорния парламентарен надзор и не бяха предмет на сериозна дискусия на парламентарния подиум. Това естествено води до „осветляване“ в значителна степен на редица аспекти от дейността на тези агенции и независими регулатори в интерес на обществото и в отговор на неговите нагласи и очаквания. Дискусиите по техните отчети и доклади представляват  сериозен, допълнителен  източник на законодателни идеи.

Законите бяха приемани в много кратки срокове и в силно напрегната обстановка. Те неизбежно създадоха впечатление за  акционност в работата ни. Желая да подчертая пред уважаемата аудитория, че такава еднократна, акционна линия и сходна бъдеща тенденция в нашата законодателна дейност не би следвало да бъде търсена. Спешността за предприемане на  определени законодателни действия би трябвало да бъде оценявана като стремеж за поставяне на началото на един продължителен  законотворчески цикъл, който –  убеден съм,  ще продължи  през 2014 г., и до края на мандата на 42-рото Народно събрание. Това беше наложителен „летящ старт“ след  сформирането на Народното събрание по посока на дневния ред на българското общество и европейските ангажименти, което от своя страна предопредели и темпото на  работна програма за  2013 г. С това парламентът на България даде израз на своята отговорност и представи доказателство за способността си да реагира на политическите, икономическите и социалните предизвикателства. Приемането на актуализацията на бюджета за миналата година, на трите бюджетни закона и на тези в социалната сфера допринесоха за преодоляване на остри социални дефицити в управлението на страната ( повишаването на обезщетенията за майчинство, детските надбавки, увеличението на минималната работна заплата и др.). Така България първа в Европейския съюз може да каже: „Ние вече разполагаме с  нормативна основа за провеждане на новата европейска политика, насочена към намаляване на  младежката безработица“. Не бива да забравяме и създаването на законови възможности за намаляването на монополно високите цени в енергетиката, което също дойде да отговори на едни справедливи обществени нагласи.

Тук искам да изразя своето  учудване и несъгласие, причинени от първоначалното и продължително отсъствие на Парламентарната група на партия ГЕРБ от пленарната зала и продължаващо до днес  дистанциране  от нейно участие в ръководството на Народното събрание и в ръководствата на  постоянните комисии. Разбира се, следва да регистрирам и удовлетворение от това, че все пак Парламентарната група на ГЕРБ се включи в редиците на парламентарната опозиция със силно присъствие и в законодателната дейност, и в парламентарния контрол. Като дългогодишен  народен представител, а сега – и като председател на Народното събрание, продължавам да бъда привърженик на разбирането, че в модерната демокрация решенията не се вземат на улицата или чрез медиите, а с общите усилия, в т. ч. – и с противоборство на политически възгледи и аргументи в пленарната зала и в комисиите на парламента. Това е смисълът на изискването за парламентаризма като фундамент на демокрацията.

Законите за изменение и допълнение на бюджетните закони за 2013 г., в т. ч. – законите за бюджетите на общественото осигуряване, на здравната каса, осигуриха възможности за разплащане на значителна част от задълженията на държавата към бизнеса. Този дълг бе акумулиран особено интензивно през периода 2009-2013 г. и днес вече сме твърдо убедени, че законодателството в тази област предостави необходимата „глътка въздух“ за националната икономика и за допринесе за позитивно балансиране на произтичащите социални последствия. Тук искам да изтъкна едно всеобщо признато обстоятелство, а именно   че Република България, при едни изключително тежки вътрешни и външни условия, запази своята финансова стабилност именно в резултат на усилията, полагани от няколко последователни български правителства.

И през 2014 г. ще продължим приоритетно да обсъждаме законодателство, което стимулира предприемчивите и ще ограничава  административните пречки пред тях, ще дава достатъчно гаранции за чуждите инвестиции, но ще способства за ограничаване на  злоупотребата с монополно положение и за възможността за корупционни практики, ще създава условия за намаляване на неравенството и за смекчаване на ефектите от бедността.

Бих желал да  спра вашето внимание и на  особено важната цел, която си поставям във връзка със  законодателната дейност у нас, която е  неотменно изискване за наличието на правова държава. Този въпрос има две основни  измерения:

  • Начинът, по който се въвеждат европейските актове в българското право, и
  • Подобряване на качеството на националния законодателен процес и на самите закони.

Ако в предприсъединителния период беше необходимо чрез законодателството спешно да се въвеждат  редица европейски регулации, днес вече има опит и достатъчно време за едно по-спокойно и обмислено въвеждане на европейското право в националното законодателство, като се държи сметка и за 135- годишната ни национална законодателна традиция.

Във връзка с горното, желая да Ви уверя, че предприемаме конкретни действия и мерки, по които срещаме необходимото разбиране от страна на министър-председателя, който е основен инициатор на законопроектите. Това не е самоцел, а упорита ежедневна работа за повишаване на доверието на гражданите в законността.

Необходимо е да засилим работата на 42-рото Народно събрание по участието на България в процеса на взимане на решения на ЕС. Не само заради засилената роля на националните парламенти – постулат, произтичащ от Лисабонския договор, но и заради възможността българските граждани чрез националния парламент и правителството да бъдат реален и добре информиран участник в решенията на Брюксел.

Желая да отбележа пред Вас, че само в Плана на МС за действие през 2014 г. по мерките, произтичащи от членството ни в Съюза са предвидени 48 пункта, по които българското народно събрание ще следва да се произнесе и да приеме съответните законодателни актове. Изправени сме пред едно истинско предизвикателство в тази област на законодателната практика – как своевременно и по най-подходящ начин да имплементираме действащото европейско право в българското така, че да избегнем ненужното и объркващо „роене“ на закони.

Въпреки предизвикателствата, пред които сме изправени, гледаме с надежда и оптимизъм към 2014 г. Това е година, в която предстоят важни събития, които ще имат  огромно значение за бъдещето на европейския проект. Убедени сме, че с мъдрост, кураж и разбиране за споделена отговорност, европейските граждани и техните политически лидери ще намерят верните решения, които да спомогнат за укрепване на европейската конструкция въз основа на общите европейски ценности.

През м.май ще се състоят избори за Европейски парламент, първите след влизане в сила на Лисабонския договор. Тези избори  са една голяма възможност за укрепване на демократичната легитимност и за осезателно връщане на доверието на гражданите към идеята за обединена Европа. Логично е, колкото по-висока е избирателната активност на тези избори, толкова по-легитимна да  бъде и  европейската конструкция.

В същото време, не можем да останем безразлични към обезпокояващата тенденция за разрастване на евроскептицизма не само у нас. Партиите, проповядващи популистки тези и идеи, както и евро-песимизъм, придобиват все повече привърженици в редица страни от Европейския съюз. С навлизането в активна фаза на кампанията е възможно засилване на антиевропейските послания и внушения, на ксенофобски, расистки призиви, които се отличават със своя сегрегационен и  дискриминационен характери. Страхувам се, че тенденцията в някои от тези послания поставя под въпрос не само европейските принципи и достижения, но пряко засяга права на българските граждани в някои страни-членки, като по този начин се ерозира  фундамента на Европейския съюз.

Връщайки се на темата „Европейски избори“, искам да се засегна  и  още един аспект, който е част от предизвикателствата за 2014 г. ЕС ще продължи да бъде изправен пред затрудненията,  произтичащи от засиления миграционен натиск. Нашата обща способност за адекватни и навременни мерки и действия е от решаващо значение за неутрализиране на рисковете пред сигурността на отделните държави-членки и на Съюза като цяло. В този смисъл, насърчаването на прилагането на Общата европейска система за убежището и развитието на интегриран подход при управлението на границите, успоредно със засилване на превантивните действия в трети държави на произход са изключително важни.

Говорейки за избори, не бих пропуснал да маркирам и обстоятелството, че 42-рото Народно събрание е в напреднала фаза от изработването и приемането на нов Изборен кодекс. Неговото утвърждаване следва  да осигури подходяща законодателна основа за демократични и честни избори. В последните години и от страна на гражданите и от страна на ОССЕ и на ПАСЕ (в частност от Венецианската комисия) бяха констатирани тежки дефицити, които се отразяват на представителността и на степента на доверие в пряко избираните национални институции. Новата законова рамка ще бъде отражение на  голяма част от тези негативни бележки.

Желая да споделя и няколко тези по отношение на най-видимите външнополитически приоритети на 42-рото Народно събрание. Тук има континюитет, общо парламентарно мислене и действие, за които споменах по-горе.

България се намира в Югоизточна Европа, на Балканите, между европейския Запад и Изтока. Ние, заедно с другите страни-членки на Европейския съюз от този регион – Румъния, Гърция, Хърватска – имаме своите ангажименти за интегриране на нашите съседи в Европейския съюз. Ще продължим да подкрепяме усилията им за пълноправно членство чрез  засилен парламентарен диалог, сътрудничество между парламентите, групите за приятелство и парламентарните комисии.

Уважаеми госпожи и господа,

Уважаеми господин министър,

  • В навечерието сме на очакваното учредяване на Парламентарната Асамблея на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа на 11 държави от региона. Това събитие предстои  през май 2014 г. в Букурещ. Процесът, започнал още през 1996 г. в София, получи  и се ползва през годините със заслужения авторитет на „Гласът на региона“, иницииран не отвън, а от страните от него. Желая да подчертая нашата силна привързаност към  идеята за конституиране  на посочената форма на парламентарно сътрудничество.  Това беше причината и за създаването в София на т.нар. Регионален секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Евопа, съгласно единодушното решение на председателите на парламентите на балканските страни от годишната им среща в София през 2008 г. Затова не е случаен интересът, който ние проявяваме към въпросите, свързани и със статута, регламентите, административното взаимодействие и функционирането на горепосочения  интерпарламентарен форум. Както натрупаният опит от работата на Секретариата, така и активното ни участие като парламент във формирането на новата регионална асамблея, ни насърчават  да продължим да отстояваме кандидатурата на България за домакинството на този Секретариат.
  • Следващата, не по-малко значима тема, която има изключително силен вътрешнополитически резонанс в нашата страна, е темата за пълноправното присъединяване на България към Договора от Шенген. Народното събрание на Република България със задоволство установява, че компетентните органи на Европейския съюз, в т. ч. – и Европейският парламент – констатират надлежността и целокупността на изпълнението на предприсъединителните и унифицирани критерии, поставяни пред всички кандидати за този статут. Същевременно, желая да изразя и  консенсусното  безпокойство на българския парламент от забавянето на решението за пълноправно и окончателно присъединяване на страната ни към това европейско измерение  на общата сигурност.
  • С голямо внимание следим развитието и прогреса на Стратегията на Европейския съюз за сътрудничеството между държавите в региона на р. Дунав. Убедени сме, че Дунавската стратегия се явява нов, все по-ясно дефиниран и допълващ инструмент за всестранно развитие на региона. Приветстваме и подкрепяме идеята за бъдещо постигане  на постоянно действащо парламентарно измерение на това взаимодействие и очакваме следващата стъпка в тази насока, която ще бъде направена през тази година в Будапеща. Дунавската стратегия дава много нови  политически и материални ресурси, от които бихме искали да се възползваме за разширяване на периметъра на трансграничното и трансрегионалното сътрудничество между България, Румъния и Сърбия, а защо не и за разработване на междудържавни и регионални проекти  по отношение  на други съседи на Република България, които биха имали ефект върху целия регион.
  • Народното събрание е активен и пълноправен участник в редица авторитетни организации за интер-парламентарно сътрудничество. Българският парламент присъства  активно   при изпълнение на своите ангажименти в рамките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и в Парламентарната асамблея на НАТО. През 2013 г. бяхме домакин на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС). В този контекст желая да изтъкна, че сме свидетели и на  един благоприятен цикъл, едно съвпадение, което изглежда много позитивно  за акцентиране върху регионалната проблематика, но от друга страна носи и големи отговорности. Както е известно,  съседна и приятелска Гърция е председател на Европейския съюз, Румъния ще председателства Парламентарната асамблея на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), а правителството на Република България до средата на 2014 г. е председател на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). В този смисъл, Народното събрание ще подкрепи със своите усилия програмата на държавата-председател на Европейския съюз и ще съдейства за реализиране на целите, които произтичат от това наше отговорно колективно задължение.
  • Броят на Групите за приятелство с парламентите на други държави е 78. Естествено е очакването и честотата на реалните контакти, осъществявани от тези групи да бъде най-забележима в региона и в съседните на България страни, но при всички случаи, аз се обръщам към вас за вашето съдействие за разширяване на това взаимодействие , за по-голяма регулярност на контактите между групите за приятелство в парламентите на вашите страни, между съответните специализирани комисии в развитието  на между-парламентарните отношения. Надявам се, че тези изброени факти красноречиво говорят за широкоспектърния подход  на Народното събрание към двустранните ни контакти, което е в пълен  синхрон и с външната политика на правителството на нашата страна.

Уважаеми госпожи и господа,

Както сами виждате, още първите дни на 2014 г. открояват множество задачи, пред които сме изправени. За парламента конституционната задача остава да продължи да продължи да изпълнява  ролята на основна стабилизираща институция, способна да приема необходимите закони и да упражнява реален парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Ние отлично съзнаваме, че тази задача  изисква ново качество на взаимодействието между парламент и граждани, нови форми на диалог между парламентаристи и парламентарни групи, между народни представители и структури на гражданското общество.

Едновременно с това, съм твърдо убеден, че такова взаимодействие е невъзможно без уважение към институциите, без споделеното разбиране, че градивен процес на демократично управление на гражданите  може да се развива само, ако всички се подчинявам, е както на закона – бил той понякога и несъвършен, а така също – и в немалка степен,  на неписаните норми на публичния морал, на изискванията за зачитане мнението на другия, дори и това мнение да е  различно от твоето.

В заключение искам да отбележа, че през тази година ще отбележим 135 години от Учредителното събрание, поставило началото на Третата българска държава. Предстои реализирането на  много инициативи, в които вярвам ще имате възможност да вземе участие. Поради тази причина,  не е случайно, че за развитието на съзидателното начало в  българското общество, ние  отново се обръщаме  към примера на първостроителите на българското  Учредително събрание, дали живот преди 135 години – само година след Освобождението,  на първата ни Конституция – един забележителен по своя демократизъм  и прогресивната си същност акт, положил основите на днешна, съвременна  България.

Като още веднъж искам да ви благодаря, че откликнахте на моята  покана, искам да ви пожелая успешна работа през новата година. Пожелавам на вас и на себе си добро сътрудничество!  Вратите на българския парламент винаги ще бъдат отворени за вас. Изразявам  намерението си да съдействам,  срещи като днешната да се превърнат в традиция.  Благодаря за вашето внимание, като  сега съм на ваше разположение за отговори на въпроси, които представляват интерес за вас!

 

 

 

ИЗЯВЛЕНИЕ

на председателя на Народното събрание по повод 135 години от свикването на Учредителното народно събрание

10 февруари 2014 г., Пленарна зала

Уважаеми народни представители,

Днес опозицията задейства един от най-важните и най-действените лостове за контрол над изпълнителната власт, заложен в Конституцията на нашата република – вота на недоверие към правителството.

Преди да започне обсъждането на внесения проект за решение, ви моля да се обърнем към историята. И да отбележим 135 годишнината от едно събитие, белязало цялата ни модерна история.
На днешния ден, на 10 февруари 1879 г., във Велико Търново се открива първото заседание на Учредителното събрание. В Учредителното събрание са представени и най-добрите български умове по това време. Там са и П.Р.Славейков, и Петко Каравелов, и Стефан Стамболов, и Константин Стоилов, и разбира се, първия ни екзарх Антим и много други, записали името си в учредяването на България.

От Учредителното събрание обикновено се помни Търновската конституция. Помни се, че тя е приета за малко повече от два месеца от 229-имата народни представители. Помни се, че Търновската конституция дава началния тласък за европейско развитие на младата държава. Помни се и свободолюбивият й дух, който я прави една от най-напредничавите конституции в Европа по онова време.

В Учредителното събрание се раждат и българските партии – консерватори и либерали. Това е и началото на партийния и политическия живот у нас.
Уважаеми колеги,

Погледнато след 135 години, това събитие ни изглежда като събрание на единомишленици. Които работят с ентусиазъм и патриотизъм, с историческо съзнание, че Конституцията, която обсъждат, ще е основа, на която ще стъпи бъдещото развитие на свободна България. Това, разбира се, е така. Но е много важно да помним и различията, и споровете между народните представители. При това по въпроси от изключителна важност.

Тъкмо различията и споровете в Учредителното събрание показват на Европа демократичните традиции на българското общество. Те са най-яркото доказателство, че българите са узрели и заслужили своята държава. Макар че Тодор Икономов споделя огорчено: „В Търново се развиха толкози страсти, изказаха се всевъзможни хули и се посяха лоши семена, семена на ненавист, за взаимни гонения, за незачитане. Доста беше едни лица да кажат за едно нещо бяло, за да се поддържа от другите, че то е черно“.

Различията и споровете са „другата страна” на Учредителното събрание. То приема Търновска конституция и с нея вгражда в основите на нова България принципите на демократичността. В същото време, с действията си, народните представители показват нагледно правото, но и длъжността на народния представител да изказва различното си мнение. Търновската конституцията отваря широки възможности за по-нататъшното развитие на българския демократичен дух. А с демократичните си дебати и процедури, Учредителното събрание дава висок пример за този български порив за свобода.

Днешната дата трябва да бъде оценена и като юридическо начало на българската демократична държавност.

Уважаеми народни представители,

В съвременния свят на образованост и информираност на хората, обществото иска да участва – и то все повече участва – в демократичния процес на вземане на решения. Този процес се развива не само в България. Парламентите не се задоволяват единствено с легитимността си, придобита на избори – те все повече отчитат обществените настроения, все повече и все по-тясно общуват с гражданите. И днес, както преди 135 години, парламентарният контрол и министерската отговорност са важна част от демократичната държава.

Това не отменя тежката отговорност, която носят народните представители за пътя, по който върви страната, за нейното бъдеще. Нещо повече, тъй като сме през цялото време във фокуса на общественото внимание, нашите задължения нарастват. Да бъдем на висотата на своята отговорност!

Нека в деня на 135-годишнината от откриването на Учредителното събрание си припомним за чувството на отговорност на дедите ни и за техния демократизъм!

Нека и опозиция, и мнозинство да използваме вота на недоверие за конструктивно и мъдро обсъждане на въпросите, които той поставя!

Нека помним, че от спора има полза и тогава, когато той доведе спорещите до успешни решения! За нас, за нашите деца, за бъдещето на България!

Изказване на Михаил Миков на научната конференция

„135 ГОДИНИ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА”

 13 април 2014 г., Велико Търново

Уважаема госпожо министър,

 Уважаеми господин председател на Конституционния съд,

 Уважаеми народни представители,

Конституционни съдии,

Уважаеми господин областен управител,

 Господин кмете,

Уважаеми представители на юридическата, на историческата общност, които сме се събрали тук, в залата, в която преди 135 години 229 нотабили – но не в смисъла на богатството, а в смисъла на извисеността, 229 просветени българи се събират и в рамките на няколко месеца извършват едно дело, което полага основите на свободна България. Тези хора, дошли тук от петте губернии – Варненска, Русенска, Търновска, Софийска, Видинска, се събират в един момент, когато България търси своя път на картата на модерните европейски държави, когато болката от Берлинския конгрес и нерешаването на общобългарския въпрос поставят пред тях избора – да учредят ли Княжеството, или да търсят обединение на българските земи.

Учредителното събрание има своите перипетии, има своите провалени заседания, когато тези, които не приемат разкъсването на България, искат Конституция да бъде приета, когато се обедини България. Надделява разумът и така се ражда Конституцията на Княжеството.

Тези хора имат пълната свобода, защото Конституцията е акт не даден им от краля, от царя, Конституцията е тяхно дело. Императорът Освободител дава пълната свобода на тези 229 българи да уредят държавата си по начин, по който те приемат за добре. И така Органическият устав става Конституция, така свободата се превръща във висша ценност, тръгнала от килията на Хилендарския монах, преминала през революционните и религиозни борби за самоопределение на Българската православна църква, през кървавите дни на Априлското въстание, за да стигне до тази свещена зала. Свободата се превръща в основна линия на Търновската конституция, и така до днес. И така преминала през времето, тази свобода се превръща в най-големия атестат за зрелостта на българската интелектуална мисъл след Освобождението.

Аз много се радвам, че навсякъде в България хората помнят и знаят Търновската конституция – онези повели, които и днес ни дават свобода: свобода на печата, свобода на митингите, събранията и демонстрациите, свобода лична и свобода за всеки, който живее в България. Неслучайно учредителите записват онзи изключително натоварен не толкова с емоция, но със сила текст, че всякой роб, стъпил на българска земя независимо от неговия пол, вяра, народност, става свободен.

Това се случва далеч преди 1926 г., когато формално и юридически се отменя търговията с хора. Това се случва, когато много модерни за онова време европейски държави приемат, че е нормално да се търгува с човешки същества. Очевидно нашите учредители, нашите деди са изпреварили времето си. Те ни дават Търновската конституция, чиито текстове и днес можем да открием по различни въпроси в действащата ни Конституция.

Искам да поздравя днешната просветена общност, която се е събрала тук!

Искам да пожелая успех на тези, които са подготвили своите доклади, за да може от дистанцията на тези 135 години отново, и отново, и отново да отваряме страниците на Търновската конституция – един акт, който е неразривно свързан с България, с нейното минало, с нейното настояще и, разбира се, с нейното бъдеще.

Поздравявам Ви с големия християнски празник и още веднъж да си пожелаем успешни, интересни доклади, които отново ни връщат към славните години на април 1879 г.! Благодаря Ви.

 

Изказване на Михаил Миков на научната конференция

„135 ГОДИНИ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА”

15 април 2014 г., София

 

Уважаеми участници и гости в конференцията, уважаеми конституционни съдии и народни представители! Това е Втората сесия на една конференция, която започна в Търново, защото Търновската конституция и годишнината от нейното създаване трябва да започне от там. Броят на участниците тук, в София, е с 27 доклада. В Търново имаше почти толкова. Фактът че 135 години след създаването на Търновската конституция има такъв интерес – интерес към буквата, но и интерес към духа на този основен закон, създаден от 229 български нотабили, не в смисъла на богатство, а в смисъла на интелектуално присъствие в живота на България по време на Възраждането, по време на борбите за национално освобождение, показва непреходния характер.Много от текстовете в Търновската конституция днес са залегнали в действащата ни конституция. Много от правата и свободите са преминали, преплетени и през трите следващи Търновската конституция основни закони.

Особеното на Търновската конституция е, че тя не е октроирана от царя, от монарха. Тя е творение на онези българи, събрали се в Търново от петте губернии – Варненска, Русенска, Търновска, Софийска и Видинска, за да уредят статута, да уредят управлението и най-вече да уредят правата на гражданите в нова България.

Решаването на общобългарския въпрос не спира създаването на Конституцията, въпреки многото спорове дали България да създаде своя основен закон, дали Княжеството да има свой основен закон, преди да е решен въпросът с обединението на България. Надделява онова усещане за държавност, онова усещане за възможното решение при устройването на новата българска държава, което по-късно става основа за създаването на Княжеството, за съединението на България, за укрепването на Третата българска държава.

Сигурно Търновската конституция ще бъде предмет на изследвания и след още сто години. Сигурно ще има критики и анализи от юридическа и историческа гледна точка. Трябва да сме наясно, че тя се създава, когато в Европа, в цивилизована, в културна Европа все още робството не е отменено. То се отменя формално юридически 47 години след създаването на Търновската конституция. Този текст от Конституцията, който спомена деканът, е само пример за отношението на тези, които са я създали, на тези грамотни българи, защото в кореспонденцията между Дондуков, Корсаков и императора изрично се посочва, че в Събранието трябва да участват грамотни люде.

Има още един текст в тази връзка – че се забранява търговията, покупката и продажбата на человечески същества. Това е отговор не само на волята ни за свобода, волята за превръщане на България в остров на свободата. Това е отглас и от онова, което вече броди из Европа като нагласа за обществени и политически промени.

Сигурно много ще се говори за Търновската конституция. Докладите са много интересни, като се тръгне от такива, пряко свързани с Търновската конституция и рефлексите от идеите и разпоредбите, до днешно време.

Много се радвам, че бе проявен такъв сериозен интерес към обсъждане на тези теми, защото това е най-добрият начин да се гордеем с едно достижение на младата, на създаваната българска държава – достижение не спуснато от имперската канцелария, достижение не направено в някой научен институт, а достижение, създадено и претворено с превъплътения в български дух за свобода. Поздравления за участниците най-вече! Благодаря на гостите, че са тук. Смятам, че ще стане много хубаво обсъждане. Благодаря Ви.

 

 

ОБРЪЩЕНИЕ
на председателя на Народното събрание Михаил Миков

4 юли 2014 г.

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ!

Преди близо година се обърнах към Вас и изразих безпокойството си от случващото се около Народното събрание. Днес си позволявам отново да се обърна към вас, този път – заради това, което става вътре в парламента.

На политическите консултации се договорихме за дата за предсрочни избори и за това Народното събрание да работи, докато бъде разпуснато през август. Тази седмица отново станахме свидетели на съзнателно блокиране на работата на законодателния орган. Бяха разменени остри обвинения и нападки за неспазване на съществуващи договорки и за спазване на несъществуващи такива. Народното събрание не заседава през последните дни, независимо че имаше дневен ред, съобразен с нуждите на обществото и приет в пленарната зала в сряда сутрин от народните представители.

С наближаването на предсрочните избори парламентът се използва безогледно за тясно партийни интереси, а това подкопава основите на парламентаризма и демокрацията. Намирам това за недопустимо и бих искал да предупредя за някои възможни неблагоприятни последици от поведението за блокиране на работата на парламента.
Не приемам заявените позиции, че народни представители ще сведат конституционните си задължения за присъствие в пленарната зала единствено до гласуването на предизвестената оставка на правителството. Това е в противоречие с Конституцията и постигнатите договорености. Ако инцидентното напускане на залата от една парламентарна група като крайна форма на несъгласие с конкретни решения може да се приеме понякога, то системният и целенасочен бойкот на Народното събрание е противоконституционно поведение, което руши демократичните устои на обществото.

Така създадената обстановка благоприятства и вече се наблюдават опити за външна намеса в работата на Народното събрание чрез изземване на конституционните му правомощия и нарушение на принципа за разделение на властите.

Искам да напомня, че до разпускането си Народното събрание продължава да е най-висшият и легитимен представителен орган на власт в държавата и трябва да изпълнява конституционните си функции. Законодателната дейност и парламентарният контрол не могат да се изземват под никаква форма от други органи, особено от временни органи с неизяснен статут, неясни функции и нелегитимен състав. Поради това се противопоставям на всякакви подобни действия, които не са съобразени с действащата Конституция.

На следващо място искам да подчертая, че част от дневния ред на Народното събрание до разпускането му са закони, чието приемане е важно за всички граждани и за България като държава.

Такива са измененията на закони, чието неприемане ще засегне неблагоприятно хиляди български граждани. Тук е мястото да се извиня на българските производители, че в тази обстановка новото разглеждане на наложеното от  Президента вето на Закона за защита на конкуренцията, който защитаваше техните интереси, изглежда все по-трудно.

Не може да се довърши приемането на закони за въвеждане на директиви, които са политически безспорни. В резултат на ненавременното им приемане страната може да понесе финансови санкции, от които никой български гражданин няма интерес.

Не могат да се ратифицират и споразуменията с Международната банка за възстановяване и развитие. Те ще улеснят усвояването на средства от европейските фондове в областта на здравеопазването, енергетиката, инфраструктурата и земеделието. Ако тези споразумения не бъдат ратифицирани в срок, те ще загубят действието си, което ще затрудни следващото правителство, което и да е то.

Важни за България са ратификациите на споразуменията за асоцииране между Европейския съюз и Молдова, Украйна и Грузия. Забавянето им у нас ще бъде лош знак към партньорите от Европейския съюз и към държавите-кандидати за членки по пътя към пълноправното им членство. Това намалява ролята на страната ни като член на Европейския съюз и фактор на стабилност в региона.

Липсата на кворум осуетява и възможността за упражняване на контрол върху правителството. Този контрол е от особено значение в преходни периоди като сегашния. Против интересите на обществото е изпълнителната власт да остане без контрол до формирането на служебно правителство.

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ!

Изразявам тревога за възможностите, които днес пропуска България, и за рисковете, на които е изложена тя в резултат на целенасочените действия срещу Народното събрание. Считам, че всички народни представители и парламентарни групи трябва да изпълняват конституционните си задължения и да защитават интересите на гражданите чрез активно участие в дейността на парламента. Всичко друго е против Конституцията и националните интереси. И ако допуснем превръщането на това разрушително поведение в устойчива практика, то може да подкопае представителната демокрация в България. Българските граждани нямат интерес от това. Призовавам всички народни представители да участват активно в оставащите заседания на Народното събрание, защото парламентарното управление няма алтернатива в демократична България!

Уебсайт и реализация - BZGraphics