5 ноември 1992-17 октомври 1994 г.

 

Слово на Александър Йорданов при избирането му за председател на Народното събрание

5 ноември 1992 г.

 

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа!

Позволете ми в тези минути да бъда искрено развълнуван и може би трудно ще намеря най-точните думи, но искам да благодаря на всички, които гласуваха за моята кандидатура.
Искам да благодаря на моите приятели от Съюза на демократичните сили за подкрепата, която единодушно ми дадоха.
Искам да благодаря на моите приятели от Движението за права и свободи  за подкрепата, която единодушно дадоха с този вот при гласуването и за Съюза на демократичните сили!
Искам да благодаря на всички онези народни представители и от парламентарната група на Българската социалистическа партия, които водени от политическия разум и от дълга си към Конституцията на страната се върнаха към истините залегнали в член 67 от Конституцията, където в първа алинея е казано, че народните представители представляват не само своите избиратели, и целия народ! Благодарим за този вот!

 

 

Уважаеми колеги народни представители!

Нашата страна през последните месеци преживява една трудна политическа ситуация. Нека не обсъждаме точно тази вечер кои бяха тези, които желаеха тази ситуация и кои се опитаха да я предотвратят. Ще има дни и за това. Важно е, че в този момент от развитието на българската демокрация и на нашата страна ние, народните представители, независимо от това кой такъв пост заема в Народното събрание трябва наистина да осъзнаем огромната отговорност, която историята ни възложи. Това е отговорността за защитата и продължаването на демокрацията, това е отговорността в момента именно ние да станем средище на разума, на спокойствието и сигурността на страната, това е отговорността да намерим един разумен баланс между държавните институции на основата на техните конституционни правомощия.
Аз много бих желал, ако в следващите дни направим всичко възможно заедно със съдействието и на трите парламентарни групи да бъде ускорена работата на 36-то Народно събрание, да обсъдим заедно механизмите за по-бързото приемане на законите, които българският народ очаква от нас, да постигнем заедно една по 22.2 голяма работоспособност и ефективност на парламента и затова тук отново вече и след вашия вот, позволете ми да подновя едно предложение, което многократно съм го изразявал в качеството си на народен представител – народните представители от БСП нека да заповядат с най-голямо уважение и да заемат своето място в ръководствата на парламентарните комисии, за да може да заработи парламентът така, както всички го желаем.
Уважаеми дами и господа!

Аз искам този парламент да бъде парламент на промяната, парламент, в който съединението наистина ще направи силата на българския народ, парламент, който да работи и да гарантира чрез своята законодателна дейност необратимостта на промяната в Република България, необратимостта на демократичната промяна и същевременно този парламент както винаги досега е бил и трябва да продължи да бъде парламент на професионализма.
И позволете ми тук лично да изкажа моето най-високо чувство на уважение към господин Йордан Школагерски – един достоен юрист и професионалист и същевременно да напомня, че Народното събрание е именно затова Народно събрание, защото в него трябва да бъдат представени всички професии, всички таланти на българския народ, цялото социално и професионално разнообразие на нашия народ, който наистина е на голяма висота, на европейска висота. Българският народ има талантливи личности и точно тези личности от различни професии той е изпратил в това Народно събрание чрез едни свободни демократични избори. И аз съм убеден, че именно всички професионалисти, във всички комисии ще работим заедно за доброто на нашата страна! 22.3 Парламентът не е обикновено работно място. Ако беше така, едва ли някой от нас би тръгнал по избори да става депутат. В парламента има нещо необикновено, нещо повече от обикновеното работно място и затова работещите в него ги избират другите работещи граждани на страната и им делегират определени правомощия, определени задължения и отговорности.
В този политически момент парламентът естествено ще бъде и ще продължи да бъде парламент на политическия диалог, парламент на конструктивния спор. Защо? Защото няма съмнение, че единствено в спора се ражда истината. Няма истина, която да е родена без спор, без диалог, без конструктивни идеи.
В последните години така се случи, че много съм пътувал из нашата страна. И вие сте пътували и по родните си места, и при срещи с избирателите. Винаги ми е правело много силно впечатление едно – нашият народ обича спокойствието, обича сигурността, обича разбирателството. Той обича своя съсед. Той иска да има приятели. Той иска да изгражда и своя дом, наречен България, така, както с любов и грижовност изгражда и дома си, своя личен, семеен дом.
Аз мисля, че ние тук сме едно голямо семейство, чиито дълг към България и към историята е да изградим заедно дома на България.
Ето защо мисля, че в тази зала може да се намери духа на разбирателството без никой да жертва своите политически принципи, своите идеологически представи и своя политически морал. Диалогът се ражда не когато се отхвърлят и не се приемат категорично тезите на противника, а когато на аргументите се противопоставят още по-силни аргументи, още по-силни доказателства.
Разбира се, тук си спомням и нещо от литературата, позволете да си го спомня.  Романът на един голям руски писател – Тургенев. Един от неговите романи, в който има една такава блестяща мисъл, по-късно перефразирана, повторена в началото на века и у нас, във времето, когато Бъл гария също е била на кръстопът, също е тръгвала по нов път и също е търсела своите строители, тези, които Симеон Радев нарече „строители на съвременна България“.
Тази мисъл е следната: България може без всеки от нас, но ние не можем без нея“. Благодаря ви.

 

 

Слово на Александър Йорданов по повод посещението в България на спикера на израелския Кнесет и  годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война

24 февруари 1993 г., Пленарна зала

 Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин президент, уважаеми господин спикер на Кнесета на Израел, уважаеми гости от Израел, уважаеми дами и господа народни представители!

Откривайки тържествената част на днешното пленарно заседание на Народното събрание, имам честта и удоволствието да приветствам от името на парламента спикера на израелския Кнесет господин Шевах Вайс и другите наши гости от Израел.
Поводът, който ни събира днес, е свързан с драматични събития от преди повече от половин век, оставили дълбока, незаличима следа в съзнанието и чувствата на българския и на израелския народ.
Вълната от варварски антисемитизъм, развихрена от хитлеризма и фашизма по време на Втората световна война, не отминава и България. Под натиска на нацистките управници в България се предприемат редица мерки, които превръщат дискриминацията и преследването на евреите в държавна политика. Началото е поставено със Закона за защита на нацията от 1940 г., последван през следващите години от поредица от други репресивни закони, за да се стигне в началото на 1943 г. до истински замисъл за съучастие и на нашата страна в престъпния нацистки план за окончателно решаване на еврейския въпрос чрез изселване на евреите от пределите на България в хитлеристките лагери на смъртта.
От самото им начало тази политика и тази практика, чужди на духа на търпимост и толерантност на българския народ, срещат решителната съпротива на широки обществени слоеве.
С възмущение се противопоставя на Закона за защита на нацията Съюзът на българските писатели. Под изпратеното от негово име писмо стоят и днес имената на стария радикалдемократ Тодор Влайков, на Елин Пелин и Стилян Чилинчиров, на Константин Константинов и Трифон Кунев, на Елисавета Багряна и Николай Лилиев, на Димитър Митов и Ана Каменова и на още мнозина първи личности от нашия културен живот.
Последват протестите на Съюза на българските адвокати, на лекарите, на Съюза на пострадалите от войните, на хлебарите и на още много професионални гилдии в страната.
Категорична е и позицията за защита на евреите на Светия синод на Българската православна църква и по-специално на митрополит Стефан.
Но особено авторитетно и силно прозвучават гласовете, които се издигат тук, в тази зала. В своята остра и емоционална реч водачът на Демократическата партия и бивш министър-председател Никола Мушанов подчертава, че създателите на Търновската конституция биха се срамували от този закон. „Аз препоръчвам, казва той, да не се отнемат от короната на народа двата найценни камъка – търпимостта и милосърдието.“
В защита на евреите издигат глас и народните представители проф. Петко Стайнов, една от водещите фигури на опозицията, както и Тодор Поляков и Любен Дукмеджиев, членове на Българската работническа партия.
Още по-силно се изяви народната съпротива през 1943 г. Новината, че се подготвя депортирането на евреите, вдига на протест широки обществени слоеве.
Важна роля за осуетяване на този план изиграва протестното писмо до министър-председателя на 43 депутати начело със заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. Това му струва впоследствие и неговия заместник-председателски пост.
До името на Димитър Пешев са и имената на Петър Кьосеиванов, Андрей Лулчев, д-р Иван Вазов, Георги Кендеров и други.
Правителството е принудено да отложи депортирането. Българските евреи бяха спасени. Спасява ги твърдата съпротива на българския народ, който даде на правителството да почувствува, че не ще му позволи да изпрати на гибел тези, които векове наред живяха в мир и сговор с него. Заедно с Дания, България бе единствената страна в покорената от хитлеристите Европа, която спаси от гибел своите евреи.
За съжаление не можаха да бъдат спасени евреите в Македония и Беломорска Тракия, администрирани тогава от българските власти, тъй като в тези земи влиянието на българските политически и други обществени сили беше по-слабо.
11 351 от българските евреи загинаха в лагерите на смъртта и ние днес се прекланяме пред тяхната памет.
Съдбата на българските евреи е извор на една голяма поука за нашия народ. Чуждата зависимост и отнемането на демократичните права и свободи са били винаги източник на най-големи негови беди. Така е било по време на тези събития, така беше и по време на следвоенния комунистически тоталитарен режим, когато също загинаха хиляди невинни и когато дори някои от спасителите на евреите бяха избити без съд и присъда.
Спасителният път за нас, българите е в чистата и свята, свободна и демократична България, в която, както писа още през 1870 г. Апостолът на свободата Васил Левски „българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение. Всички ще спадат под един закон, който по висшегласието на всички от всичките народности ще се избере“.
Спасяването на българските евреи е достойно събитие, което нито българския, нито еврейския народ ще забравят. То е мост, който свързва нашите страни, независимо от географските разстояния, които ги отделят.
За нас е чест, че в Израел днес живеят 48 000 български евреи, които са наши застъпници в тази страна. Това са хората, които винаги ще помнят и ще знаят кой ги спаси от хитлеристките концлагери, но драмата на евреите през Втората световна война има за съжаление и един друг съвременен аспект. Оказва се, че и днес човечеството все още не е скъсало с мрачното минало на расовата нетърпимост, на шовинизма и ксенофобията.
Светът стои днес потресен пред масовите, изключващи и излизащи извън хуманното представи, нарушения на правата на човека на територията на бивша Югославия. Светът стои потресен пред извършваните престъпления срещу човечността като убийствата на невинни хора, изтезанията, концентрационните лагери, системното изнасилване на жени принадлежащи към малцинствени групи, практиката на така нареченото етническо прочистване и депортирането на цели групи от населението. И световната общност е все още безсилна да се справи с този кошмар!
Същевременно в редица, включително и демократични европейски страни отново се появяват расистки и ксенофобски движения и шовинистични идеологии, които застрашават правата на човека и накърняват основни ценности на демокрацията и на върховенството на правото.
Не е случайно, че напоследък Организацията на обединените нации, Съветът на Европа, Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа приемат редица решения по тези въпроси. Само преди няколко дни Съветът за сигурност взе решение за създаване на Международен трибунал за съдене на военнопрестъпниците в Босна и Херцеговина.
Българският парламент се обяви решително в подкрепа на всички усилия на международната общност, насочени към прекратяване на тези масови нарушения на най-основните човешки права и свободи.
Днешното възпоменание на спасяването на българските евреи и преклонението пред невинните жертви би трябвало да ни изпълни с решимост никога да не се допускат подобни посегателства на правата и свободите и достойнството на човека, както и с увереност, че тази цел е достижима.
Приключвайки това встъпително слово, разрешете ми да дам думата на президента на Република България д-р Жельо Желев за слово.

 

 

 

 

Приветствие на Александър Йорданов в пленарната зала към председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Мигел Мартинес и по повод Деня на Европа

5 май 1993 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ваши превъзходителства – посланици на държавите – членки на Съвета на Европа в Република България!
Пристъпвайки към тържествената част на днешното заседание, разрешете ми да приветствам от ваше и от мое име господин Мигел Мартинес, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и сътрудниците, които го придружават.
За нас е голяма чест да приемем в Народното събрание председателя на най-старата международна парламентарна институция в Европа, в която дейно участие вземат днес и българските парламентаристи. Ние се радваме, уважаеми господин председател, че Вие сте между нас именно на днешния ден – 5 май, датата на учредяването на Съвета на Европа, чествана в държавите-членки като Ден на Европа. Във Ваше лице ние приветстваме и представителя на приятелска Испания, с която ни свързват толкова много връзки и толкова общи неща в нашето минало и настояще.
Всички ние познаваме господин Мартинес като дългогодишен изтъкнат политик и парламентарист, а мнозина в тази зала са имали удоволствието да работят с него в различни международни парламентарни форуми като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Интерпарламентарния съюз и други.
Независимо от това ще си позволя да представя с няколко думи нашия именит гост.
Роден през 1940 г. в Мадрид, още в ученическите си и студентски години господин Мартинес е деен участник в съпротивата срещу франкисткия режим. Той е арестуван, изтезаван и осъден на затвор по време на диктатурата. Следват години на изгнание от 1964 до 1975 г. в Тулуза, Виена и Брюксел, като през това време той работи последователно като учител и като служител и ръководен деец в различни международни, младежки, учителски и синдикални организации.
Завръщайки се в Испания през 1976 г., той влага своите усилия в реорганизирането на новоузаконените Свободни професионални съюзи. Избран е за депутат в испанския Конгрес през 1977 г. и по-късно преизбиран през 1979, 1982, 1986 и 1990 г.
От 1988 г. господин Мартинес е член на Изпълнителния комитет на Испанската социалистическа работническа партия.
Като многогодишен депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа господин Мартинес си спечелва името на убеден радетел за тясното сплотяване на европейските страни на основата на демократичните принципи и идеали, залегнали в статута на Съвета. Заслужено признание за неговата дейност е избирането му за председател на Парламентарната асамблея в началото на месец май 1992 г., буквално в навечерието на приемането на България в Съвета на Европа.
Аз не мога да не се възползвам от случая, за да изкажа на господин Мигел Мартинес нашата искрена благодарност за усилията, които положи като докладчик на Политическата комисия на Асамблеята за по-скорошното приобщаване на България като член на Съвета на Европа. Израз на нашата признателност е и високото държавно отличие – орденът „Стара планина“ – I степен, с който президентът на републиката д-р Желю Желев награди тази сутрин господин Мартинес.
Свидетелство за нашите чувства са и многобройните приятели, които той си е спечелил във всички парламентарни групи на Народното събрание.
Веднага бих искал да добавя, уважаеми господин председател, че доверието, което Вие гласувахте на България, няма да се окаже неоправдано. Колкото и големи да са трудностите, които срещаме, осъществяваните у нас по мирен път фундаментални демократични промени са необратими. Те водят към изграждането на нова политическа и икономическа система, основана на ценностите и идеалите, залегнали в статута на Съвета на Европа, а именно плуралистичната парламентарна демокрация, зачитането на правата на човека, върховенството на правото, пазарната икономика.
Асоциирането на България към Европейската общност е още едно признание за тези демократични промени и нова, важна крачка към постигането на приоритетната цел на българската външна политика – интегрирането на страната в структурите на обединяваща се Европа.
Голяма опасност за постигането на тези цели и за сигурността на нашата страна представлява кризата в бивша Югославия с всички произтичащи от нея политически, военни и икономически последици. В тази връзка само преди няколко дни Народното събрание прие декларация, с която подкрепя усилията за мирно решаване на югославската криза и изразява решимостта на страната ни за стриктно и добросъвестно прилагане на санкциите, наложени с Резолюция 820 на Съвета за сигурност, а заедно с това ние потвърждаваме неизменно поддържаната досега позиция за ненамеса на България във военни действия в бивша Югославия под каквато и да било форма. Имайки предвид тежките загуби, които прилагането на тези санкции нанася на българската икономика, ние се надяваме, че международната общност ще изпълни задължението си за предоставяне на справедливи компенсации. За тази цел ние разчитаме и на съдействието на Съвета на Европа, като в близките дни проект за резолюция по този въпрос ще бъде внесен от нашата делегация в Парламентарната асамблея на Съвета.
Приемането на България в Съвета на Европа ни дава сега възможност за цялостно включване във всички негови органи и структури както на междуправителствено, така и на междупарламентарно равнище. Ние се възползваме от тези възможности, тъй като в лицето на Съвета на Европа виждаме важна опора на нашето демократично развитие и на приобщаването ни към Европа.
А сега, дами и господа, ще ми разрешите да поканя на трибуната на Народното събрание господин Мигел Мартинес, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

 

 

 

 

Слово на Александър Йорданов по повод посещението в Народното събрание на Техни Величества Краля на Испания Дон Хуан Карлос I и Кралицата Доня София

25 май 1993 г.

Уважаеми господин президент на Републиката!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Ваши превъзходителства членове на дипломатическото тяло!

Откривайки днешното тържествено заседание на Народното събрание на Република България, позволете ми в този тържествен ден за българския парламент да имам честта в качеството ми на председател на Народното събрание на Република България да приветствам с „Добре дошли“ най-високите посланици на испанския народ Техни Величества Краля на Испания Дон Хуан Карлос I и Кралицата Доня София.
Ваши Величества,

Искам да Ви уверя, че аплодисментите, с които Ви посрещат всички депутати във ввърховния представителен орган на нашата страна, изразяват техните чуства на искрено и дълбоко уважение към Вас и към приятелския испански народ.
Нашите страни са далеч една от друга, но нашите народи ги свързват много общи неща.
Нека на първо място спомена общия стремеж към свобода и демокрация, тези общочовешки ценности, от които тоталитарните режими се опитаха да лишат нашите народи в продължение на десетилетия, и за чието извоюване трябваше да преминем, макар и в различни условия, сходни пътища.
Преходът към демокрация в Испания бе успешно осъществен с обединените усилия на голямото мнозинство от всички испанци, в атмосферата на благоразумие и диалог. Не само в Испания, но и извън нея, високо се оценява, Ваше Величество, приноса, който Вашата мъдрост и последователност внесоха за успеха на този мирен демократически процес.
И в България, след премахването на комунистическия тоталитарен режим, по мирен и ненасилствен начин бяха направени важни промени по пътя към демокрацията и икономическите реформи. Не е чудно, че в хода на този преход към демокрацията българските парламентаристи внимателно се вглеждат в конституционния и законодателен опит на Испания.
На основата на тези общи демократични ценности ние заедно участвуваме в работата на такива авторитетни европейски институции като Съвета на Европа, Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейската икономическа общност, в която България е асоцииран член, и заедно се стремим към изграждането на обединена Европа.
Макар че етническите поблеми в нашите две страни са твърде различни, обмщото е, че и ние, както и в Испания, се стремим да ги решаваме в демократичен дух. Само по този път могат да се избегнат етническите конфликти, които опустошават някои европейски страни и да се гарантира мирно, демократично и благополучно развитие на нашите народи.
Специално бих искал да издтъкна и ролята на испанската култура и философия, като едни от най-богатите съкровищници на европейската цивилизация. Творчеството на Сервантес, на Лопе де Вега, на Калдерон де ла Барка, на Хуан Рамон Хименес, на Фредерико Гарсия Лорка, изкуството на Ел Греко, Веласкес, Гойя,  Дали и Пикасо, философските и етническите прозрения на Мигел де Унамуно и Хосе Ортега-и-Гасет, както и забележителният испански фолклор са същностна част от общочовешката култура. Те са много добре познати и в България. Испанският език, който широко се изучава в нашите учебни заведения, е мост, който ни свързва не само с Испания, но и с много народи в Латинска Америка.
Ние се радваме, Ваши Величества, че Вие почетохте с Вашето присъствиве чествуването на един от най-големите празници на българската и славянската култура, Деня на Светите братя Кирил и Методий.
Всичките тези общи ценности, които тясно ни свързват, както, разбира се и нарастващите възможности за взаимоизгоден стопански и научнотехнически обмен, са солидна предпоставка за сътрудничество между нашите страни и народи. Договорът за приятелство и сътрудничество между България и Испания, който Вие, Ваше Величество, вчера подписахте заедно с президента на Републиката господин Желев, ще бъде, ние сме уверени в това, важна юридическа и политическа основа за още по-широкото разгръщане и обогатявване на българо-испанските отношения.
А сега, Ваше Величество, разрешете ми да Ви поканя на трибуната на Народното събрание.

 

 

 

Привествие на Александър Йорданов в пленарната зала по повод посещението в парламента на председателя на Североатлантическата асамблея Лоик Бувар

21 септември 1993 г.

 

Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми дами и господа народни представители, ваши превъзходителства, посланици на държавите – участнички в Североатлантическия съвет за сътрудничество.
Имам честта и удоволствието да приветствувам от името на Народното събрание на Република България господин Лоик Бувар, председател на Североатлантическата асамблея, както и придружаващите го лица, начело с генералния секретар на асамблеята господин Пиер Кортерие.
В лицето на господин Бувар ние поздравяваме председателя на една от най-авторитетните международни парламентарни институции. Като парламентарно измерение на Североатлантическия съюз макар и напълно независима от неговите структури, асамблеята играе важна роля във формирането на политиката и позициите на съюза, който е ключов фактор в поддържането на сигурността и стабилността на нашия континент и в изграждането на архитектурата на нова Европа.
Нашият именит гост е широко известен сред българските парламентарни среди, но независимо от това ще си позволя да припомня някои данни от неговия богат житейски път.
Завършил висше образование в престижни учебни заведения. „Право“ в Института за политически науки в Париж и докторат по политически науки в Университета в Принстън.
От 1973 г., когато е избран за депутат във Френското национално събрание, господин Бувар започва една истински блестяща парламентарна кариера. Той е последователно заместник-председател на Парламентарната група на Съюза за френска демокрация, заместник-председател на Комисията по национална отбрана, председател на Комисията по финансите и заместник-председател на Националното събрание.
От 1979 г. господин Бувар е и член на Североатлантическата асамблея.
През м. май т.г. ние със задоволство научихме за неговото избиране за председател на асамблеята, защото в негово лице ние виждаме стар и добър приятел на българския народ.
През 1981-1988 г. господин Бувар е бил председател на групата за приятелство Франция – България при Френското национално събрание. В това си качество, а и след това, той е гостувал многократно в България.
Днес, президентът на Република България доктор Желю Желев връчи на господин Бувар високото отличие орден „Мадарски конник“ – I степен и това е заслужено признание за високата политическа мисия на господин Бувар, за неговото приятелско отношение към нашата страна.
Уважаеми господин Бувар, все по-тясното сътрудничество на българското Народно събрание със Североатлантическата асамблея се развива от 1990 г. насам на основата на общите ценности, които застъпваме във вътрешния и в международния живот.
България необратимо е поела по пътя към демокрацията, зачитането на правата на човека, върховенството на правото, пазарната икономика.
Непоколебим приоритет към българската външна политика, основан на консенсуса на всички влиятелни политически сили е приобщаването на страната към структурите на обединяваща се Европа. Европейската общност, Съветът на Европа, Североатлантическият съюз, Западноевропейският съюз и Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа са институциите, в които България вижда и търси опора, както за демократичното си развитие, така и за своята национална сигурност.
В тази връзка, не мога да не дам израз на тревогата ни от кризата в бивша Югославия. Тази кървава трагедия, с която международните институции за сигурност вече две години се оказват безсилни да се справят, има особено тежки последици за България.
Ембаргото на Организацията на Обединените нации срещу Сърбия и Черна гора, което България, вярна на своите международни задължения и отговорности стриктно прилага и ще прилага, носи огромни вреди и загуби на българската икономика и на цялостното развитие на страната в днешния труден преход към демокрация и пазарно стопанство.
Вярваме, че международната общност ще се отнесе отговорно към своите задължения, по чл. 50 от Устава на Организацията на Обединените нации и ще намери подходящи форми за компенсиране и облекчаване на тези несправедливи загуби

.
Североатлантическата асамблея със своя авторитет и влияние има определени възможности да подпомогне справедливото решаване на този въпрос и ние разчитаме на вашата подкрепа.
Проблемът за сигурността на България и стремежът към активно участие в изграждането на бъдещата единна европейска сигурност, са ни подтиквали да участваме активно в новосъздадения Североатлантически съвет за сътрудничество и да изявяваме нашата готовност за пълно интегриране в структурите на Атлантическия съюз, включително и за пълноправно членство.
Убедени сме, че това ще бъде от полза не само за нашата сигурност, но и за сигурността и стабилността на Балканите и в Европа, защото сигурността в европейското пространство е неделима.
Ние се надяваме, че сега, когато въпросът за разширяването на Североатлантическия съюз става все по-актуален, ще се подходи към неговото решаване на основата на равнопоставеността, при прилагането на установените критерии за членство в съюза. Това ще премахне съмненията за издигане на нови стени в Европа, ще гарантира необратимостта на демократичните процеси на нашия континент и ще облекчи хода на европейската интеграция по всички направления.
Вие можете да бъдете уверен, господин председател, че българските парламентаристи ще влагат и занапред своите усилия за заздравяване на връзките и сътрудничеството със Североатлантическата асамблея и за реализиране на общите идеали, към които се стремим.
Уважаеми дами и господа, позволете ми сега, да дам думата на председателя на Североатлантическата асамблея господин Бувар.

 

 

Слово на Александър Йорданов по повод откриването на нова сесия на 36-то Народно събрание

12 януари 1994 г.

 

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министърпредседател!

Откривам новата сесия на Тридесет и шестото Народно събрание на Република България.
Тридесет и шестото Народно събрание бе израз на волята на българския народ за промяна, за истинска смяна на икономическата и политическа система в страната. Пред нас е несвършеното, зад нас е това, което е вече част от биографията на нашата Родина.
Парламентът на Република България е една истински открита към проблемите на хората в страната институция. В него всичко става пред очите на хората – и сполуките, и несполуките, и решените, и нерешените проблеми ние поставяме и обсъждаме пред целия народ. Ние желаем така да работят и останалите държавни институции. Такова е желанието и на цялото ни общество.
При демокрацията трябва да съществува прозрачност и яснота както за намеренията на държавните институции и техните ръководители, така и за изпълненията на тези намерения. В демократичното общество не може да има неосветени дворове и затворени кабинети. Парламентът като основна институция на демокрацията е едновременно и основа, и инструмент за развитието на демократичния процес в нашата страна. И веднага искам да подчертая, че политическите сили, представени в българския парламент, са защитници на парламентаризма, на парламентарната демокрация независимо от острите, понякога актуални, политически проблеми.
Парламентът е това открито за всички пространство, в което чрез спора и диалога се ражда истината и където се отразяват всички реални обществени проблеми. В този смисъл ние можем да кажем, че няма демокрация без парламент. Опитите на други институции да се прострат извън демократичната черга, която им е отредила Конституцията на нашата парламентарна държава, ще бъдат винаги решително пресичани чрез силния парламентарен контрол на народните представители.
През 1993 г. Народното събрание е приело 75 закона и 75 решения. Между по-значимите от тях бих искал да спомена: Законът за патентите и Законът за авторското право и сродните му права, които представляват основни компоненти на пакета закони за провеждането на икономическата реформа и закрилата на интелектуалната собственост. Бих посочил също така и законите, които представляват съществена крачка в започването и извършването на данъчната реформа като базисен елемент от цялостната икономическа реформа, а именно Законът за данъчната администрация, Законът за данъчното производство, Законът за данък добавена стойност. Не бих искал да отмина изключително важният с оглед проблемите на престъпността, реда и сигурността в страната Закон за Националната полиция. Бих бил несправедлив, ако отмина два изключително важни законопроекта – Законът за тютюна и тютюневите изделия и Законът за уреждане на необслужваните кредити.
Нова и важна стъпка в посока на декомунизацията в страната представляваше приетият Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и ВАК. През този период Народното събрание прие редица закони, с които ратифицира важни международни договори за нашата страна, представляващи реална основа за придвижването на българските приоритети в европейски и световен план.
Когато говорим за законодателната дейност на Народното събрание, трябва да подчертаем, че според Конституцията на страната Народното събрание приема законите. Много често обаче законопроектите, които постъпват, постъпват в такава форма и съдържание, които принуждават съответните постоянни комисии да извършват една огромна и често оставаща невидяна и неоценена от обществото работа за подобряване качеството на тези законопроекти. Убеден 1.2 съм, че Народното събрание не трябва да приема некачествени новопостъпили законопроекти и във връзка с това искам да подчертая, че през миналата година всички искания за обявяване на противоконституционност на актове или отделни разпоредби от актове на Народното събрание са отхвърлени, а това е своеобразен критерий за качеството на работата на Народното събрание.
Парламентарният контрол е втората основна функция на Народното събрание. В периода от 1 януари 1993 г. до 16 декември 1993 г. към правителството на Любен Беров са отправени 364 питания и 296 актуални въпроса, или ако се изразим образно, нямало е ден без въпрос, нямало е ден без контрол. От тях правителството е отговорило на 289 питания и на 243 актуални въпроса, като най-много питания и актуални въпроси са отправени към министърпредседателя господин Любен Беров.
През същия период Народното събрание е създало 4 анкетни комисии, а също така общо 4 анкетни комисии през 1993 г. са приключили с доклад и приети решения за своята работа.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да хвърля светлина и върху още един въпрос, който много често застава в центъра на общественото внимание – разходите на Народното събрание. През 1993 г. Народното събрание е направило икономии от заплати в размер на 18 на сто, от социално осигуряване 15 на сто, от разходи за жилищни нужди на народните представители, самолетни билети и други – 24 на сто. Съществени са икономиите, направени във връзка с разходите за изследователски проучвания – 31 на сто, капитални вложения и ремонти, постеловъчен инвентар и облекло за служителите в Народното събрание, командировки и др. Единственият преразход е за 1000 лв. и той е за канцеларски материали. Ние пожелаваме и на останалите бюджетни институции в страната същия отчет за 1993 г.
Доходите на народните представители са определени от Правилника на Народното събрание и в сравнение с други граждани на страната, в сравнение със стълбицата на заплатите в страната се намират след заплатите на директори на банки, промишлени предприятия, главни редактори на вестници, някои категории работници в промишлеността, министри, служители в сферата на туризма и услугите. 1.3
Подчертавам това в отговор на многократни запитвания, като веднага пояснявам, че народните представители нямат право да заемат друга платена длъжност освен възнаграждението, което получават като народни представители.
Що се отнася до другия въпрос – за работното време на народните представители, искам да подчертая, че то е в рамките на 10-12 часа дневно, значително над приетото за страната и гласувано от самото Народно събрание.
Споменавам всички тези данни и цифри, пледирайки за яснота и откритост на всички държавни институции.
През 1994 г. ние започваме своята работа, изправени пред още по-сложни и нелеки за решаване проблеми. Предстои да се гледа Законът за държавния бюджет. На дневен ред са законопроекти, свързани с продължаване на реформите в икономическата и социалната сфера. В много отношения Народното събрание е длъжник на нашето общество и особено на хората, свързани с интелектуалния труд – учители, лекари, инженери. Длъжници сме на българската култура и образование, на българското здравеопазване, на прекрасните български спортисти. Необходимо е да дадем ясен отговор на нашето общество за скритите истини на бившата тоталитарна комунистическа държава, въпросът за разсекретяване на досиетата, въпросът за незаконния и противоконституционен Народен съд, въпросът за реално продължаване на процесите на реституция и приватизация чрез намиране на формули за компенсиране, за обезщетяване на засегнатите от национализацията граждани и техните наследници. Защото днес декомунизацията, смяната на икономическата и политическа система означава смяна на собствеността, създаване, развитие, стимулиране на частната собственост и гаранции за нейната свещеност и защита. И същевременно пресичане пътя на корупцията, на „бизнесмените“, които сладко преживяват върху гърба на държавната собственост.
Ето защо на България е необходимо рязко ускоряване на процесите на приватизация, на процесите на навлизане на чужди инвестиции. 1.4
Парламентът не може да си затвори очите пред въпросите, които хората задават в страната. Не можем да си затворим очите и пред въпросите, които дискутират политическите партии в страната.
В парламента са представени основните политически сили на страната и тяхната отговорност за днешния и утрешен ден на България е огромна. Разбира се, различна е отговорността на мнозинството и малцинството, на тези, които подкрепят правителството, и на тези, които са опозиция на правителството. Затова и въпросите, които политическите сили поставят при разговорите в партийните кабинети, трябва да звучат открито и ясно и от парламентарната трибуна.
Българската Конституция и законодателство дават ясни отговори на много от тези въпроси. Един от тях е въпросът за предсрочни избори. Този проблем, който общественото мнение поставя от месеци насам, трябва ясно да се формулира и да се изрази и в парламента. Като веднага искам да подчертая, формулировката и изразяването му трябва да станат по единствено възможния начин – чрез Конституцията, чрез принципите на парламентаризма.
В този смисъл, като председател на Народното събрание, не мога да не приветствам политиката на диалог и контакти, която се провежда особено в последно време от политическите сили, представени в парламента.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, парламентът е гаранция за демокрацията. Без парламент няма демокрация. Така е днес, така ще бъде и при следващия, и при бъдещите парламенти. Защитата и уважението към парламентарната институция е всъщност защита и уважение към българския народ. И аз отправям покана към президента на Република България да изложи ясно и открито проблемите, които и той решава в този сложен и противоречив период от развитието на страната и на демократичния процес именно тук, пред очите на българския народ, в парламента. Не война между институциите, а строго спазване на правомощията на институциите е необходимо на българската демокрация. И парламентът ще отстоява тази и само тази позиция.
И накрая преди да започнем работа върху своята нова програма, искам да подчертая, че както през изминалата година, така и в идващите сложни и трудни месеци, парламентът ще продължи да осъществява реалната политика, политиката, която предлагат политическите партии, представени в Народното събрание, ще продължи да осъществява и във външнополитически план политика на защита на националните интереси и осъществяване на националните приоритети, за интегрирането на България в Европейската общност, за стабилност и сигурност на Балканите, за диалог с всички демократични държави, за утвърждаване на българския национален образ, традиционен и съвременен образ на една модерна страна.
Пожелавам на всички ви здраве, добри парламентарни дни, политически успехи за доброто на България, за доброто на нашия народ.

Благодаря ви за вниманието.

 

 

Изказване на Александър Йорданов по повод 140 години от рождението на Стефан Стамболов

1 февруари 1994 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, навършиха се 140 години от рождението на големия български държавник, революционер и политик Стефан Стамболов. Всяка държава има своите политици, но щастливи са държавите, които имат политици като Стефан Стамболов. Може би защото личността му е спорна, а делото му е безспорно. Той е част от националната ни история и, бих казал, съдбовна и великата част от тази история. Чрез това дело новоосвободената територия става държава.
Стефан Стамболов живее в два свята – светът на революционера-рушител и в света на държавника-строител. Или казано по друг начин, бунтарят и поетът Стамболов между робството и свободата избира държавността. И става истинско чудо. България започва да тежи в балканската европейска политика, с нея започват да се съобразяват и великите сили.
В неговото време чуждопоклонниците и слугите пред чужди  порти нито го разбраха, нито го обикнаха. Те му прикачиха етикета на русофобството, без да разберат и оценят неговото българофилство, неговия здрав национален усет и продължаването на борбата за свобода и независимост, започнала от дълбините на Възраждането именно като борба за самостоятелна българска държава.
В Стефан Стамболов днес ценим твореца на единна национална политика, в основата на която стои решаването на националния въпрос и защитата на националните интереси. По времето на Стамболов България започва да говори от свое име, да стои здраво на краката си и да гледа към ценностите на Европа. Това превръща младата държава в център на българската народностна общност и определя българофилството като значима тенденция в живота на Балканите.
Стефан Стамболов е трагична политическа личност. Страшна е неговата гибел, но чрез нея ние откриваме и истината за себе си като народ.
Стефан Стамболов не се нуждае от китки и венци. Певци песни за него няма да запеят. Но чрез разбирането на Стамболов и неговата политическа и държавническа дейност ние имаме уникалния шанс и днес, в края на 20-ти век, да разберем себе си по-добре като народ и държава, какво искаме, към какво се стремим, как да го постигнем.
Нашият парламентарен израз на уважение и преклонение към делото на Стефан Стамболов е израз и на признателност на днешна България към един от великаните в нашата държавна и политическа история. Това е  израз на преклонение и към нашата родина, към нашата държава, устояла на бурите и превратностите на вековете и превърнала своето истинско настояще в още по-щастливо демократично бъдеще.

 

 

 

 

 

Слово на Александър Йорданов на заключителното тържествено заседание на 36-то Народно събрание

17 октомври 1994 г.

 

 Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин президент на Република България!

Откривам заключителното тържествено заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само бъдещето може да каже истината за Тридесет и шестото Народно събрание. Оплетени в политически страсти, в политически амбиции, вгледани в конкретните проблеми на днешния ден, ние нямаме дистанцията на времето за една обективна и абсолютно справедлива оценка. Но ако бъдещето наистина ще каже истината, то ние сме длъжни да кажем фактите и да покажем своите индивидуални истини, за да има какво да съдят тези, които ще дойдат след нас.
Тридесет и шестото Народно събрание бе първото обикновено Народно събрание на Република България, дошло като резултат на свободни и демократични избори, признати от всички политически сили за честни и справедливи.
Тридесет и шестото Народно събрание бе родено от желанието на милиони хора в България за решителни промени в националния живот, за смяна на икономическата и политическа система, за раздяла с комунизма и с мечта за едно сигурно и справедливо, основано на свещената неприкосновеност на частната собственост, общество.
През 1991 г. хората прегърнаха надеждата и тръгнаха срещу безвремието на миналото. Българският народ, народ със славна история, с изключително човешко достойнство и с прекрасни духовни възможности, направи своя избор за промяната и стана съдник на нашите действия. Оттогава до днес Народното събрание се утвърди като най-откритата държавна институция, в която всичко е видимо – и доброто, и лошото, и направеното, и ненаправеното. Тази прозрачност в работата на Тридесет и шестото Народно събрание остава като един богат капитал на демокрацията и в бъдеще.
Уважаеми народни представители, позволете ми накратко да се спра на основните дейности на Тридесет и шестото Народно събрание.
Парламентът на Република България за по-малко от три години парламентарна дейност, прие 221 закона и 268 решения. Или общо 489 законодателни акта. Разпределени по редовността на нашите пленарни заседания, това означава, че всеки работен пленарен ден е приеман по един закон. През 1991 г. бяха приети 9 законопроекта, през 1992 г. – 76, през 1993 г. – 75, през 1994 г. до днешния ден – 61. 116.3
Как се разпределят тези законопроекти и тази законодателна дейност по основните направления, по които сме работили?
В сферата на законопроектите, свързани с държавното устройство на Република България са приети 9 законопроекта. В общото икономическо законодателство – 24 законопроекта. В бюджетното и финансово законодателство – 22 законопроекта. В социалното и културно законодателство, в сферата на науката, образованието, здравеопазването и околната среда – 6 законопроекта. В трудовото и осигурително законодателство – 11 законопроекта. В законодателството, свързано с реформите в съдебната система – 3 законопроекта. В гражданското право и процес – 13 законопроекта. В наказателното право и процес – 6 законопроекта. В националната сигурност и решаването на проблемите на вътрешния ред – 11 законопроекта. Общо по проблемите на вътрешното право парламентът е приел 105 закона.
Основен момент в законодателната дейност е и ратифицирането от парламента на международни договори и спогодби. От началото на дейността на ХХХI Народно събрание досега са приети 95 закона за ратифициране на различни международни договори. От тях Република България е ратифицирала международни договори за заеми с различни национални и международни финансови институции на обща стойност от около 581 млн. щатски долара. По наша преценка това е осигурило едно стабилно валутно финансиране на страната.
Прави впечатление, че с развитието на работата на законодателния орган постепенно са намалели законодателните актове, като решения, декларации и други. На практика това означава, че редица проблеми, засягащи устройството на страната и нейното развитие, са вече уредени от закони и не се нуждаят от частично решение.
Своя главен акцент ХХХI Народно събрание постави върху смяната на икономическата система на страната, върху изграждането на основните институции на финансовата система – данъчните институции, банковата система, и започване на решителни промени в собствеността на гражданите. Ето защо ние можем да кажем, че основното в дейността на ХХХI Народно събрание бе стремежът и желанието по-бързо и по-ефективно да се реши въпросът със собствеността в страната. Философията на този преход, прехода към пазарна икономика и частна собственост по пътя на реституцията и приватизацията е коренно противоположен на философията, която се настани в България в резултат на чужда агресия след 9 септември 1944 г. Тогава доминираше възгледът да се взима от хората, да се ликвидира частната собственост.
В началото на своята дейност, през 1991 и 1992 г. парламентът тръгна по точно противоположния път – бързо и ефективно да се възстанови частната собственост и да се активизира нейната потенциална икономическа сила чрез законите за връщане на земята, за реституиране на градската собственост и чрез законите за приватизацията и изграждането на новата финансова система, както и чрез законодателството, свързано с привличане на чужди инвестиции. Макар и с колебание и с опити за открито блокиране на този дял от законодателството, именно той бе определящ за работата на ХХХI Народно събрание.
Народното събрание на Република България остана огромен длъжник на хората на науката, на учителите и лекарите, на дейците на културата, на научно-техническата интелигенция. Нещо повече, слабото законодателство в тези сфери, както и нерешените въпроси в законодателството, свързано със социалното осигуряване, доведоха до мизерно съществуване на много от най-достойните и талантливи представители на българската нация. И същевременно, и постепенно в България израстваше и изникваше царството на мошениците. Започна и се създаде организирана престъпност. И това лежи и на нашия гръб, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Парламентът прие важни закони в сферата на съдебната власт, в наказателното право, даде и нов закон за дейността на полицията. Но това не бе достатъчно и България днес е страна, в която хората се чувстват несигурни и живеят в страх.
Обществото не даде положителна оценка за нашата дейност в тези насоки на законодателната ни работа.
Голяма слабост в за българския парламент е и неприемането на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в рамките на нашите задължения парламентът осъществяваше и редица  други дейности и функции, често пъти оставяни, като че ли встрани от общественото внимание.
На първо място, бих изтъкнал дейността по парламентарния контрол. Моето убеждение е, че този контрол не бе ефективен, не бе достатъчен, не бе контролът, който може да сложи бариера пред всички, които имат престъпни мисли и престъпни действия.
Парламентът осъществи диалог с гражданите на България, с обществени организации, с извънпарламентарни партии. Само до председателя на Народното събрание са адресирани над 45 000 писма с молби, предложения, искания на граждани и обществени организации. Към комисиите на Народното събрание са отправени над 30 000 писма също с мнения, предложения, желания на гражданите.
Това говори за огромния интерес на българското общество към Народното събрание, но и за хилядите нерешени проблеми в страната.
За периода, през който работеше Народното събрание, то се опита да откликне на някои абсолютно належащи нужди на обществени организации, болнични заведения и други в страната. В различна степен и в различно количество директни помощи от парламента във вид на дарения получиха общинските поземлени комисии в Кнежа, Две могили, Вълчи дол, Преслав, Банско, Бяла Слатина, Стражица, Панагюрище и Котел. Подпомогнати бяха болници – в София ХХIII поликлиника, Детската психиатрична клиника в София, Домът за социални грижи в с. Куделин, полицията в община Аврен и др.
Тук искам да благодаря и на всички народни представители, които проявиха чувството си за хуманност и със своите дарения подпомогнаха много хора в страната.
Същевременно българският парламент като една демократична и отворена институция получи дарения от други международни парламентарни институции и парламенти. Не мога да не отбележа общата стойност на доставените технически и програмни средства, както и финансирането на допълнителни дейности на парламента в размер на 1 млн. 336 хил. долара, които парламентът получи по линията на програмата на Конгреса на Съединените американски щати на сенатора Прост. Пак по същата линия и по същата програма се създаде възможност да се увеличи фондът на библиотеката на Народното събрание. Особено ценно е дарението от книги от Франкофонския център за парламентарна демокрация. Дарения на библиотеката на Народното събрание направиха и други парламентарни институции и много парламентарни делегации, които гостуваха в България.
Благодаря и на тези парламентаристи, които донесоха книги за Народното събрание след свои посещения в чужбина.
Изключително важна е международната дейност на Тридесет и шестото Народно събрание. На първо място, парламентът даде своя принос за интеграцията на България в европейските парламентарни институции. В рамките на Тридесет и шестото Народно събрание България бе приета за член на Съвета на Европа и това стана по времето на първото българско демократично правителство на Съюза на демократичните сили.
Днес България активно е представена в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в Парламентарната асамблея на  Западноевропейския съюз, в Европейския парламент, в Интерпарламентарния съюз, в Международната асамблея на парламентаристите-франкофони, в Северноатлантическата асамблея.
В България гостуваха през този период и имаха честта да говорят от високата трибуна на парламента някои от най-големите държавници и политици на днешния свят. Наши гости бяха председателите на всички европейски парламентарни институции. От тази трибуна говориха наистина държавни ръководители на редица страни. И това е един огромен опит за българския парламент и за нашата демокрация. Официални делегации на българския парламент, включващи представители на всички парламентарни групи, получиха покани за посещение в парламентите на редица страни. Там те имаха възможност да представят приоритетите на България, да установят контакти, да намерят приятели за нашата страна, да разкрият новия образ на България и на българската демокрация. И нека разсеем един мит, глупав и популистки. Разходите за тези официални делегации, включващи представители на всички парламентарни групи, са по-малко от разходите, които държавата прави при посещението на чужди делегации в България. И това е така, защото всеки българин добре знае, че плаща този, който кани. А гостенинът е на уважение в българския дом. Така е и по широкия свят.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Народното събрание на Република България е най-високата и отговорна държавна институция в парламентарната република. Това е мястото за среща на политическите възгледи, за сблъсък на политически интереси, място и за диалог, но място и за политическа конфронтация. Народното събрание е изключително отговорно за политическата криза в страната. То даде път на тази криза с акта на сваляне на първото демократично правителство на Република България, излъчено от Съюза на демократичните сили.  За мене като председател на Народното събрание това бе покушение срещу демокрацията (шум в залата, ръкопляскания в блока на СДС) и тръгване по опасния път на политическите комбинации, за които една млада демокрация не е готова.
Народното събрание с подкрепата на парламентарните групи на Българската социалистическа партия, Движението за права и  свободи и напусналите парламентарната група на СДС депутати подкрепи кабинета на професор Любен Беров. Този кабинет донесе много беди на българския народ , спря реформите в страната и даде пълен простор на престъпния свят.  Това всички граждани на страната разбраха. И ако има нещо, което хората научиха завинаги, то е да не се изневерява на народния вот.  А този вот през 1991 г. бе в полза и в подкрепа на промените, в полза на Съюза на демократичните сили.
Преструктурирането на парламентарното пространство уби вярата на хиляди хора, че демокрацията е синоним на честност и принципност, а не търсене на личен политически просперитет. По тези въпроси ми е трудно да говоря. Защото всичко това стана в една страна със силно развито между хората чувство за справедливост. И аз съм убеден, че волята, която все пак намери в себе си парламентът да тръгне сам, по собствен избор към предсрочни парламентарни избори и да пожелае президентът на републиката да разпусне Народното събрание, е наистина един опит да звънне камбаната на съвестта и да се обърнем към хората на България, които ще ни дадат най-вярната и точна оценка.
Благодаря ви, госпожи и господа народни представители.  Благодаря ви за доброто, което направихте за България.
Благодаря на господин Стефан Савов, първия председател на Тридесет и шестото Народно събрание. Благодаря за неговата дейност като председател на Народното събрание. И нека народът ни съди за това, което заедно не направихме, и присъдата на хората нека бъде нашата съвест в бъдеще.
Благодаря ви за вниманието.

Уебсайт и реализация - BZGraphics