5 юли 2001 – 4 февруари 2005 г.

 

Слово на Огнян Герджиков при избирането му за председател на 39-то Народно събрание на Република България

5 юли 2001 г., Пленарна зала

 

Уважаеми господин Президент, уважаеми Високи Преосвещенства, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми гости, уважаеми госпожи и господа народни представители!

Позволете първите думи на благодарност, които ще произнеса в току-що придобитото качество, да бъдат адресирани към многоуважаемия господин Светослав Лучников, като го поздравя за успешното ръководство досега на конструктивното заседание на Тридесет и деветото Обикновено Народно събрание. Благодаря Ви, господин Лучников.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правният статус, примус интер парес винаги е и статус на честта. Приемете моята признателност за честта, която ми оказахте, за избора ми за председател на Народното събрание. Тя е особено висока, защото с нея ме удостоявате вие – народните представители на четирите коалиции, получили безспорната легитимност като парламентарно представени политически сили в резултат на избори, проведени по демократичен начин.
В личен план тази чест е особено задължаваща и поради обстоятелството, че влизайки в политиката само преди месеци преди всичко с академичното си име, аз дължа избора си на този висок пост на принадлежността ми към Националното движение „Симеон Втори“. По народна воля на Националното движение „Симеон Втори“ се падна честта на бъде представено в Тридесет и деветото Народно събрание с най-голямата парламентарна група.
Искам да ви уверя, че от този момент съобразно парламентарната традиция, философията, която Националното движение „Симеон Втори“ изповядва за нов морал в политиката и личното ми вътрешно убеждение ще вложа всичките си знания, умения и воля, за да превърна оказаната ми чест в осмислен и високоотговорен дълг, в добросъвестно, безпристрастно и почтено служене на всички вас, независимо към каква политическа сила принадлежите.
Парламентарният живот на Тридесет и деветото Народно събрание започва днес. Като при всяко начало ние сме в благоприятното положение на хора, получили народното доверие. Предстои ни по-трудното – да го оправдаем! Ако успеем, с това ще издигнем престижа не само на конкретния парламент, но и на съвременния български парламентаризъм. Предходното Тридесет и осмото Народно събрание влезе в най-новата ни история като първия от 1991 г. парламент, завършил своя мандат. Нека ние превърнем прецедента в практика, нека сложим началото на парламентарна традиция на завършилите мандати. Нека бъдем парламентът на добрата приемственост, на приемствеността във всичко, което би осигурило ефективност на нашата дейност. В името на тази ефективност нека заедно да потърсим и намерим нови средства за по-резултатно осъществяване на конституционните правомощия на Народното събрание, за решителния ни принос в общото съграждане на една просперираща България.
Парламентът като своеобразно политическо огледало отразява в умален вид основните политически нагласи в нашето общество. По силата на тези нагласи, изразени чрез народния вот, Тридесет и деветото Народно събрание е парламент на коалиции, тоест, на политически обединения. С това като че ли избирателят предопределя стремежа към съединение като дух и емблема на този пореден български парламент. Нека се съобразим с народната воля.
Като във всеки парламент и тук има управляващи и опозиция. Но нека политическите различия бъдат поднасяни и посрещани с уважение и взаимно разбиране. Нека дискусията като атрибут на парламента води до изграждане на обща воля. Затова в качеството си на председател на Народното събрание ще разчитам на добрата воля на политическите сили, на добронамереността на всеки народен представител, на професионализма на администрацията на парламента, на общата ни убеденост, че всеки поотделно и всички заедно ще работим за прогреса на България и благоденствието на всеки български гражданин.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашите политически предци мъдро са ни завещали един девиз, тръгнал от легендата за хан Кубрат и синовете му, неизменно присъстващ в историята и настоящето на Третата българска държава: „Съединението прави силата“. Доколко всеки от 46-те български парламента е осмислил този девиз и доколко се е опитал да го материализира, това само историята може да оцени.
Сега ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, събрани в храма на българския парламентаризъм, трябва да осмислим и да се опитаме да пресътворим на дело този девиз за днешния и утрешния ден на просперираща България като неразделна част от общоевропейския ни дом. Нека го направим успешно! Благодаря ви.

Уважаеми дами и господа, на вашите банки има свитък с българския трикольор. Моля ви всеки от вас да го съхрани. Вътре е „Приказка за стълбата“. И мотото на „Приказка за стълбата“ е: „Посветена на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“. Нека всички народни представители през целия си мандат да помним този завет на Христо Смирненски. Благодаря ви.

 

 

 

 

 

ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТА ПО ПОВОД ЕДНА ГОДИНА ОТ КОНСТИТУИРАНЕТО НА 39-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

5 юли 2002 г., Пленарна зала
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за мен е особено удоволствие да отбележа, че на днешния ден преди една година доайенът на българските народни представители господин Светослав Лучников откри първото заседание на Тридесет и деветото Народно събрание.
В качеството си на председател на парламента ви поздравявам най-сърдечно и пожелавам на всеки един от вас много здраве, успехи, парламентарна мъдрост и държавническо вдъхновение. Нека си припомним, че точно преди една година заедно започнахме работата си като представители на българския народ с надеждата, че ще бъдем свидетели на добрата воля на политическите сили, на добронамереността на всеки народен представител, на професионализма на администрацията на парламента. Започнахме с общата убеденост, че всеки поотделно и всички заедно ще работим за прогреса на обществото ни и благоденствието на всеки български гражданин.
Надявам се, че нашата едногодишна дейност оправдава и развива надеждите, с които всички ние заедно започнахме работа за благото на България на 5 юли 2001 г.

 

 

 

 

 

 

СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ ЗА ТЪРЖЕСТВЕНОТО ЧЕСТВАНЕ НА 165 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ.

18 юли 2002 г., Борисовата градина, София

Уважаеми дами и господа,
С радост и удоволствие приех поканата на Общобългарския комитет „Васил Левски“ да произнеса слово днес, когато честваме 165 години от рождението на Апостола на българската свобода.
Защото искрена радост за всеки родолюбив българин е да изрази пред своите сънародници възхищението си от подвига на Васил Левски. А за всеки български държавник и политик е удоволствие да засвидетелства пред обществото, че споделя непостижимо високите хуманни идеали, неопетнените демократични ценности и непоколебимата вяра на Апостола в бъдещето на България.
Всеки от нас е убеден, че именно Васил Левски е онази изключителна личност в българската история, чийто ярък образ, обграден от ореола на свещената саможертва в името на свободата, ще остане винаги жив в паметта на поколенията българи.
Защото Апостолът е образът на всичко безценно, възвишено и велико, което изгражда като обществен идеал епохата на българското Възраждане.
Защото Левски е не само легендарна историческа фигура, която националната ни културна памет е опазила чиста и е съхранила извън мрака на съмнението и забвението. Освен всичко това, Левски е личен идеал за всеки честен, просветен и мислещ българин.
Идеал, в който възпитаваме децата си, но и с мярката на който съвестта ни отсъжда помислите и делата ни.
Делото и животът на Апостола наистина са непреходна и неоспорима ценност в историята на нашето общество. „Ако е за България, то времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.“
Тази мисъл на Васил Левски е написана от него, сякаш за да бъде завещание към нас: както и да ни обръща времето, да обичаме България, да отстояваме вярата си в нея и в собствените си сили.
Мисля, че философското послание към нас, изразено в тази красива и стройно изречена мисъл на Апостола, век по-късно звучи така: българското Възраждане трябва да продължи.
Искрено съм убеден, че днешна България наистина може и иска да обърне времето. За да премине в своето европейско бъдеще, съхранила най-ценния си национален капитал – възрожденската вяра на Левски, че човеколюбието, свободата и демокрацията са достойни за саможертва.

 

ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ  ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ НА СТРАНИ, ПОЛУЧИЛИ ПОКАНА ЗА ЧЛЕНСТВО В НАТО


21 ноември 2002 г.

Приемете най-сърдечни поздравления и споделена радост от името на Народното събрание на Република България във връзка с историческото решение на Срещата на НАТО на най-високо равнище в Прага за мащабно разширяване на Алианса, което включва и нашите две страни.

Отправената покана за започване на преговори за присъединяване към НАТО, заедно с предстоящото разширяване на Европейския съюз, окончателно слагат край на разделението на Европа, наследено от Втората световна война. Нашите страни ще заемат своето заслужено място като неразделна част от евроатлантическото демократично семейство.
Народното събрание на Република България приема решението от Срещата в Прага като израз на високата оценка, която Алиансът дава на непрестанните усилия, които седемте страни-кандидатки полагат в процеса на своята подготовка за членство, като признание за техния значим принос към регионалната и глобалната сигурност.

Парламентите на седемте поканени страни са призвани с общи усилия, в тясно сътрудничество и взаимодействие помежду си, да играят изключително важна роля, както по време на предстоящите преговори за присъединяване към Алианса, така и за ускоряване и успешно завършване на ратификационната процедура. В тази връзка потвърждавам нашата готовност да продължим досегашното ни отлично сътрудничество, както в рамките на Вилнюската група, така и на двустранна основа.

От името на Народното събрание на Република България пожелавам най-сърдечно на вашите страни нови още по-големи успехи по пътя на подготовката за бъдещо членство в НАТО.

 

РЕЧ НА ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ ПРЕД УЧАСТНИЦИТЕ В СРЕЩАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ С ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ НА СТРАНИТЕ, УЧАСТВАЩИ В ПРОЦЕСА НА РАЗШИРЯВАНЕ

Брюксел, 26 ноември 2002 г.
Днешната среща има особено значение, тъй като се провежда в навечерието на една историческа за разширяването на Европа дата – Европейския съвет в Копенхаген през месец декември т.г.
Предстои най-голямото разширяване на ЕС. България приветства това историческо събитие. Позволете ми от името на българския парламент да поздравя представителите на 10-те страни, които ще участват в първата вълна на петото разширяване. Бих искал да приветствам и представителите на Европейския парламент и Европейската комисия, които отстояха идеите от Ница и съдействаха активно за успеха на разширяването.
За съжаление, България остана извън тази група. Ние приемаме този факт с реализъм, доверие и оптимизъм.
Реализъм, защото въпреки огромните усилия, особено през последната година, закъснелият старт даде своето отражение. България успя да закрие 23 от преговорните глави и с това да се доближи плътно до по-напредналите страни в преговорния процес. Доверие, защото през изминалите години в лицето на Европейския парламент и европейската комисия намерихме добронамерени партньори, които ни оказваха и ще ни оказват неоценима подкрепа.
Оптимизъм, защото оценките в Редовния доклад 2002 на Комисията са повече от добри. Особено важна е знаковата оценка, че България има действаща пазарна икономика.
Ние сме убедени, че нашата цел – присъединяване на България към ЕС най-късно до 1 януари 2007 г. – среща разбиране и подкрепа както в Европейския парламент, така и в Комисията. За това говорят Заключенията, приети на октомврийската среща на Европейския съвет в Брюксел, Декларацията и Препоръките от Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз от 30 октомври 2002 г. и Страсбургската резолюция на Европейския парламент от 20 ноември 2002 г.
Обективната оценка на нашите усилия ни дава основание да очакваме, че на Европейският съвет в Копенхаген България ще получи актуализирана пътна карта, съдържаща конкретна дата за членство, както и засилена пред-присъединителна стратегия. Важно е в пътната карта да няма нови условия, така че на финала на преговорите страната ни да е третирана равнопоставено с първите 10. Разчитаме, също така, на ясни принципи и параметри на финансовите аспекти на пред-присъединителния процес. Вярваме, че принципът за оценка според възможностите и собствените постижение ще продължи да се спазва.
В хода на преговорите България доказа, че може да взема трудни решения и гледа сериозно на поетите ангажименти. Такъв пример е решението, свързано с АЕЦ „Козлодуй“.
Позволете ми, също така, да споделя с вас нашето голямо задоволство, че България е вече в Евро-Атлантическото пространство. На срещата на върха в Прага България получи покана за членство в НАТО. Това е ярко доказателство, че споделяме една и съща ценностна система, че принадлежим към една общност от идеи и принципи, че имаме обща цел – единна, сигурна и просперираща Европа.

 

 

 

Слово на председателя на Народното събрание на Република България проф. Огнян Герджиков на срещата на председателите на парламентите на страните от Вилнюската група

Тракай, Литва, 21 май 2003 г.

Поканите за присъединяване към Северноатлантическия алианс, които България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения получиха на 21 ноември миналата година в Прага, и подписването от страните-членки на съответните протоколи за присъединяване към НАТО на 26 март т. г. в Брюксел, ознаменуваха началото на нов, заключителен етап на дългия път на тези седем страни към интегриране в Съюза. Това бе и път на труден преход към изграждане на съвременно демократично общество, основано на върховенството на правото и зачитането на правата на човека.

Подписването на протоколите за присъединяване е признание на това, което сме постигнали за приобщаването ни към общите демократични ценности, споделяни от страните от НАТО. То е същевременно и висока оценка за ролята ни като партньори, като де факто съюзници на НАТО за гарантиране на траен мир, стабилност и сигурност в съвременния свят и по-специално в нашия регион. Ние сме благодарни, че парламентите на четири държави – Канада, Норвегия, Съединените щати и Дания вече са одобрили ратифицирането на протоколите за присъединяване.

Осъществените досега решаващи крачки на седемте страни по пътя към НАТО са резултат на тяхната упорита и целенасочена работа. Тя трябва да продължи с неотслабващи темпове за довеждане до успешен край реформите във всички сфери, свързани с членството в НАТО. Що се отнася до България, усилията в това отношение са насочени към успешното приключване на реформата във въоръжените сили, стриктното прилагане на мерките за контрол върху търговията с оръжия и стоки с възможна двойна употреба, спазване на стандартите на НАТО за защита на класифицираната информация, реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. Стремим се да провеждаме отговорна вътрешна и външна политика, която да гарантира способността на България да допринесе за политическата и отбранителната ефективност на НАТО след разширяването.

Ние смятаме, че през последните три години много полезна роля в общите усилия на кандидатите за НАТО изигра дейността на Вилнюската група. Нейната солидарност демонстрираше подкрепата на страните-участнички за разширяването на НАТО и стремежът им да бъдат надежден и ефективен партньор за сътрудничество. Важно значение в това отношение имаше и парламентарното измерение на нашето сътрудничество.

И на сегашния етап на подготовката ни за НАТО сътрудничеството и взаимодействието на нашите страни може много да допринесе за ускоряване и успешно завършване на процедурите за ратификация на протоколите за присъединяване. Ето защо ние подкрепяме продължаването на досегашното ни отлично сътрудничество както в рамките на Вилнюската група, така и във формата на седемте страни, поканени за присъединяване в НАТО, така също и на двустранна основа. Особено внимание обръщаме на нашето единодействие в Парламентарната асамблея на НАТО, която на миналогодишната пролетна сесия в София доказа възможностите си да дава тласък на процеса на разширяване на Алианса. Трябва да продължи нашето сътрудничество с Албания, Македония и Хърватия за присъединяването им към НАТО. В това отношение ние приветстваме подписването, с участието на Съединените щати, на Адриатическата харта за стратегическо партньорство, която цели да ускори интегрирането на тези три страни от Западните Балкани в НАТО. Разглеждаме „Вилнюс-10“ като отворен процес за включването и на други страни, пред които се открива перспектива за бъдещо участие в НАТО.

Успоредно с процеса на разширяването на НАТО, в ход е и процес на разширяване на Европейския съюз, в който, макар и на различни негови етапи, са включени и всички участници от Вилнюската група. На 16 април в Атина бе подписан Договор за присъединяване към Европейския съюз на 10 страни, 5 от които участват в нашия форум. В ход са и преговорите за присъединяване на България и Румъния, планирано за 2007 г. Разширяването на НАТО и на Европейския съюз са взаимнодопълващи се и подсилващи се процеси. Това е видно и от факта, че в голямата си част критериите за членство в двете организации са идентични. Не е чудно, че всички ние сме убедени и непоколебими привърженици на необходимостта от заздравяване на трансатлантическата връзка, на солидарност и сътрудничество на Европейския съюз със Съединените щати и Канада във всички области, включително и в областта на сигурността и отбраната.

Държавите от Вилнюската група манифестираха своето единство и с подкрепата, която те оказаха в различни форми на действията на Коалицията за разоръжаване на Ирак, завършили със събарянето на деспотичния режим в Багдад. Сега те участват в усилията за възстановяване на мирен и демократичен Ирак. България изрази готовност да се включи в мироопазващите сили с военна формация от около 500 души.
В заключение, господин председател и драги колеги, искам да изразя подкрепата на българските парламентаристи за предложения ни проект за декларация на нашата среща и да потвърдя тяхната готовност да съдействат и по-нататък на усилията на Вилнюската група за разширяване и укрепване на Северноатлантическия алианс.

 

ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ ПО СЛУЧАЙ 2 ГОДИНИ ОТ КОНСТИТУИРАНЕТО НА 39-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
4 юли 2003 г., Пленарна зала

Уважаеми народни представители,

Утре се навършват две години от първото заседание на Тридесет и деветото народно събрание.

На 5 юли 2001 г. незабравимият дълбоко уважаван колега Светослав Лучников откри заседанието, на което ние положихме клетва като народни представители. Полезно е именно днес да си припомним, че тогава тържествено се заклехме да спазваме Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа.

 

Едва ли изминалите две години на усилена и ползотворна работа са заличили спомена за надеждата, вярата и оптимизма сред обществото и – надявам се – у всекиго от нас, с които започна дейността си днешният български парламент.

 

Сигурно е, че сега, когато сме в средата на своя мандат, очакванията на българските граждани към нас, към същността и качеството на работата ни, продължават да бъдат пределно високи.

Трудно може да се отрече, че за изминалите две години Народното събрание успя да придобие институционална мъдрост. Днешният български парламент неведнъж имаше възможността да докаже, че е способен с разум и хладнокръвие да преодолява трудностите и привидно неразрешимите противоречия.

Неоспоримо е, че вече две години българският парламент е източник и гарант на политическата стабилност в страната ни.

С изключително натоварената си законодателна програма и с парламентарния контрол Тридесет и деветото народно събрание работи за развитието на демократичния процес, за пълноценното функциониране и взаимодействие на институциите в българската държава.

Убеждението, че всеки депутат представлява народа в неговото богато многообразие на интереси, ценности, възгледи и очаквания, ни помогна да превърнем в значителна степен толерантността и диалога в парламентарно всекидневие.

Мисля, че сред успехите ни досега е доказаната способността да търсим и намираме консенсуса по съдбовните за България решения.

Драги колеги,

Втората годишнина на Тридесет и деветото народно събрание за мене е щастлив повод да изкажа благодарността си към всички депутати за интензивната работа в парламентарните комисии и в пленарната зала, макар, че в това отношение има още какво да се желае. Приятно ми е да изразя признателност към служителите в администрацията на Народното събрание за качествения и всеотдаен труд, и към колегите от Консултативния съвет по законодателството за ценното и компетентно съдействие.
Нека, за да оправдаем достойно доверието на народа, през следващите две години да постигнем несравнимо повече от направеното досега, да съхраним, развием и умножим всичко положително и качествено, което извършихме до днес.
Пожелавам ви да работим така, че от многобройните семена на доброто, които посадихме заедно, да отгледаме изобилната реколта на благоденствието и достойния живот за всеки български гражданин.

 

Обръщение на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя на Република България
След среща днес на “Дондуков” 2 президентът Георги Първанов, председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков и министър-председателят Симеон Сакскобургготски подписаха следното обръщение:

Скъпи съотечественици,

Обръщаме се към вас в един трагичен и болезнен за цялата нация момент. В резултат на варварски акт загинаха наши сънародници от военния ни контингент в Ирак. Думите трудно биха могли да изразят чувствата, които вълнуват всички нас. От името на целия български народ изразяваме към близките и роднините на загиналите нашите искрени съболезнования и дълбока съпричастност към неутешимата им скръб и покруса.

 

Със смъртта на нашите военни страната ни губи отлични професионалисти, изпълнявали с чест и достойнство дълга си, отдали живота си в борбата на международната общност срещу тероризма, който е заплаха за общочовешките ценности.

Искаме да уверим българската общественост, че са предприети действия за изясняване на обстоятелствата, довели до жертви в батальона ни в Кербала. Те се анализират с цел да бъдат взети всички допълнителни мерки, които да сведат до минимум риска за живота на нашите сънародници.

Силата на една нация проличава в тежки мигове. Убедени сме, че както не веднъж се е случвало в нашата история, ще останем солидарни и силни пред изпитанията.

Вечна памет на загиналите български воини!

Георги Първанов
Президент на Република България

Огнян Герджиков
Председател на Народното събрание на Република България

Симеон
Сакскобургготски
Министър-председател на Република България

 

 

 

 

СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ НА 16-ТА СРЕЩА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ С ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТИ НА СТРАНИТЕ, УЧАСТВАЩИ В ПРОЦЕСА НА РАЗШИРЯВАНЕ

Будапеща, 4 февруари 2004 г.
Само след три месеца, на 1 май 2004 г., първите десет държави, участващи в този процес, ще прекрачат прага на Европейския съюз. Ние им пожелаваме членството в съюза да донесе много успехи и благополучие на техните народи. Интегрална част от това пето разширяване на Европейския съюз са България и Румъния, чието членство се очертава за януари 2007 г. За по-нататъшния успешен ход на разширяването дават надежди както изгледите преговорите за присъединяване на Турция да се открият в края на тази година, така и присъствието на нашата среща на представителите на петте страни от Западните Балкани, чието европейско бъдеще ние приветстваме.

България е особено удовлетворена от решенията на Европейския съвет през месец декември в Брюксел, които очертават конкретна времева рамка за нейното присъединяване към Европейския съюз. България получи ясен ангажимент от страна на Европейския съюз за приключване на преговорите през 2004 г., за подписване на договора за присъединяване възможно най-рано през 2005 г. и за членство към януари 2007 г. Особено ценим обстоятелството, че при преговорите страната ни ще бъде оценявана въз основа на собствения си напредък.

Постигнатият напредък, както и областите в които са необходими допълнителни усилия за удовлетворяване на критериите за членство, са обективно отбелязани в редовния доклад на Европейската комисия за 2003 г. Ние сме решени да положим необходимите усилия за приключване на преговорите за членство в Европейския съюз през първата половина на 2004 г. и не по-късно от края на мандата на Европейската комисия. На тази цел е подчинена и интензивната законодателна дейност на Народното събрание. Тя протича под знака на подготовката ни за Европейския съюз и на предстоящото ни присъединяване към НАТО.

За успешното приключване на преговорите през 2004 г., довели вече до временното затваряне на 26 от преговорните 31 глави, ние разчитаме на подкрепата на ирландското председателство, което отдава дължимото приоритетно значение на разширяването на Европейския съюз. Особено ценим подкрепата на Европейския парламент, която и на този етап се проявява при обсъжданията на подготвяната резолюция за напредъка на България към присъединяване.

Успоредно с подготовката ни за членство в Европейския съюз България с внимание и с известна загриженост следи хода на Междуправителствената конференция за конституционния договор. Както и досега ние подкрепяме усилията за успешно и по-скорошно приемане на Конституцията при придържане към проекта на Конвента и търсене на компромиси, които не нарушават цялостния баланс. Ние сме заинтересовани Европейския съюз да изгради структури, които могат да служат на една политически обединена Европа. Тя трябва да бъде силна и единна на международната сцена, като се избягва всичко, което би могло да предизвика нови разделения.
Ние гледаме с оптимизъм на бъдещата работа на Междуправителствената конференция. Убедени сме, че 2004 г. ще може да остане в историята като година на приемането на Конституцията на Европейския съюз и на възобновяването на единството на Европа.

Изказване на проф. Огнян Герджиков по повод ратифицирането от Народното събрание на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон

18 март 2004 г., Пленарна зала
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри и депутати, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа!
Пред Тридесет и деветото Народно събрание стои отговорната задача да приеме най-значимия акт в своя досегашен мандат.
С ратифицирането на Северноатлантическия договор от 1949 г. ще бъде направена решаващата крачка към осъществяване на един от основните външнополитически приоритети на България.
Само след няколко дни – на 29 март т.г. – с депозирането на документа за присъединяване към този договор във Вашингтон България ще стане пълноправен член на Северноатлантическия алианс – най-могъщият и успешен отбранителен съюз в съвременния свят.
Българската общественост вижда в нашето участие в НАТО здрава гаранция за сигурността, стабилността и благополучието на страната, за успешното отстояване на нашите национални интереси. Членството в НАТО ще бъде за България нов подтик по нейния път към Европейския съюз – организация, която отстоява същите ценности и идеали и тясно сътрудничи със Северноатлантическия алианс.
Ние ще встъпим в НАТО с ясното съзнание, че участието в него ни носи не само сигурност, но че то също е свързано и със сериозни задължения и отговорности. Решени сме да изпълняваме добросъвестно всички тези ангажименти. Важна роля за тяхното спазване ще играе и Народното събрание.
Убеден съм, уважаеми госпожи и господа, че днешният паметен акт на Народното събрание ще остане в българския парламентарен летопис като изключителен принос за по-доброто бъдеще на България.
 

СЛОВО НА ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ НА ТЪРЖЕСТВЕНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО СЛУЧАЙ 125 ГОДИШНИНАТА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

16 април 2004 г., Пленарна зала

Уважаеми господин Президент на Република България, уважаеми господин Министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости!
Днешното тържествено заседание на Народното събрание е посветено на паметна дата в историята на съвременна България.
На 16 април 1879 г. Учредителното събрание, свикано в старопрестолния град Велико Търново, прие първата българска Конституция. Основният закон на освободената българска държава, останал в историята като Търновската конституция, откри простор за възстановяване и развитие на българската държавност на основата на конституционализма, парламентаризма и общочовешките демократични ценности.
На днешния ден ние манифестираме нашата привързаност към тези три взаимно преплитащи се идеи, залегнали в основата на Третата българска държава: държавност, конституционализъм и парламентаризъм.
Идеята за българска държава е дълбоко залегнала в духовността на българина. Нейните корени се губят далеч в тъмата на нашето историческо минало. И в дни на мир и на война, и в дни на процъфтяване и на разруха, и в дни на свобода и на робство българинът е живял с чувство за необходимостта да има своя, независима държава. Този неуморен стремеж към държавност, изявен в освободителните борби през петвековното робство и особено силно проявен по време на Априлското въстание, намери неизбежното международно признание след Руско-турската освободителна война, макар че неправдите на Берлинския договор от 1878 г. разпокъсаха родината и оставиха в робство голяма част от българския народ. През изминалите век и четвърт на своето развитие Третата българска държава премина през много изпитания, изживя тежки национални погроми, но държавата бе съхранена. Тя устоя на всички угрози, международни и вътрешни, за да се изправи днес пред обнадеждаващата перспектива на обединяваща се Европа.
Важна роля за утвърждаване на българската държавност в годините след Освобождението изигра Търновската конституция, увенчала делото на Учредителното събрание.
Това бе една от най-демократичните за времето си конституции, която положи началото на българския конституционализъм. Тя внесе в нашия държавен живот такива демократически завоевания на европейските народи като върховенството на закона, разделението на властите, парламентарния контрол и министерската отговорност, политическия плурализъм, свободата на мисълта и на словото, правото на сдружаване, неприкосновеността на личността, закрилата на собствеността.
През близо седемте десетилетия на своето съществуване Търновската конституция бе суспендирана и нарушавана. Но през всичкото това време тя беше опора на демократичните стремежи в българския обществен живот. Неслучайно при изработването на Конституцията на Република България от 1991 г. нейните създатели инкорпорираха в нея ценностите на Търновската конституция.
С Учредителното събрание и Търновската конституция преди 125 години се роди и българският парламентаризъм. Той имаше свой зародиш в демократичните традиции на българския народ, проявили се при Църковно-народния събор от 1871 г. при историческото събрание на “Оборище” и при освободителните борби по време на Възраждането. Нашите предшественици от Учредителното събрание дадоха на бъдещите поколения парламентаристи урок, който трябва да се помни. В хода на разгорещените и бурни дебати те показаха, че могат да поставят националните интереси и демократичните тежнения на българите над своите партийни пристрастия. Надежда, че този урок не е забравен, ни дава парламентарният консенсус, който през последните години се очерта по въпросите за членството на България в Европейския съюз и в НАТО.
Уважаеми госпожи и господа, на фона на изминалите 125 години още по-ярко изпъква величавото дело, сътворено от нашите предци в Учредителното събрание. Конституционализмът и парламентаризмът, чиито основи те положиха, бяха здрава опора на българската държавност през изминалите години. Нашето бъдеще е свързано с утвърждаване на тези ценности. Нека този достоен пример на родолюбие ни вдъхновява в днешните ни усилия за градеж на демократична България, пълноправен участник в европейската и в евроатлантическата общност.

 

Приветствие на проф. Огнян Герджиков
по случай три години от дейността на XXXIX Народно събрание

 6 юли 2004 г., Пленарна зала
Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Навършиха се три години от първото заседание на Тридесет и деветото народно събрание. През 2001 година българските граждани с много надежда и с високи очаквания избраха нас, 240 свои представители (макар в момента в залата да сме половината), да реализираме достойно и плодотворно народния суверенитет. Тогава нашите сънародници ни възложиха историческата отговорност да осъществяваме законодателната власт и да упражняваме парламентарния контрол, като представляваме богатството на нагласи, мнения, идеи и интереси в обществото.
За мене е чест да заявя, че през 125-ата година на съвременната българска държавност нашият парламент красноречиво и неоспоримо доказа, че и днес волята за съзидание е жива и плодотворна. Защото законодателният орган продължи да отстоява авторитета си като източник на стабилността в страната, като институция на продуктивното съгласие и на демократичния идеал.
Щастлив съм тъкмо днес да напомня, че през третата година от мандата на Тридесет и деветото народно събрание страната ни постигна забележителни успехи в осъществяването на първостепенните си национални цели. Съвсем наскоро Република България стана пълноправен член на НАТО и приключи преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз. Едва ли е възможно да бъде отречен приносът на Народното събрание за тези постижения. Разбира се, всички ние сме далече от илюзията, че е приключила работата, която ни предстои преди официално и завинаги да се завърнем в своето европейското семейството.

 

Радостно е, че вчерашното решение на Конституционния съд на Република България обоснова и потвърди благоприятната възможност всички промени в Основния закон, необходими за европейската ни интеграция, да бъдат извършени от сегашния парламент.
Особено приятно ми е по случай третата годишнина на парламента да отправя поздрави към служителите от нашата администрация и към колегите от Консултативния съвет по законодателството. Сърдечно ги приветствам за непрестанния им стремеж им с висок професионализъм ефикасно да подпомагат нашата работа. С удоволствие изразявам искрената си благодарност към народните представители за вложените немалко усилия в пределно наситената ни дейност в пленарната зала и в парламентарните комисии.
Основателно можем да бъдем доволни, че напрегнатата ни работа продължава да протича със стремеж към толерантност и взаимно уважение, в условията на прозрачност и публичност. Затова съм сигурен, че до края на мандата ни гражданското общество ще продължи да възприема с признателност усилията ни. Искрена е надеждата ми, че то – както винаги досега – ще се отнася със съпричастие към проблемите на свръхнатоварената ни законодателна дейност. Вярвам, че с доверието си сънародниците ни отново всекидневно ще ни насърчават за нови постижения.
Драги колеги,
Приемете в началото на последната година от дейността на сегашния български парламент пожеланията ми към всеки от вас за успешно осъществяване на отговорната ни мисия. Нека през следващото лято имаме още повече основания да се поздравим с приноса си за стабилната българска държава, за устойчивия европейски напредък на обществото ни и за трайното благоденствие на всеки гражданин!

 

ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ПАТРИК КОКС В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

7 юли 2004 г.

България е особено задължена на Европейския парламент и на неговия председател за успешното техническо приключване на преговорите за членство в ЕС, заяви в приветствието проф. Огнян Герджиков. В лицето на Патрик Кокс приветстваме председателя на Европейския парламент, по време на чийто мандат и с чиято неотклонна поддръжка България направи най-важните крачки по пътя към ЕС, подчерта председателят на парламента в приветствието си към председателя на Европарламента.
В лицето на г-н Кокс ние приветстваме институцията на ЕС, чиято подкрепа бе особено ценна за нас още от началото на преговорния процес. Председателят на НС посочи, че в рамките на заседанието на Европейския съвет в Брюксел през миналия месец бе потвърдено, че България е част от петото разширяване на ЕС, на основата на общите принципи и оценка на собствените постижения. Ние сме решени да положим всички необходими усилия, за да изпълним поетите в хода на преговорите ангажименти, с оглед договорът за присъединяване да бъде подписан възможно най-скоро в началото на 2005 г.
Заедно със Съвета на ЕС и с Европейската комисия, Европарламентът се утвърди като ключов актьор в институционната структура на съюза и по-специално при осъществяването на неговите законодателни функции. Конституцията на ЕС, за чието създаване и приемане важна роля е изиграл Европейският парламент, още повече е укрепила ролята на парламента в рамките на съюза и e засилила сътрудничеството с националните парламенти.
Особено голям е приносът на ЕП за успешното осъществяване на петото, най-мащабното в историята на ЕС разширяване, отбеляза проф. Герджиков. Той подчерта още, че с преките си връзки с парламентите на страните, кандидати за ЕС, Европейският парламент е помогнал за ускоряване на необходимите реформи в тези страни.
Вие идвате в края на един мандат, който по общо признание е един от най-успешните в развитието на парламентарното крило на ЕС, обърна се Герджиков към Патрик Кокс.
Днес, при тази прощална среща, с благодарност си припомняме, че по време на мандата си вие останахте верен на обещанията, които ни дадохте от тази трибуна през 2002 г., отбеляза председателят на Народното събрание.

 

ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИГЕ СТРАНИ

24 януари 2005 г.
Обръщам се към Вас, за да изразя още веднъж своята основателно дълбока загриженост по повод неотдавнашната декларация на Либийския Генерален народен конгрес, свързана със съдебния процес срещу българските медици. Както е известно, в този документ Генералният народен конгрес на Либийската Арабска Джамахирия поиска компенсации за семействата на заразените с вируса на СПИН деца и прилагането на най-тежкото наказание за отговорните за епидемията в педиатричната болница в Бенгази.
Възползвам се от възможността да Ви благодаря за досегашната подкрепа и да Ви припомня, че българската държава полага пред международната общност енергични и последователни усилия проблемът със съдебния процес срещу българските медици възможно най-скоро да намери юридически справедливо и хуманно решение. България е убедена, че осъдените на смърт български медицински сестри са невинни, за което има достатъчно неоспорими доказателства. Едновременно с това Република България полага значителни усилия за незабавното оказване на ефикасна помощ на пострадалите либийски деца и на техните семейства, както и за цялостното решаване на особено тежкия проблем с разпространението на СПИН в Африка.

Уважаеми колега, основавайки се на отличните приятелски отношения между парламентите на нашите две страни, отправям към Вас призив със средствата на международното парламентарно сътрудничество да бъде оказана подкрепа на тези благородни хуманни каузи, решително отстоявани от Република България.

 

 

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

14 февруари 2005 г.

         Уважаеми дами и господа,

През последните дни изпитах едно голямо удовлетворение от обществената подкрепа, която усетих – силна, както никога досега. Искам да благодаря на българските граждани, на моите избиратели, на колегите в Народното събрание, които ме подкрепиха и които ме подкрепят.

Последните дни бяха трудни за нашия политически живот – трудни изпитания за европейската политика на България. Слава Богу, този труден момент отмина. Сега много силно се надявам, че сме близо до постигане на съгласие. За мен съгласието е изключително важно да бъде в полза на българските граждани. На първо място по значимост аз слагам дейността на Народното събрание – законодателната дейност, която е основна функция на българския парламент – да продължи успешно, защото предстоят изключително важни актове, които трябва да бъдат приети. На второ място бих казал – това са промените, втората поправка в българската Конституция, която, надявам се, в близки дни ще бъде успешна. На следващо място хронологически – това е подписването на договора за присъединяване на България към ЕС. На четвърто място – това е подготовката за едни демократични избори, които за първи път в историята на България ще бъдат провеждани във време, когато България ще е подписала договора за присъединяване към Евросъюза.
Искам да заявя пред вас, че съм готов да работя за постигането на всички тези цели, независимо от позицията, която заемам или която ще заемам.

Така че, в избора между моя личен комфорт и личната ми отговорност предпочитам отговорността, защото избирателите, към които се обръщам, ми гласуваха доверие. Аз искам да го оправдая с това заявление, че според моите възможности ще работя за постигането на националните цели и интереси на България.

Уебсайт и реализация - BZGraphics