Уважаеми господин председател, господин президент, господин министър-председател, господа министри, колеги, Ваши Превъзходителства, драги гости!

Днешната ратификация на Северноатлантическия договор е голяма победа на българските демократични сили и затова народните представители от Обединените демократични сили ще я подкрепят. Тя осъществи една мечта на младото ни гражданско общество. Мечта, която то преследваше с всички достъпни за него средства – от клубове и събрания до шествия и митинги.

Днес е щастлив ден за българската демокрация, както би казал един бивш председател на това Народно събрание, защото България окончателно се откъсва от натрапената й роля на сателит на съветската следвоенна империя. Ратификацията е най-важният етап на присъединяването ни към западната цивилизация.

Пътят дотук започна преди седем години, когато Обединените демократични сили обявиха членството в НАТО за най-висша национална цел и драматично, и последователно промениха подхода на България към въпросите на сигурността. Приети бяха Концепция за национална сигурност, Военна доктрина и План за реформа на въоръжените сили, чието приложение подготви успеха на преговорите за присъединяване.

Обединените демократични сили заеха и защитиха национално отговорна позиция на солидарност с НАТО, за да се спре кръвопролитието и етническото прочистване в бивша Югославия. България даде свой собствен принос за свалянето на сръбския диктатор Слободан Милошевич от власт. По време на косовската криза за първи път станахме истински съюзник на НАТО – съюзник със своя важна, регионална роля. Тази роля имаше висока политическа цена, която Обединените демократични сили платиха със съзнанието за изпълнен исторически дълг към нацията. Цялото наше участие и принос за овладяване на кризите в западните Балкани – от Босна до Македония, доказа способността ни да сме натовска държава.

Ние се гордеем, че успешно отблъснахме ожесточеното антинатовско противопоставяне на БСП и нейните чужди покровители и най-вече, че постигнахме общонационално, а то е и историческо политическо съгласие за членството ни в НАТО. Така най-висшата цел на Обединените демократични сили стана цел на цялото българско общество.

Включването на България в мисията на НАТО в Афганистан и в антитерористичната коалиция в Ирак показа способността на нашата страна и армия да участват в мисии за противопоставяне на тероризма. Бързите и навременни позиции, защитени в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и председателството на този съвет в тежки и ключови моменти на решаване на световни конфликти, доказаха дипломатическата зрялост и сигурния външнополитически потенциал на България.

Но нека бъдем безпристрастни и отчетем всички обстоятелства, които благоприятстваха членството ни в НАТО.

Точно войната, която терористите започнаха на 11 септември 2001 г. с разрушаването на кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, показа на държавите, участващи в Северноатлантическия договор, и в частност на Съединените американски щати, че те имат полза от приемането на България, че тя е неразделна част от една обща цивилизация, че ценим едни и същи неща и сме готови да ги защитаваме с оръжие в ръка.

Но нека точно днес разсеем и други широко споделяни илюзии.

Какво ни дава Северноатлантическият договор?

Той решава най-общите въпроси на колективната отбрана на държавите-участници. България влиза в тази колективна отбрана. В частност договорът ни гарантира от посегателства върху териториалната цялост и суверенитета на страната.

Второ. Договорът отчасти, подчертавам, укрепва националната ни сигурност срещу заплахата от тероризма предимно с информация, експертно присъствие и охрана в случай на разполагане на военни бази у нас.

Трето. Ако допуснем заплашителна деградация на собствената ни правова държава, страните-членки на НАТО ще упражнят вътрешен коалиционен натиск за стабилизиране на България.

Четвърто. Точно с допълнителните външнополитически гаранции за правовата ни държава и собствеността договорът създава икономически възможности за нарастване жизнения стандарт на българските граждани, защото при добра политика България може да привлече значителни нови инвестиции.

Какво не дава договорът?

Първо. НАТО от само себе си няма да направи по-подготвени нашите бойци за мисиите им в чужбина. Участието ни в договора няма да способства да модернизира нашата армия и да разреши например сегашния конфликт между политическото и военно ръководство в Министерството на отбраната.

Второ. Участието ни в договора няма да спре както войните между организираната престъпност, така и наркотрафика и корупцията. Това участие не защитава нашите граници от терористи и контрабандисти. Няма да задържа престъпници, да води следствия и повдига обвинения. Също така няма да реформира МВР.

Трето. Договорът няма да направи силни българските държавни институции. Няма качеството да наложи върховенството на закона, действено правосъдие и няма да вкарва престъпниците в затвора. НАТО не се ангажира с изграждането и утвърждаването на правова държава у нас.

Четвърто. Включването ни в Северноатлантическия договор няма да върне авторитета на едно слабо управление и да направи предпочитана алтернатива една неубедителна позиция. Очевидно е, че то няма да свърши нашата работа.

Членството в НАТО открива нови хоризонти и дава възможност за очертаване на нов политически курс. Но преди това той изисква основен преглед на политиката ни за национална сигурност. Този преглед трябва да отчете задължително следното:

Първо. Българските граждани усещат нарастваща несигурност за себе си и своите семейства. Очевидни за всички са слабостите и провалите на основните сектори за национална сигурност, особено в МВР, Министерството на отбраната и прокуратурата. Те са многобройни и са следствие от некомпетентно управление, от бягство от отговорност на всички политически, административни и съдебни равнища.

Второ. Българските граждани не виждат прозрачност при формирането на бюджетите и при отчитането на разходите в секторите на сигурността. Харчат се огромни за мащабите на нашата страна средства, без да се знае за какво отиват те и какъв е ефектът им за повишаване на сигурността ни. Няма истински парламентарен контрол върху финансирането на въпросните сектори.

Трето. На управлението в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, във всички министерства и изпълнителни органи, в следствието и прокуратурата, липсва единен подход и отговорност за национална сигурност. Те не действат съгласувано, пречат си и в много отношения са станали безполезни.

Четвърто, липсата на единна и стратегически вярно насочена политика на сигурност прави България по-уязвима за заплахи от терористични акции. Организираната икономическа престъпност е естествен съюзник на терористите. Те имат едни и същи канали за финансиране. У нас организираната престъпност е проникнала във високите етажи на властта и това прави страната ни привлекателна за терористи и престъпници. (Тропане по банкита от НДСВ, шум и реплики от КБ.)

Поставянето на служители на бившата Държавна сигурност на ръководни постове в специалните служби от страна на президента и правителството… (шум и реплики от ДПС и НДСВ) … и опасният опит на българския министър-председател Симеон Сакскобургготски да назначи възпитаник на съветското КГБ за координатор на специалните служби показва колко формално управляващите изпълняват критериите за правова и демократична държава. Нека народните представители не се самозаблуждават. Всичко това разклаща авторитета и подкопава доверието в България. Слабото ни и без обществен авторитет правителство подкопава добрия смисъл на нашето натовско членство сред българското общество.

Необходима е нова политика на сигурност, която да очертае нови перспективи пред България. Някои ще привидят тази политика като слънчогледи, ще обърнат признателните си и послушни лица към Брюксел и Вашингтон, други си представят, че ще бъдат другари в кавички, но на други другари, пак в кавички, трети няма да са способни да различават интересите на собствената ни национална сигурност от общите интереси за сигурност на НАТО, самоотвержено забравяйки своя народ.

Членството в НАТО е постигната цел, която дава възможност веднага да бъдат поставени нови цели. Защото самото членство разкрива несъществуващи досега възможности, то се превръща в средство за тяхната реализация. Според нас целите на новата политика трябва да бъдат в и чрез НАТО.

Първо, да нараства личната сигурност на българските граждани, бойци и полицаи, дипломати, туристи и предприемачи навсякъде по света.

Второ, да се изгради в кратки срокове сериозна и регионално значима политическа тежест и авторитет на нашата страна.

Това може да стане само ако България даде свой конкретен принос за сигурността в регионите на Югоизточна Европа и Черно море. Защо това е важно? Колкото по-голям авторитет и тежест си създаде нашата страна, толкова по-бързо и по-естествено централното ни географско местоположение на Балканите и излазът ни на Черно море ще се превърнат в геополитическо преимущество. То ще ни превърне в средище на политическа и икономическа активност и на бързо нарастване на благосъстоянието на българските граждани. И по-нататък. Колкото по-успешно изпълняваме тази наша нова роля и спомогнем за окончателното стабилизиране и развитие на двата ключови за нас региона, толкова по-бързо нашето геополитическо преимущество ще допринесе за нарастване на нашата сигурност чрез изтласкване далеч от нашите граници на рисковете и заплахите. И колкото по-бързо се стабилизират тези региони, толкова по-бързо ще усетим ползите от новото ни преимущество чрез бързо нарастване на нашата икономика, развитие на инфраструктурата и увеличаване богатството на всеки българин.

В съвременния свят на рискове и заплахи България не е в състояние сама да осигури своята отбрана. Нуждаем се от атлантическа солидарност. Но достойното членство в Алианса изисква да не бъдем консуматор, а уважаван вносител на сигурност в НАТО и на Балканите. Трябва в перспектива да увеличаваме този принос, съобразно българския военен и политически потенциал. Абсолютните гаранции, които съюзният договор дава срещу въоръжена агресия против България, позволяват ново по-рационално оползотворяване на материалните и демографски ресурси на държавата. Още отсега трябва да осъзнаем дълга си, да полагаме непрекъснати усилия за нарастване на своите военноотбранителни възможности и сигурността на нашите граници. Силна България със силна армия – това означава въоръжени сили, годни да защитават националната територия и да участват в съюзни операции, по-малко танкове, но повече съвременни средства за управление на войските и оборудване за личния състав, по-малко на брой, но летящи самолети и вертолети, по-малко, но съвременни кораби за охрана на морските ни пространства.

Силна натовска армия означава компетентен политически контрол върху нея, но преди всичко силната армия са силно мотивираните мъже и жени, горди със своята професия, с воински дълг и чувство за мисия с достоен статут в българското общество. Силна България със силни невоенни сектори за сигурност, специални и полицейски служби, гражданска защита и други структури. За това са нужни ефективно организирани сили за защита на обществения ред и границите, както и реформирани специални служби. Това предполага повече сили и средства за защита на населението от масови бедствия и аварии, за извършване на операции по издирване и спасяване и съвременното тяхно управление. Това означава промяна на структурата и използването на държавния резерв и военновременните запаси.

Конкретно за новата политика за сигурност. Недопустимо е повече под претекст, че още не сме членове на НАТО да се отлага завършването на реформите в секторите за сигурност. Това следва да стане на основата на преработена Концепция за национална сигурност. Старата беше временно решение. Новата следва да се превърне в стратегически политически документ със средносрочен и далечен обхват на действие. На тази основа след това трябва да се преработи основно Военната доктрина на страната. Разбира се, преди това е необходимо да бъде завършен стратегическият преглед на отбраната, но също да бъде извършен и максимално критичен преглед на останалите сектори за сигурност.

С промени в Конституцията и законите на страната следва да се определи най-подходящото място за всички специални служби, като те задължително бъдат извадени от ведомствено подчинение, но поставени под ефикасен политически и демократичен контрол. Едновременно трябва да се определят новите места и роли на Консултативния съвет  за национална сигурност при президента и на Съвета за национална сигурност при Министерския съвет.

Не може повече да се отлага реформирането на мегаминистерството на вътрешните работи. Там е задължително да се установи силен демократичен, политически и парламентарен контрол. Само демократичните механизми и контрол ще препятстват срастването с престъпния свят и корупцията.

И накрая, от името на Парламентарната група на ОДС изразявам признателност към всички български мъже и жени в униформа, военни и полицаи, които изпълняват вече съюзни и коалиционни отговорности на България в Босна и Херцеговина, в Косово и Афганистан, и най-вече на бойното поле в Ирак. Всички тук в Народното събрание сме им задължени. Можем да го покажем като с действията си повишим тяхната лична сигурност и обществена роля.

Докладът на Министерството на отбраната за Кербала е честен и откровен. Той потвърждава по безспорен начин основателността на критиките на ОДС, дава доказателства за несвършена работа от политическото и военно ръководство и за слабата подготовка на батальона. Докладът не адресира отговорни лица. Отговорността и без друго е на президента, който е върховен главнокомандващ, и на правителството. Изводите от този доклад могат и трябва да станат основа за мерки, които да гарантират сигурността на всеки български боец и командир в Ирак и успешния завършек на тяхната мисия. Защото тяхната сигурност и успешна мисия са тестът, по който ще установим колко път ни остава да изминем и какви усилия трябва да вложим за достойното си членство в НАТО и за това кога ще можем да реализираме новите си възможности в нашите региони. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГОДС и ПГНС.)

Уебсайт и реализация - BZGraphics