ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, господин премиер, господин президент, колеги народни представители, драги гости!

С ратификацията на Договора за членство в Европейския съюз България формално завършва края на преговорите, но това не е формален финал. Зад нас остава изключително труден период от българската история, наречен прехода. Ние излизаме от катастрофалния комунистически експеримент,  който съсипа живота на поколения българи, обречени на половин век технологично изоставане и икономическа слабост. България излиза от съветско-руската сфера на влияние, категорично избира за себе си европейската цивилизация.

Правилно беше премиерът да поздрави водилите преговори администрация и институции. Но тези, които трябва да поздравим не от популизъм, са българските граждани, защото за българските граждани този преход, това усилие беше изключително голямо. През тези години на подготовка за членство в Европейския съюз ние трябваше да променим начина си на живот, трябваше да създадем частна собственост чрез приватизация и реституция, за да има функционираща пазарна икономика, за да може България да влезе в Европейския съюз с функционираща пазарна икономика. За да се приватизира и да се реституира, трябваше да се промени животът на много български граждани. Той се промени из основи. И ако  трябва някой да поздравим, това са тези хора, които платиха с безработица, платиха с ниски доходи, платиха с промяна на целия си начин на живот това усилие, което страната направи, за да стане пълноправен член на Европейския съюз.

 

РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място):  На кого платиха?

 

ИВАН КОСТОВ: Тях трябва да поздравим и трябва да им се извиним.

 

ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ, от място):  На РМД-тата трябва да се извините.

 

ИВАН КОСТОВ: Трябва да се извиним, защото в тази зала имаше много остра съпротива, първо, срещу европейския и атлантическия избор на България. Трябва да напомним тези неща сега, защото, когато съпротивата намаля, започна съпротива срещу приватизацията, срещу реституцията, срещу приемането на върховенството на закона и всички тези неща ставаха в тази зала. Политиците трябва да се извинят на българския народ за това, че, първо, поведохме България към дъното и след това я поведохме към членство в Европейския съюз.

Ние трябваше да стигнем до едно наистина кошмарно дъно на финансова парична дестабилизация, на икономическа катастрофа, за да тръгнем оттам към членство в Европейския съюз. Трябва да кажем на хората, че бяха направени много големи грешки. Ние не се движехме по прекия път към европейското членство, както го направиха другите страни. Това трябва да го кажем днес на българския народ, защото, ако не го кажем, ще се окаже, че в тая зала стоят хора, които въобще не могат да си извличат поуки от това, което са преживели.

Искам да кажа, че не е добър начинът, по който става ратификацията днес. Той показва в каква степен българските институции, особено Народното събрание е пренебрегвано поради пътуванията на президента и министър-председателя, а в днешния ден Народното събрание именно трябва да изпълни главна роля. Това е неуважение към държавния ритуал на ратификацията и не прави чест на управляващите и на държавния глава.

Освен това трябва да кажем, че не е добър и опитът ратификацията да се използва с предизборни цели, по простата причина, че цялата шумотевица, която ние в тази зала можем да вдигнем  по отношение на членството на България в Европейския съюз, е шумотевица от днешния ден, шумотевица конюнктурна. А това, което правим с тази ратификация, ще засегне  живота на поколения българи занапред. Затова трябва да се съизмерим с това, което правим. Ратификацията не е обикновен акт на Народното събрание.

Управляващите не водиха добре преговорите. Трябва да го кажем ясно. Те трябваше да завършат преговори по представените от предишното правителство 26 глави. Представиха 3 свои. По 2 от 31 глави за преговори не представиха позиции, а там, където трябваше да се водят преговори, те не се водиха по най-добрия възможен начин.

Премиерът каза, че поставя винаги националните приоритети пред всичко и националните интереси пред всичко. Не е така,  господин премиер, особено там, където Вие нарушихте Конституцията и погазихте решението на Върховния административен съд. Интересите на България са да се уважават българските институции, да се уважава мандатът, даден от Народното събрание съобразно Конституцията на страната. Интересите на България са да се има респект пред институциите, а не да се уважават европейските интереси, когато се приемат условията, които Европа диктува.

В този смисъл аз съм длъжен да кажа, че Парламентарният съюз на Демократи за силна България ще подкрепи договора, но тази ратификация, която ние ще гласуваме, не е подкрепа за това, че Вие извършихте беззаконие. Искаме ясно да кажем: ние не Ви  подкрепяме за това, че нарушихте законите на страната и не споделяме Вашата тежка отговорност за това. Винаги ще го помним, винаги ще го повтаряме в тази зала.

Освен това бяха поети ангажименти, и тук трябва да  кажем защо още не трябва да има фанфари и защо не трябва да се вдига предизборна шумотевица – защото ще бъде напълно погрешно на българите да се обясни, че те изживяват някакъв празник, че отиват някъде, където има готови хора да им решават всичките проблеми. Това не е вярно. Европейският съюз е конкурентна среда. Това е жива организация, в която от България ще се искат много усилия. Ратификацията на този договор след година и половина ще изправи България пред сериозни предизвикателства и ние трябва да си ги кажем.

Първо, България е поела ангажименти да извърши огромни разходи, да извърши огромно публично строителство, за да съответства на поетите ангажименти в договора. Ние нямаме своите финансови средства сега за това и трябва да го признаем, трябва да го посочим. В този смисъл правителството е поело, включително финансови ангажименти, за които ще трябва да отговарят следващите парламенти и следващите правителства.

И още нещо,  върху което ще фокусирам в края вашето внимание. Има три големи риска за неизпълнение на Копенхагенските критерии, което не е толкова съотносително към това дали България ще стане член на Европейския съюз, а се отнася преди всичко за живота, който ние ще живеем тук.

Първият,  аз  бих го подредил така – това е рискът от ниската конкурентоспособност и ефективност на нашата икономика. За повечето от вас това обстоятелство е  известно преди всичко с проявлението си, а именно като бедност, ниски заплати и пенсии, а всъщност те се дължат на много ниската ефективност на българските фирми и ние трябва да знаем, че тези фирми, които реализират стоки и услуги на нашия пазар, ще бъдат изправени пред тежки препятствия. Те трябва да посрещнат новите изисквания за качество, за безопасност на продукцията и използваните технологии. Те ще се лишават постепенно от специфичните преимущества, които имат сега, на евтиния труд и на първоначалните инвестиции. Ние можем да загубим от членството в Европейския съюз поне в първите години на това членство – да загубим чрез известно влошаване на живота на хората. И тогава ще се утешаваме по следния начин: България получи тази година толкова и толкова милиарда или милиона и ще се падат по 80 или по 40 евро на човек и ние ще се опитваме по този начин да успокояваме българите.

Вторият риск е липсата на върховенство на закона, лошото състояние на съдебната система и особено на досъдебното производство, които са преди всичко пречка не за Европейския съюз, а за българските граждани и фирми. Те са причина за ширещата се престъпност и ширещата се апатия и безразличие. “Улиците на София са като Дивия Запад и на българите вече не им прави впечатление” – казват западните вестници.

Трябва да не позволяваме страхът на политиците да пречи за решаването на този изключително тежък и важен въпрос, който при това може да доведе до отлагане на членството.

И накрая, ние трябва да признаем, че в България има дезинтеграция на малцинствата и на уязвимите групи. В България има етнически гета и най-уреденото от тях и политическо представено е това на българските турци, но нелепа е претенцията да има български етнически модел, трябва да кажем това. Има европейски модел за решаване на въпросите за съжителство между хора с различен етнически произход и вероизповедание. Затова ние трябва да направим усилие да спрем излизането изпод контрола на държавата малцинствата и уязвимите групи, защото това тревожи европейците повече, отколкото тревожи българските политици, а това не е добре за България.

С тези съображения Парламентарният съюз на Демократи за силна България ще гласува за ратификацията на Договора за членство в Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)

Уебсайт и реализация - BZGraphics