СЛОВО на по повод 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в страната на възпоменателното събрание на Демократи за силна България

 

Девети септември 1944 г. е мрачна и трагична дата в нашата памет. В този ден под знамето на антифашизма бе свалено правителството на Муравиев, което разоръжи германските войски в нашата страна и обяви война на хитлеристка Германия. След това под същото знаме комунистите започнаха насилие и масови убийства. Никъде в Западна Европа войски от антифашистката коалиция и бойци от съпротивата не направиха това. Истинските военнопрестъпници бяха съдени честно и цивилизовано и всеки от тях получи своята справедлива присъда.

Ние няма да забравим невинните жертви. Днес почитаме паметта на над 30 000 души, които бяха убити в онези зловещи есенни дни на страх и беззакония. Тогава комунистите унищожиха цвета на българската интелигенция. Преследваха, съдеха и убиваха българската демократична опозиция, докато не я отстранят напълно от политическия живот за да отворят път за установяването на комунистическа диктатура в България.

Девети септември 1944 г. е началото на комунистическия режим. Този режим отне на нашите родители човешките права, свободата и достойнството; лиши ги насила от собствеността и предприемчивия дух, взе им земята, а с нея – самоуважението на земеделци и стопани; премахна разделението на властите, гражданското общество и демократичните политически партии.

Ние няма да забравим, че България 45 години беше тоталитарна държава, която потъпкваше личното достойнство и инициатива, в която пословичното в миналото българско трудолюбието бе забравено. Петнадесет години струва на всички нас мъчителното излизане от най-опасния за човешката личност комунистически експеримент.

Девети септември 1944 г. вкара България в социалистически лагер. Нашата икономика, индустриализирана по съветски образец, стана неконкурентноспособна, носеща само загуби и дългове. Българинът изостана драматично от останалите европейци по стандарта и качеството на своя живот и се нареди сред най-бедните на континента. Стимулите за труд и инициатива бяха премахнати от държавната планова икономика.

Ние ще помним, че социалистическият лагер загуби категорично историческото съперничество с демократичния свят и пазарната икономика. Той рухна под собствената си тежест. Неуспехът на комунистическия експеримент проличава във всичко: в стандарта и качеството на живота на отделния гражданин, в примитивните и опасни за хората и природата производствени технологии, в манипулираната от комунистическата пропаганда култура, в ниската средна продължителност на нашия живот, в първото място в света по смъртност от инсулти и инфаркти, в масовата емиграция и демографския срив.

Девети септември 1944 г. бе датата, след която българските комунисти сами унизително се отказаха от суверенитета на България и ни превърнаха в най-верния сателит на Съветския съюз. Страната ни загуби не само политическата си независимост, загуби своята самостоятелност. Бяхме накарани да пожертваме своята славна хилядолетна история и да се съгласим на фалшификации за историческата си роля в разпространението на християнството и писмеността. България изостави своите чеда, останали извън нейните предели.

Ние няма да забравим отказа от национално самосъзнание на българските комунисти и молбите им да влезнат в Съюза на съветските социалистически републики. Ще помним, че те се опитаха да ни накарат да забравим идеите на нашето Възраждане за чиста и свята република, да забравим европейския избор на първостроителите на България.

Девети септември 1944 г. е началото на потъпкването на религиозните свободи. Стотици свещенослужители от различни вероизповедания и бяха преследвани и убити. Насилието и беззаконието продължи десетки години, докато висшите духовници не приеха напълно новата комунистическа религия.

Ние няма да забравим, че комунистите се опитаха да ни накарат да вярваме в тяхната доктрина като в религия.

Девети септември 1944 г. разедини българския народ. Това е дата на национално отчуждение, на разкъсване на вековни традиции на добросъседство и доброжелателност.

Ние ще помним, че комунистическият режим накара обикновените хора да предават и да доносничат за ближния. Няма да забравим, че десетки хиляди българи бяха принудени да бягат от страната по политически причини. Няма да забравим цената, която са платили в лагерите за бежанци и да започнат от нищо живота си в чужди краища. Ще помним стотиците хиляди принудителното изселени от родните си места български турци.

Ние няма да забравяме и  ще помним миналото, но знаем, че трябва да гледаме в настоящето и напред към своето бъдеще. Днес България е демокрация, с възстановена собственост и пазарна икономика. Член сме на НАТО и сме на прага на Европейския съюз. С чувство на изпълнен дълг можем да кажем, че българските демократи направиха българските комунисти европейци. Преследваните, изселваните, насилваните и убиваните получиха истинското историческо признание. Нека кажем още веднъж – те бяха на страната на честната и достойна кауза, те бяха правите.

В Европа демократите – леви и десни, осъдиха всички прояви на тоталитаризма. Комунистическия режим у нас бе злокачествена проява на тоталитаризъм и това е безспорно за всички политици и историци в Стария континент. Но не е така за БСП. Бившите комунисти забравиха срама от историческата си катастрофа и двата си провала да управляват демократична България. Днес те не са гузни. Те търсят реабилитация: ако не за целия комунистически режим, то поне за част от стореното от него; ако не за част от стореното, то поне за Девети септември 1944 г.

Защо днес? Защо не честваха 50-тата годишнина на Девети септември по времето на Беровото управление, което се крепеше на тяхната подкрепа в Народното събрание? Защо сега честват 60-тата годишнина? Нали днес, за разлика от преди 10 години, претендират да са европейски социалисти. Защо празнуват тази трагична дата на българската история, защо не споделят общите оценки на европейските леви демократи за комунистическите режими в Източна Европа?

Нашият отговор – този на Демократи за силна България е, защото Симеон Сакскобургготски ги реабилитира и ги върна на власт. Днес президент на страната е бивш комунист и бивш яростен натовски противник. БСП са сигурни в пълния си контрол върху армията, върху полицията, върху специалните служби и върху съдебната власт, сигурни са с повсеместното си участие в изпълнителната власт, сигурни са в мощното си влияние върху полуразпадналото се НДСВ и в топлите си връзки с ръководството на ДПС. Те са на власт и имат усещането, че ще получат пълната власт. Затова забравиха лозунгите си срещу ненавистта. Затова вече не ги интересува единството и съгласието на българския народ. Сега с честването си на Девети септември 1944 г., когато мислят, че са на стъпка от цялата власт, си позволят отново да разединяват нацията. БСП отново демонстрира своята безотговорност пред страната и привързаността си към своите партийни страсти.

Не знам, дали бившите комунисти ще празнуват, защото са преживели катастрофата на своята утопия, защото са оцелели след прехода и защото са си останали комунисти. Не знам дали ще празнуват, защото това им позволява да примирят поне за един ден историческата си шизофрения да са едновременно за частна собственост и за национализация, за пазар и за командно-административна система; за НАТО и за Варшавския договор; за Европейския съюз и за Съвета за икономическа взаимопомощ. Не знам дали ще празнуват, защото се примиряват помежду си едните, които заграбиха каквото можаха и забогатяха за няколко години с другите, които мизерстват и нямат пари за лекарства.

Мисля, че ще се осмелят да празнуват, защото вече са на власт, защото у нас няма демократични институции, които да ги спрат, защото няма отговорно и искрено привързано към европейските и атлантическите ценности правителство.

Демократи за силна България не са партия на прехода от комунизма към демокрацията. За нас Девети септември 1944 г. не е ден нито за митинги нито за контра-митинги. Ние искаме и си поставяме високи цели за нашата родина. Тези цели не произтичат нито от утопичния катастрофален за България експеримент през последните 60 години, нито от неговото историческо и фактическо отричане.

Днес е християнски празник – Рождество на Света Дева Мария. Всички религии учат хората да прощават. Знаем, че пътят напред преминава през опрощението и сме готови да простим. Но се прощава на този, който сам се покае и поиска прошка.

 

 

 

 

 

 

 

Уебсайт и реализация - BZGraphics