ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ София, сряда, 7 май 1997 г.

Открито в 10,00 ч.   07/05/1997

Председателствали: временният председател Светослав Лучников и председателят Йордан Соколов

 

Точно в 9,59 ч., посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания, президентът на републиката господин Петър Стоянов, придружен от съпругата си, заема мястото си в президентската ложа.

Точно в 10,00 ч., посрещнат с продължителни ръкопляскания, на трибуната заема мястото си най-възрастният народен представител от Тридесет и осмото Народно събрание господин Светослав Лучников.

 

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (Звъни): Уважаеми господин президент! Уважаеми дами и господа! Печалната привилегия на възрастта ме удостоява с високата чест да открия първото заседание на Тридесет и осмото обикновено Народно събрание. Макар че се нарича обикновено, това събрание всъщност е съвсем необикновено. За първи път отблизо 120-годишната парламентарна история на нашата страна, извънредни парламентарни избори се провеждат не по волята на държавния глава, не по решение на правителството, не поради неспособност на Народното събрание да излъчи правителство, а по настоятелната воля на самия народ, на неговата младеж, на неговите синдикати. (Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и БББ)

Тази воля, окрилена от възрожденската песен „… Ние не сме вече рая покорна…“, беше неудържима. Тя премина в гражданско неподчинение, тя заплашваше с гражданска война може би.

И тук трябва да отдадем заслуженото на господин президента на републиката („Браво!“ и ръкопляскания от СДС, НС и ОНС) и на ръководството на управляващата тогава Българска социалистическа партия (единични ръкопляскания) за проявената висока държавническа отговорност, която ги накара да се подчинят на народната воля и да предоставят на българските граждани правото сами да решат кой да ги управлява в бъдеще.

Трябва да признаем също така, че на следващите парламентарни избори българските избиратели проявиха също така изключителна държавническа зрелост. Те изпратиха в Народното събрание представители на всички политически сили, които заслужават някакво внимание и дозираха много правилно, с много вярна мярка значението и влиянието на всяка от тези политически сили.

Това задължава нас, избраниците в това извънредно Народно събрание, да се съобразяваме във всичките си действия с волята на тези, които ни пратиха тук. Тази воля може да се резюмира в няколко прости истини, които никога не трябва да забравяме:

На първо място, българският народ иска повече морал, повече почтеност, повече прозрачност в действията на всички власти в страната. Той настоява най-после общонародният интерес да бъде поставен над всякакви политически предубеждения, над всякакви партийни пристрастия, над всеки групов и личен егоизъм.

На второ място, целият български народ без изключение желае да се мобилизират всички сили на държавата и на обществото в безпощадна и непримирима борба срещу всякаква престъпност и срещу всякаква корупция.

На трето място, мнозинството от българския народ се убеди, че е необходимо да се приемат добросъвестно и да се спазват добросъвестно нашите споразумения с международните финансови институции, без които няма излизане от кризата. Но това трябва да става при пределно поносима социална цена.

Не трябва също така да се мисли, че сключването на споразумението с международните финансови институции само по себе си ще реши всички проблеми на страната. Това няма и не може да стане, ако финансовото заздравяване не бъде успоредно следвано от икономическо възстановяване, от радикална икономическа реформа, която да постави отново нашето стопанство на здравите основи на пазарната икономика.

На последно място, нашият народ вече явно показа, че подкрепя решителните усилия на президента на републиката за приобщаване на страната към европейските и евроатлантическите общности, което приобщаване всъщност означава преутвърждаване на историческото място на България сред европейската цивилизация.

Ето тези простички неща на нас ни препоръчаха да изпълняваме нашите избиратели и ние трябва непрекъснато да се съобразяваме с тях. Това са изисквания не само на тези, които гласуваха с надежда, че техните избраници ще изпълнят тези предписания. Това са изисквания и на тези, които не гласуваха, защото се съмняваха дали управниците ще бъдат в състояние да изпълнят тези предписания. Тези изисквания висят, носят се във въздуха на нашето общество. Те зареждат с особен потенциал, с особено напрежение нашето обществено мнение. Затова те са задължителни за всички нас.

И аз се осмелявам да ви кажа, че ако всички ние тук, в тази зала, не приемем искрено тези пожелания, ако не сме склонни да ги изпълняваме честно, и това Народно събрание няма да заслужи необходимото доверие и уважение на българския народ. А без доверие и уважение към парламента на една страна, няма доверие и уважение към Конституцията, няма доверие и уважение към държавността, няма доверие и уважение към демокрацията. (Единични ръкопляскания)

Нашата страна в момента се нуждае от силна, от много силна власт. Тя се нуждае от авторитетна, от много авторитетна власт. Но тази силна и авторитетна власт трябва в същото време да бъде безупречно демократична. Всеки помисъл да се посегне на демократичността на българското устройство, всяко залитане към някаква форма на авторитаризъм би означавало голяма опасност нашата страна да се самоизолира отново от общността на цивилизованите страни.

Аз, разбира се, съм твърдо убеден, че това няма да се случи, защото аз вярвам твърдо, че ние, народните представители в Тридесет и осмото обикновено Народно събрание, няма да обърнем гръб на препоръките на нашите избиратели. Именно в потвърждение на тази твърда решимост да бъдем верни на нашите избиратели, да бъдем предани на нашия народ и да бъдем особено предани към историята на България, в потвърждение на всичко това аз ви приканвам да произнесем тържествената клетва, предвидена в чл. 76 от нашата Конституция.

Моля ви всички да станем на крака и да повтаряме думите на клетвата:

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.

Заклех се“.

ВСИЧКИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.

Заклех се“. (Временният председател и редица депутати се прекръстват)

Нека да помолим Всевишния да бъде винаги с нас, да просветлява разума ни, да укрепва волята ни, да ни предпази от изкушение и съблазни, за да остане чиста съвестта ни и да бъдем верни докрай на клетвата, която положихме.

Пожелавам ви спорна и ползотворна работа в Народното събрание до края на неговия редовен мандат. Благодаря ви! (Депутатите, станали прави, бурно ръкопляскат, в залата звучи химнът на Република България)

 

Сега имам честта да предоставя думата на президента на Република България – нашия уважаван държавен глава господин Петър Стоянов.

ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ (посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания от станалите прави народни представители): Уважаеми господин Лучников! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател! Господа министри! Ваши превъзходителства! Уважаеми госпожи и господа!

Тридесет и осмото българско Народно събрание днес започва своя живот. Вие, госпожи и господа депутати, сте това Народно събрание. Духът на този парламент обаче тепърва ще се роди. И всички ние му пожелаваме, дай Боже, да е здрав и родолюбив като духа на хората, които ви избраха и изпратиха тук.

Позволете ми да ви поздравя още веднъж с избирането ви за народни представители и едновременно с това да изразя своята вяра, че всички вие, независимо от своята политическа принадлежност, ще бъдете достойни за огромната отговорност, която ви предстои. Тази отговорност се носи по-леко, ако бъде споделяна с гражданите на България, ако продължите да обичате избирателите си така, както по време на предизборната кампания, и им вярвате така, както ви повярваха те със своя вот.

Казал го е още дядо Славейков при откриването на Учредителното събрание: „Няма по-голяма глупост от тая да счита човек себе си по-умен от всички и да претендува за ръководство над другите. Имайте, господа, по-голяма вяра към народа и към неговото благоразумие, вгледайте се по-добре в него, изучете по-положително неговите качества и свойства и бъдете уверени, че ще си съставите по-добро мнение, за да можете да се положите повече на него, отколкото на неуместни и ненужни някои отбори“.

Дойде моментът, от който връщане назад няма, уважаеми госпожи и господа народни представители. Защото народът недвусмислено заяви волята си през последните месеци и всички ние сме призвани да я изпълним. Ако днес вие не обедините усилията си в парламента, ако всички държавни институции не застанем единни зад националните приоритети, поколения българи ще ни презират, че не сме се издигнали на висотата на отговорностите и сме се оказали неподготвени за предизвикателствата на времето.

Днес всички са убедени, че в България се роди ново, реформаторско мнозинство. Най-важната част от него сте вие тук, в парламента. Защото вие сте призвани да изнесете на плещите си най-съществената част от реформата. Аз вярвам, че ще се обедините около националната задача – солидна законова основа за истинска структурна реформа, за ясна и прозрачна приватизация, за финансова и банкова стабилност, за борба с престъпността във всичките й разновидности. Бъдете реформатори, а не имитатори. И за да бъде успешна вашата работа, е крайно необходимо духът на безсмислената конфронтация да бъде изгонен от парламента. Новият дух на толерантност, стремежът към разбирателство в името на голямата цел, която стои пред нас – това трябва да определя поведението ни в пленарната зала.

Обръщам се към мнозинството. Уважаеми госпожи и господа, вие получихте най-скъпото, което българският народ притежава днес – неговото доверие. И сега сте изправени пред най-трудната задача – да го оправдаете. Хората ви дадоха своето доверие, за да спасите България и ще очакват точно това от вас. Вие трябва да покажете как великодушието на силния работи в полза на отечеството.

Вярвам, че още помните болката от безпардонността на предишния парламентарен валяк. Ако той беше размазал по пътя достойнството само на един човек, пак щеше да е осъдително. Когато обаче монологът на мнозинството се превърне в официална политика, засегнатите са милиони.

На днешното мнозинство ще си позволя да повторя онова, което преди година и половина заявих от тази трибуна пред тогавашното мнозинство в Тридесет и седмото Народно събрание – „Платонем амо, плус аутем веритатем амо“. („Обичайте Платон, но повече обичайте истината“)

Обръщам се към днешната опозиция. Уважаеми госпожи и господа, не пропускайте да критикувате онези слабости на мнозинството, които пречат на реформата, и не злоупотребявайте с популизма, когато той е насочен срещу голямата цел – спасението и възраждането на родината.

Знаем много добре пред какви изкушения са изправени мнозинството и малцинството – изкушенията да се възползват от парламентарната трибуна, за да дискредитират противника. Но повярвайте ми, има правила, които не бива да се нарушават, и има граници, които не бива да се преминават. И тези граници днес са националните интереси на България.

Уважаеми госпожи и господа! Взаимодействието между държавните институции е най-сериозният гарант на националното съгласие. Дойдох при вас, за да обявим заедно – войната между институциите свърши. Създадоха се условия за ефективна работа в полза на реформите, за които националното съгласие е факт, факт, който днес няма алтернатива. Съгласието, което всички вие, парламентарно представените политически сили, успяхте вече да постигнете, е най-добрият старт на това Народно събрание. И българският народ ще ви се отплати за това.

Но въпросът има и друга страна. Усилията, които полагаме през последните месеци, не остават незабелязани за Европа и света. Всеобща е оценката, че стъпките, които предприемаме, са в правилна посока, че доверието на търговските ни партньори и външните инвеститори се събужда. И което е най-важно – че можем да разчитаме на реална подкрепа в своето стратегическо желание за европейска и атлантическа интеграция.

Ваши превъзходителства! Във ваше лице искам да благодаря на всички, които не оставиха България сама в този толкова труден за нея момент.

Уважаеми госпожи и господа! Нека си спомним нашите предци от Оборище, за които Захари Стоянов писа: „Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения на които бяха грозната бесилка и заптийският камшик“. Не за да се мерим с тях и не за успокоение на собствената ни съвест, а като най-чист синовен дълг ние сме длъжни днес да преодолеем и себе си, за да върнем България на полагащото й се достойно място в обединена Европа.

Бих искал да кажа на всички народни представители – хората ви дадоха вярата си, последната си неугаснала надежда в трудния български преход. И затова задачата ви е историческа.

Пожелавам ви да върнете блясъка на девиза, който осмисля това място и го прави дом на всеки български гражданин: „Съединението прави силата“.

Аз вярвам, че вие ще успеете. Аз вярвам, че България ще успее.

Да живее България! (Бурни и продължителни ръкопляскания)

 

(Президентът Петър Стоянов минава между редиците и се ръкува с народни представители на всички парламентарни групи. Членовете на Министерския съвет излизат от залата.)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Продължаваме нашата работа.

Ще дам думата на водачите на отделните парламентарни групи в Народното събрание.

Има думата господин Иван Костов (продължителни ръкопляскания), председател на СДС.

ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Лучников! Уважаеми дами и господа народни представители!

Поздравявам от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили всеки един от вас за избирането му за народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание. Желая на всеки един да изпълни мисията, с която е дошъл, да запази и да оправдае доверието на своите избиратели.

Ние, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, уважаваме волята на избирателите, уважаваме техния вот, съобразяваме се с този вот и ще изхождаме от това в своята бъдеща работа в Народното събрание.

Ние сме дошли тук с желанието да наложим нов дух в българското Народно събрание. Ние искаме да затворим страницата на безсмислената конфронтация, на баталиите, които шестваха в тази зала.

Ние знаем, че държавата ни е много болна. Ние знаем, че икономическото положение на нашата страна е плачевно. Ние знаем, че държавните ни институции са поразени от корупция. Знаем, че на улиците и в самата страна и нейната икономика има организирана престъпност.

Ние вярваме, че основното средство за лечението на страната, за нейното спасение и възраждане е търсенето на национално съгласие, национално съгласие по всеки конкретен въпрос.

Ние ще изхождаме от желание непрекъснато да търсим разширяване на съгласието по всеки един от проблемите на България. Знаем, че проблемите са толкова тежки, че колкото и голяма да е Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, колкото и да е единна, колкото и да е решителна в своите намерения, тя първо ще трябва да води диалог с всички останали, че ще трябва да търси подкрепата на всички останали по приоритетите на България. Защото крайно време е ние всички да изхождаме от едни и същи приоритети и да се превърнем от партизани на политиката в български държавници. Това не означава, разбира се, че ние няма да защитаваме своите възгледи, че ние няма да се борим за тяхната реализация.

Аз заявявам тук, от тази висока трибуна, че ще правим това с аргументи, с достатъчно силни мотиви, ще правим това, изслушвайки своите опоненти, желаейки да намерим най-добрите решения.

Ние не влизаме в тази зала решени да търсим непременно победа по всеки един въпрос. Победата за България ще бъде тогава, когато в Народното събрание се вземат зрели и силни решения, когато се творят добри закони, които да помогнат на нашата изстрадала родина да тръгне по пътя на възстановяването и развитието.

Оттук, от тази зала, трябва да тръгне духът на обновлението. От тази зала след концентрирания народен вот, след огромното доверие, което хората са дали, трябва да тръгнат оздравителните процеси. В нас ще са вперени погледите на всички. Ние отново ще даваме пример – добър или лош.

Ние, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, желаем да даваме добър пример. Желаем авторитетът на Народното събрание да бъде защитаван от всеки един от нас със своето поведение, със своите действия. Ще направим всичко възможно да запазим и умножим този авторитет, защото добре съзнаваме, че в това се крие силата на Народното събрание. Защото добре съзнаваме, че по този начин ще има мир между институциите, ще има напредък в развитието на страната.

Доверието, което се появи в обществото, трябва да бъде пазено и умножавано, защото то е силата, която е способна да го оздрави. Няма друга рецепта за България. И в името на това ние ще подчиним своите действия.

Едновременно ние заявяваме волята си да отидем на решителна борба с организираната престъпност и корупцията в държавния апарат. Ако доверието е едната част от лекарството, което ще спасява държавните институции, държавната система и българския народ, другата е волята за борба с организираната престъпност и корупцията.

Ние ще бъдем наивници, ако не осъзнаваме, че е необходима волята на всички ни, за да се справим с това бедствие. България има нужда от волята на парламента за една решителна битка с тази престъпност.

И аз вярвам, че утре ние тук всички ще се обединим и ще приемем един изключително важен национален приоритет. Не можем да гарантираме по друг начин правата и свободите на българските граждани, възможностите да се прави бизнес в България, да се печели почтено, ако не се справим с престъпността и с корупцията.

Ние имаме волята за това и ще приканим всички останали парламентарни групи да го направят.

Ние имаме воля и за нещо друго – ние желаем да възстановим доверието в България, доверието в България както на българския народ към нашите държавни институции, към българския лев, към българските банки, към българските стоки, така и доверието на чуждестранните инвеститори, на международните финансови институции, на чуждестранните правителства към нашата страна.

Доверието на България беше паднало изключително ниско и то се нуждае от грижите на всеки. Ние знаем, че не сме в състояние поотделно да създадем доверие в България. Твърде много подозрение има към всички български политици. Необходима е съзидателна работа; необходимо е заедно да търсим пътищата към Европа, защото ние всички, аз вярвам, че ние всички ще докажем това утре, приемайки приоритета за европейска интеграция на България, за членство на България в Европейския съюз.

Впрочем, да отбележа, че днес се навършват пет години от приемането на България в Съвета на Европа и това е една забележителна дата. (Ръкопляскания) Самото това съвпадение е забележително с това, че показва и като метафора по недвусмислен начин, че пътят на България вече е известен. Но за да отидем там, за да бъдем приети в Европейския дом, ние трябва да пазим, първо, своето достойнство; трябва да се грижим за доверието в нашата страна; да говорим само добро за България в чужбина; да се опитваме да създаваме висок авторитет на своята страна пред всеки един от нашите чуждестранни партньори. Ще направим добре за своя народ, ако успеем да го постигнем.

Уважаеми дами и господа! Политическата промяна в България вече е факт. Политическата промяна е факт с това, че вече ние всички знаем пътя за движението напред. Това е пътят, по който преди нас минаха другите страни от Централна Европа, бивши социалистически страни. Ние просто трябва да извървим този път. Аз вярвам, че ние утре заедно ще посочим целта и ще се обединим около националните приоритети. И само по себе си това вече ще е факт, че политическите сили са наясно с основния въпрос, който ги вълнуваше тези седем години.

Ние вярваме, че политическата промяна вече е факт и заради това, защото в парламента има воля за работа в полза на България, за доброто на България. Ние носим нова етика със себе си. Желаем да наложим новия морал и в обществото, доброто, вярата в бъдещето да победят досегашната мизантропия, самобичуването, ненавистта и омразата.

На добър час на всички! Бог да ви благослови във вашата трудна дейност! (Бурни, продължителни ръкопляскания)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.

Има думата господин Георги Първанов – председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия, народен представител от 2. Бургаски многомандатен избирателен район. Заповядайте, господин Първанов.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, посрещнат с ръкопляскания): Благодаря Ви, уважаеми господин Лучников.

Уважаеми дами и господа народни представители, ваши превъзходителства, скъпи сънародници!

Позволете ми най-напред сърдечно да поздравя всички с избора и да пожелая успешно начало и ползотворна работа на всеки народен представител, на всички парламентарни групи, на новия български парламент!

Днес повече от всякога ние можем и трябва да си кажем някои необходими истини. Трябва добре да се разбере, че всички ние – мнозинство и опозиция – заедно формираме представителността на българския парламент. Това означава, че ние заедно можем и трябва да работим за утвърждаването на един нов парламент, на диалога и на съгласието; един нов парламент, в който да има нов тип взаимоотношения между мнозинството и малцинството, без силовите действия на управляващите и без самоцелното противопоставяне на опозицията.

Още в хода на предизборната кампания ние декларирахме, че ще бъдем конструктивна парламентарна сила независимо от броя на народните ни представители. Сега вече като опозиция ние потвърждаваме, че ще залагаме на съзидателното, на градивното начало. Ние, както и досега, ще продължим да бъдем силата на разума и съгласието, особено когато става дума за изхода от кризата, за структурната реформа и финансовата стабилизация, за борбата с престъпността и корупцията.

От нас не очаквайте самоцелна обструкция. Ние няма да създадем своя Васил Михайлов. Но нашият конструктивен подход не бива да се тълкува като готовност за безпринципни отстъпки, като съглашателство. Теренът на съгласието е ясно лимитиран: има две граници, от които ние няма да отстъпим – съхраняването на Конституцията и необходимостта да постигнем по-справедлива, поносима социална цена на реформите. Още в първите дебати, които ни предстоят – по проектодекларацията на парламента и по меморандума за икономическата политика – ние ще обосновем и ще отстоим тези свои виждания.

В нашите представи за конструктивност се вписва и разбирането ни за Парламентарната група на Демократичната левица като коректив, но и като генератор на законодателни идеи. Впрочем, нека да го кажем ясно: всеки опит за управление, което да работи без Демократичната левица или срещу нея, е предварително обречен на неуспех; всеки опит да се отнемат конституционните права на гражданите, особено заради идейните им убеждения, ще срещне нашата остра и решителна съпротива.

В България има фундаментален консенсус по необходимостта и по посоките на реформата и това многократно е потвърждавано от Конституцията до документите, които ние заедно изработихме и съвместно приехме през февруари тази година. Но на функционално, пък и на ниво реална политика ние все още сме далеч от съгласието. Време е да разберем, че съгласието не е еднократен акт и то не може да се изчерпва с периодичното приемане на декларации. То е процес на ежедневно, в конкретната политика преодоляване на различията и сближаване на позициите. Ако вместо това сред дясното мнозинство надделеят привържениците на политическия диктат, ако вместо диалога и консенсуса в новия парламент се наложи тиранията на мнозинството, то това би бил същият парламент, който помним на 10 януари – парламентът на барикадното мислене.

Управление чрез максимално съгласие – това е формулата, която ние предложихме преди няколко месеца. Това е нашето разбиране за формулата на успеха и днес.

Вече седма година българските политически сили се мятат между крайностите – от мита за десния характер на прехода до идеята за неговата лява версия. Всъщност преходът не бива да е нито ляв, нито десен, а един баланс, едно работещо съчетание между либерална и социална политика, между ляво и дясно. Подобно разбиране означава, че никой сам не може да изведе страната от кризата; че са необходими съединените усилия на различни по своя характер политически и обществени сили.

По-бързият изход от социално-икономическата криза зависи до голяма степен от стабилността, взаимодействието и ефективността в работата на държавните институции. България е република с парламентарно управление, а това означава изключителна роля и отговорност на Народното събрание като форум на нацията, единствен законодателен орган, като институция с най-широко представителство на обществените интереси, на неизбежния сблъсък, но и на необходимия компромис между тях.

Още днес с първите стъпки на Народното събрание ние трябва да обявим своята готовност за диалог и съгласие, за единни действия в защита на принципите на суверенитета на парламентарното управление, против амбициите за промяна на държавното управление в посока към възстановяване на монархията и реставриране на династията като отклоняване на тежненията към еднолична държавна власт. Впрочем, ние оценяваме високо силното слово на президента, но защо беше необходимо то да се извежда пред скоби като своеобразно тронно слово, преди конструирането на парламента. Това не е, уважаеми дами и господа, само процедурен въпрос.

Ние не можем да приемем измислената и широко лансираната теза за така нареченото реформистко мнозинство, първо, защото е невярна и, второ, защото противоречи на предварително обявените принципи за търсенето на съгласие. Негово Величество избирателят отреди на Демократичната левица ролята на опозиция и ние ще се опитаме да се представим успешно като такава. Ние не бихме възразявали, ако към колесницата на управляващите се появи и пето колело измежду някои от останалите по-малки парламентарни групи.

Между нас има съществени идейни и политически различия и не сме ние тези, които ще прикриваме или замазваме тези различия. Но те не засягат нашето принципно отношение към реформата. Тук с тази теза, уважаеми дами и господа, вие се опитвате да прокарате една тебеширена линия помежду ни, бягайки от реалните критерии по отношение на реформения процес. А те са: последователно отстояване на националния интерес и стремеж да се осигури справедлива социална среда на прехода. Ако вашето виждане за реформата е приватизация, разбирана като форсирана разпродажба на безценица, ако реализирате намеренията си за ликвидация на конституционните социални придобивки на гражданите като безплатното здравеопазване и образованието, то политиката на подобно „реформистко“ мнозинство няма да срещне подкрепата на огромното мнозинство от българския народ.

Уважаеми госпожи и господа, ние сме длъжни солидарно да отхвърлим опитите целенасочено да се подкопава общественото доверие в парламента. Политиката на 10 януари, опитите за насаждане на парламентарен нихилизъм, потъпкването на крехките кълнове на парламентаризма трябва да срещнат нашата солидарна съпротива. Ние ще работим за превръщането на Народното събрание във форум на постоянния диалог и търсенето на съгласие в името на националните интереси. Ще утвърждаваме парламента като водеща институция в демократичния процес, необвързана с корпоративни и групови интереси. Чрез своята компетентност, диалогичност и неподкупност народните представители от Демократичната левица ще се стремят да върнат общественото доверие в парламента. Пожелавам същото на всички народни представители. Благодаря ви! Желая ви успех! (Ръкопляскания)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.

Има думата господин Венцеслав Димитров, представител на Коалиция „Обединение за национално спасение“, народен представител от 3.Варненски многомандатен избирателен район. Заповядайте, господин Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Има един крайъгълен камък на демокрацията, който гласи: „Всички граждани имат еднакви права!“. За съжаление въпреки седемте години демокрация у нас този принцип е все още пожелание. Без да стане факт обаче няма път за нас към Европа. За да вървим по този път, преди малко повече от месец, ние, представители на шест партии, създадохме Обединението на национално спасение. Следвайки българската традиция на плурализъм, ние обединихме политици от различни етноси, религии, съсловия, убеждения с общо желание за бърз преход към пазарна икономика и истинска демокрация. Само след месец вече ние сме доволни, че успяхме да получим доверието на голяма част от българските избиратели и да станем третата политическа сила в Тридесет и осмото Народно събрание.

Ние желаем да спасим България от двуполюсния модел. Този модел направи прехода у нас толкова дълъг и неуспешен засега. Този модел за съжаление легитимира и утвърждава партията на бившите комунисти, доказано опасна за българското общество, за българския народ, за българската демокрация. Развивайки една теза, ще кажа, че този модел, който се наложи у нас, е коренно различен от англосанксонския двуполюсен модел, защото там няма нито бивши комунисти, нито социалисти, нито техни мутанти.

Ние не забравяме и призоваваме и ОДС да не забравя обещанието, дадено на студентите през зимата, да се търси отговорност на виновниците за икономическата катастрофа. Ние смятаме, че сега еднопартийното управление е опасно за страната. Ние сме за обединяване усилията на всички демократични сили за бързо въвеждане на пазарно стопанство. Притеснени сме естествено от негативната оценка на Международния валутен фонд за възможностите на нашите политици, изразена чрез предложението за въвеждане у нас на така наречения паричен съвет или валутен борд.

В това Народно събрание ние ще работим за: силен частен сектор, пълна свобода за частната инициатива, умерени и събираеми данъци, бърза приватизация, ефективна финансова стабилизация при нормални за страната доходи, довършване на реституцията, включително и чрез така наречените компенсации, ограничаване на икономиката в сянка, пазарни принципи за социална защита.

В това Народно събрание ние смятаме, че сме част от така нареченото реформистко мнозинство и като такова настояваме за бързо преразглеждане на приетите от БСП в предишния парламент антипазарни закони. Призоваваме и СДС, респективно ОДС да помнят позициите, които застъпваха през последните две години: по-нисък данък общ доход, ДДС, акцизи, преференции за инвестициите, амортизации, съобразени с инфлацията, преференции за спонсорството и даренията, нови по-ниски местни данъци и такси, отчисления от ДДС за общините.

Искаме да съживим всички форми на частния бизнес – дребен, среден, едър, да възстановим и модернизираме нашето селско стопанство. Настояваме и бъдещите управници да се опазят от приятелските кръгове, от бизнеса, разчитащ единствено на близостта си с изпълнителната власт. Държавата трябва да освободи бързо повече пространство за частния бизнес и наистина да докаже, че зачита неприкосновеността на частната собственост.

Искрено желаем на бъдещото правителство да разхлаби примката на Международния валутен фонд, защото тя е примка не само за правителството, тя е примка за целия български народ.

Ние ще работим за адекватни на пазарното стопанство промени в Конституцията и държавното устройство. Но сме против желанието на някои изпълнителната власт да бъде поставена над законодателната и над съдебната власт. Това води, както е ясно, до корупция и партизанщина и както видяхме, до един безличен, клакьорски парламент. Ние сме за активизиране на борбата с престъпността във всичките й форми, но естествено това да става при спазване на законите.

Нещо изключително важно: в желанието си да обединим целия потенциал на нацията ние настояваме Негово Величество Цар Симеон II да заеме отреденото му не от друг, а от народната любов, дами и господа, място у нас като важен политически фактор, който не може да бъде игнориран от политическите върхушки. (Единични ръкопляскания) Всички знаем неговите възможности, които обаче засега са останали неизползвани. Подходящо решение в тази насока ще бъде отмяната на референдума от 1946 г., с който грубо бе потъпкана, и то под чужд натиск, Търновската конституция.

Призоваваме другите политически сили в това Народно събрание да осъзнаят своята отговорност пред българския народ и да подкрепят нашите усилия в тази област.

Обединението за национално спасение е за диалог и партньорство преди всичко с Обединените демократични сили, победили на изборите, но с ясно очертаване на отговорностите. Настояваме за нормални условия на работа на нашата парламентарна група. Не желаем само да споделяме отговорностите за управленски решения на други и настояваме нашите ангажименти да бъдат свързани с ефективен контролен механизъм и отчет от страна на изпълнителната власт.

Призоваваме тъй нареченото правителствено мнозинство да заложи на правителствен екип от изявени и авторитетни професионалисти на всички постове, а не само на партийни функционери. Обратният пример за съжаление е все още твърде пресен.

Ние открито и навреме ще споделяме нашите идеи, нашата подкрепа, нашата помощ, щом се убедим, че правителството наистина изведе икономическите проблеми на преден план в условията на един непрекъснат диалог и зачитане на чуждото мнение.

Обединението за национално спасение чрез неговата парламентарна група ще направи всичко възможно за превръщане на Народното събрание в истински законодателен център. Тогава неговите успехи ще бъдат не само и наши успехи, но успехи на нашата страна – България. Благодаря ви. (Ръкопляскания)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.

Междувременно моля колегите народни представители да попълнят клетвените листове и анкетните карти, които се намират пред тях, за да могат квесторите да ги съберат.

Давам думата на госпожа Анастасия Мозер, председател на Парламентарната група Народен съюз, народен представител от 26. избирателен район София окръг.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, посрещната с ръкопляскания): Господин президент, който в момента не е тук, но все пак се обръщам към него, Ваши Превъзходителства! Уважаеми народни представители, позволете ми преди всичко да поздравя всички вас с избирането ви за народни представители в Тридесет и осмото Народно събрание. Поздравявам ви и за смелостта заедно да поемем отговорността за спасяването на България от дълбоката икономическа и политическа криза, до която я докара предишното управление. Фактът, че виждам тук много нови лица ме кара да мисля, че надежда и шанс за успех наистина има. Надежда има и поради това, че този път всеки един от нас е избран с една главна заръка от своите избиратели – мандатът на всеки народен представител в основата си е един и същ: ние и излъченото от нас правителство заедно да извадим страната от разрухата. По-ясно формулиран мандат никой не е имал и това задължава и опозицията, и управляващи да работят еднопосочно за решаване на този основен проблем.

Ясните задачи пред нас поставят и ясни отговорности и това важи особено за онези, които ще поемат управлението на България. Това означава, че основата на бъдещото управление трябва да бъде максимално широка и ние сме доволни, че именно към това вървим днес. Целта е управление, което реално да включва структурите на гражданското общество в процеса на вземане и изпълнение на решенията, а не да повтаря модела от преди няколко месеца, който претърпя пълен крах. Този тип взаимодействие има приложение както в рамките на Народното събрание, така и на правителството и ние тук ще направим всичко възможно, за да останем реални представители и изразители на интересите и волята на нашите избиратели. Няма да допуснем българският парламент да стане арена за сблъсък на интересите на политически и икономически групировки, чужди на националните интереси.

Ние в Народен съюз – БЗНС, Демократическа партия, които сме съучредители на ОДС и създателите на реформаторското мнозинство, ще продължим да отстояваме в Тридесет и осмото Народно събрание онези политически и обществени ценности, които направиха идеята за разумния избор и разумната промяна печеливша. Това значи разумни, но радикални и категорични реформи, създаващи условия за функциониране на реално пазарно стопанство, реформа на политическата система, целяща формирането на нормални демократични институции и взаимодействия на различните власти.

Народен съюз – БЗНС, Демократическа партия, има своя дял в разработването и очертаването на приоритетите на програмата на Обединените демократични сили и ние ще следим за реализирането на тези приоритети в бъдещото управление на страната.

Тридесет и осмото Народно събрание трябва да стане гарант за завършването на поземлената реформа и окончателното възстановяване на собствеността върху земята в най-кратък срок. Това е свързано и с много усилия от страна на изпълнителната власт за подпомагане и съживяване на селското стопанство, което наистина може да се превърне в движеща сила на икономическата реформа у нас. Тези мерки не търпят отлагане и ние ще търсим тяхната реализация по законодателен път, както и в действията на новото правителство. Затова разчитаме на подкрепата на всички политически сили, които би трябвало да са еднакво заинтересовани от възстановяването на отраслите, които градят гръбнака на българската икономика.

Народен съюз – БЗНС, Демократическа партия, ще отстоява и своите принципи за въвеждане на пазарен ред във финансите на страната и за овладяване на хаоса в икономиката. Това може да стане само след извеждането на държавата от несвойствените за нея функции на собственик и управител на огромна част от стопанските субекти и даване възможност на частната инициатива и пазарните регулатори да формират здрава и печеливша основа на нашата икономика.

Ние сме готови да разгледаме в кратки срокове подготвените законопроекти за валутния съвет, за нов бюджет на страната, както и необходимите промени в приватизационните закони, които да дадат старт на реални промени и стабилизиране в икономическото състояние на България и нейното доближаване до нормалните страни от Централна и Източна Европа.

Ние ще работим за реализацията на принципите, заложени в предложената от ОДС Декларация за национално съгласие.

Народен съюз – БЗНС, Демократическа партия, ще работи за пълна и бърза интеграция на България в Европейския съюз и НАТО. Сега, когато след проведените избори стана ясно, че у нас има добре очертана обществена воля и консенсус по този въпрос, ние считаме, че за това са необходими усилията на всички политически сили и държавни институции и разчитаме, че общественият консенсус в най-скоро време ще се изрази и в парламентарен консенсус чрез приемането на необходимите документи от Народното събрание.

Като цяло в Народен съюз ние гледаме на Тридесет и осмото обикновено Народно събрание като парламент на възможностите. При положение, че пред всички нас избирателите са поставили ясни цели и волята за реформа е налице, остава само тя да бъде реализирана с необходимото парламентарно поведение. Другото би било провал на демократичната система у нас изобщо и последствията от това биха били страшни.

Очакванията, пред които сме изправени, са огромни и отчет ще ни искат често и с право. Така че нека просто свършим онова, за което сме избрани, за да можем един ден спокойно да си отидем не под дъжд от камъни, а с чувството на изпълнен дълг.

Благодаря ви и желая на всички колеги успешна работа! (Ръкопляскания)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря на госпожа Мозер.

Има думата господин Александър Томов, председател на Парламентарната група Евролевица, народен представител от 3. Варненски многомандатен избирателен район.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, посрещнат с ръкопляскания): Уважаеми господин Лучников, ваши превъзходителства, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми и аз на свой ред от името на Парламентарната група на Евролевицата да ви поздравя с вашия избор за народни представители, с това, че сме тук в тази зала, с мъжеството, че в такива тежки години всички ние се захващаме с политика и реформи.

Всеки парламент, уважаеми дами и господа, има своето място в историята на нашата страна. И пред всеки парламент, когато започва неговата работа, трябва да кажем какви са неговите основни задачи и цели. Защото не дребното, а голямото, значимото, което един парламент би оставил в историята на Република България, е може би най-важното, за да го открои за бъдещето и за историята.

Аз си мислех много как може да се нарича този парламент, как можем да заложим неговата бъдеща работа, с какви думи можем да характеризираме това, което предстои пред всички нас тук в тази зала. И си мисля, че може би най-точното е това да бъде парламент на реформите и съгласието. Да, защото през тези седем години имаше полуреформи или когато имаше реформи, те бяха много по-малко значими, отколкото конфронтацията и деленето на мегдан кой е по-велик и кой е по-значим. Да, защото ние говорихме през тези седем години за много съгласие, но съгласието в крайна сметка не ставаше, защото нямаше съгласие по елементарните насоки на развитие на България.

Три основни приоритети ние виждаме пред този парламент, три основни големи задачи като база за съгласието, за бъдещето.

Първото – това е несъмнено изходът от кризата и извършването на мащабни, дълбоки структурни реформи.

Второто – това е несъмнено общността, която ние трябва да формираме за една ясна, твърда геополитическа ориентация на България.

Третото – това е борбата с престъпността и въвеждане на ред в цялата страна, ред, който започва от тук, от тази зала.

Мисля, че по всички тези три неща ние можем да постигнем този критичен минимум национално съгласие, без който страната няма да тръгне напред и не може да върви напред. И аз съм дълбоко убеден, че Тридесет и осмото обикновено Народно събрание е призвано да извърши точно такъв тип реформи и точно върху тяхна основа да постигне така необходимото национално съгласие.

Евролевицата е и ново, но и изстрадано политическо явление в нашата страна. Да, защото ние сме дълбоко убедени, че рано или късно в България ще има нормални умерени десни и десноцентристки партии и нормални по европейски стандарт и критерии леви формации.

Не е вярно това, че традиционното ляво или новото ляво означава непременно разход и непременно повече държавна собственост. Не е вярно, че това означава бягство от частната собственост и бягство от създаването на капитали. Точно обратното е. Ето защо Евролевицата съчетава в себе си две неразделни начала – едното е реформите в страната и второто – социалната справедливост при разпределението на трудностите на прехода. И заедно с това социалната справедливост и разпределението на материалните блага в тази страна.

Ние искаме категорично и ясно два критерия да бъдат основополагащи в работата на този парламент, на изпълнителната власт, на законодателната власт, на съдебната власт, за да може всички власти да помогнат за това масата от българския народ да станат собственици и съсобственици на средства за производство. Това е ключът, за да имаме гражданско общество. Защото няма гражданско общество без собственици, няма богата държава без богати граждани.

И второто, ние не искаме да има разделение на нашия народ на класа на многоимащи и класа на отчаяни и такива, които не могат да получат нищо от демокрацията.

Съчетанието на тези две начала – социалната справедливост и реформите и преустройството на собствеността, е това, в което ние вярваме. Ето това е и базата за това, което наричам реформаторско мнозинство.

Искам да внеса една яснота още сега. Реформаторско мнозинство не означава правителствено и парламентарно мнозинство. Реформаторско мнозинство не означава прикачване на една или друга формация наляво или надясно. Реформаторско мнозинство означава, че по пет или шест проблема на тази страна няма да има повече конфронтация и различие, че ще има един стабилитет, както има във всяка цивилизована европейска държава. Защото във всяка цивилизована европейска държава или в друга държава по света има и леви, и десни, има дискусии, но няма дискусии по основополагащи въпроси на развитието. Ние в Евролевицата искаме да стане точно това – да има мнозинство в този парламент, а чрез него в народа и на тази основа съгласие на институциите по няколко основни принципни въпроси на развитието на България.

Ето това, ако постигнем в близките дни, мен ми се струва, че ние ще дадем стабилен тласък и за работата на изпълнителната власт, и за работата на всички останали институции. Аз мисля, че точно това е базата за съгласието, която искаме да постигнем. Следователно съгласието не може да бъде абстрактно, съгласието не може да бъде нещо отвлечено, съгласието и съдбата на България могат да бъдат ясни само върху точно определени приоритети на националното развитие.

Бих искал, уважаеми дами и господа, в заключение да ви кажа следното. Ние не искаме да се променя парламентарният строй в тази страна. Той има все още възможности пред себе си. Той има много неизчерпани възможности. Защото през тези седем години ние разочаровахме много хора, защото те не получиха от демокрацията собственост и просперитет, а получавайки свобода да пътуват, получиха и свободата за това да бъдат бедни. Ние искаме българските граждани да имат друг начин на живот.

И с това послание аз ви призовавам нека бъдем толерантни, нека се разбираме в този парламент. Нека разберем, че за да има толерантност и спокойствие в страната, трябва да има толерантност и спокойствие в българското Тридесет и осмо Народно събрание.

На добър час на всички! (Ръкопляскания)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Томов.

Давам думата на господин Жорж Ганчев, председател на Българския бизнесблок, народен представител от 3. Варненски многомандатен избирателен район. Заповядайте, господин Ганчев.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ, посрещнат с ръкопляскания): Господин Костов, честита победа! На добър час в бъдещото Ви правителство!

Господа от ОДС, честита победа! Стискаме ви палци и желаем ви „Бон шанс“, тъй като народът суверенно повери доверието си във вас.

Точно както преди две години и половина аз поздравих правителството на демократичната левица, по същия начин желая да ви изразя нашите параметри на подкрепа.

Първо, ще ви подкрепим в единна външна политика на Република България, изработването на сериозна концепция.

Ще ви подкрепим в изработването на една сериозна концепция за национална сигурност, единна и в полза на България.

Ще ви подкрепим в борбата за връщането на земята на хората, както споменах преди две години и половина, същата е формулата на Българския бизнесблок – нотариален акт за собственост, от една страна, пазар за земята, борси и наистина всички видове дейност – земеделска, кооперация, аренда, фермерство и т.н.

Оттам нататък ние ще бъдем една достойна и чепата опозиция. БСП няма морално право, след своята абдикация от властта и провал с управлението на България, да бъде водач на българската опозиция. (Смях в залата)

Ще ви депозираме в тридневен срок, както в седем напреднали държави, правителство в сянка на Българския бизнесблок, което ще ви диша във врата всеки ден от вашето управление, ще ви предлага контрамерки, контраидеи, контрапункт и може би така, визирайки двете страни на медала, може би така по-лесно ще се постигне едно национално съгласие.

Някои хора така и не разбраха, че Българският бизнесблок спечели битката за Сталинград. Двадесет и три процента преди 5 месеца от българския вот доказа – а Ербакан управлява Турция с 21, че ние наистина имаме едно огромно доверие от българския народ към моята личност и Българския бизнесблок. Това е нашата заявка за една достойна опозиция. Оттук нататък ние ще се стремим за пълно разбирателство по животрептящите въпроси, които касаят отечеството, с абсолютно всички парламентарни групи.

Поздравяваме Обединението за национално спасение. Желаем им на добър час. Поздравяваме Евролевицата. Моля се Богу те да завоюват един достоен сектор в политическото пространство и така ще бъдат един достоен елемент в елиминирането на крамолите в нашия политически живот.

Ще завърша с думите, тъй като не желая да бъда вербозен, хората в България се умориха от приказки. Ние имаме 12 специалиста, имаме към 50 суперексперта, познати от целия ни народ. Използувайте ги както можете, както пожелаете в името на България.

На добър час! Още един път – поздравявам ви с победата. (Ръкопляскания в залата)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.

Сега, уважаеми народни представители, трябва да пристъпим към избор на председател на Народното събрание.

Има постъпило предложение за процедурата за избирането на нашия председател.

Госпожице Михайлова, Вие ли ще развиете Вашето предложение?

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Благодаря Ви, господин Лучников! Уважаеми господин Лучников, уважаеми колеги! Проекторешението, което сме внесли, предвижда правилата, по които да се избере председател на Народното събрание. Известно е, че по силата на Конституцията първото заседание, на което се свиква Народното събрание, има една задължителна задача. Тази задача е да се избере ръководството на Народното събрание, а именно председател и заместник-председатели. Това заседание е абсолютно задължително по силата на Конституцията и нищо друго не може да направи Народното събрание преди да се конструира неговото ръководство.

От текстовете на Конституцията става също ясно, че първо се избира председател на Народното събрание и след това, заемайки своето място, той продължава вече да ръководи по-нататък заседанието и следва изборът на заместниците на парламента.

Ние предлагаме процедурни правила за избиране на председател, като предложението ни е гласуването за избор на председател да стане явно и поименно с изписване на електронните табла. Съображенията ни за това са няколко. Първото е, че ние от Съюза на демократичните сили винаги сме били за това в Народното събрание да се гласува явно, така че не само вътре в парламента, и цялата българска общественост да знае народният представител на каква позиция е. Считаме, че с оглед публичността на дейността на народния представител гласуването по такива важни въпроси също трябва да бъде явно.

Второто ни съображение е чисто техническо и е свързано с време. Днешното заседание няма да приключи с избора само на председател. Следва избор на заместник-председатели, следва избор на парламентарни секретари. Без тези избори да бъдат извършени на практика ние не можем да си тръгнем днес от Народното събрание. При тайно гласуване тези избори ще продължат много дълго във времето. Това е техническото съображение. Но ние на първо място поставяме, разбира се, политическото съображение, съображението, че трябва да се знае от обществото кой народен представител как гласува, защото това е изключително важно с оглед прозрачността. Зная, че може да ми бъде възразено, че когато се прави гласуване за персонално гласуване, то най-доброто е да е тайно. То е по-демократично. Зная това възражение. Но нека да не мерим кое е по-демократичното – дали тайното или явното. И двете гласувания са демократични, защото тук не става въпрос за гласуване за избор, както е всеобщото пряко тайно гласуване. Тук става въпрос за гласуване на народни представители. И ако трябва да търсим аналогии в демократичните държави, ние ще намерим примери и в двете посоки. Ще намерим и за това, че има и явно, ще намерим, че ще има и тайно. Но ще намерим, че когато една институция – парламент, е желаела да укрепи институцията, е преминавала към явно гласуване. Затова нека да не казваме кое е по-демократично. Демократични са и двата вида гласувания. Ние предлагаме да бъде извършено гласуването явно.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, госпожице Михайлова.

Имате думата по направеното предложение.

Заповядайте, господин Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател на първото заседание на Тридесет и осмото народно събрание, дами и господа народни представители! Взимам думата по раздаденото процедурно проектопредложение за избор на председател на българския парламент в неговата нова легислатура. Деликатно ми е сякаш на пръв поглед да се противопоставя на изложените аргументи от госпожа Михайлова, но сякаш по-големият принцип не ми позволява да мълча. Принципът на откритостта над целия политически процес е основен и най-съществен в демократичния парламентарен режим и в работата, разбира се, на Народното събрание. Няколко последни легислатури на българския парламент не само показват това, а дават доказателство за неговата последователна воля, така че всичките негови действия и актове веднага да стават достояние на обществеността. И ако се позова на един красив израз на един много популярен конституционалист в Европа, българският парламент наистина е една прозрачна истинска къща от стъкло. Тези принципи за откритостта на действието на парламента се подчертават у нас с възприемането като общо правило в работата на нашето Народно събрание на явното гласуване в двете му модификации – обикновено и усложнено, поименно, както сега се предлага. Но изключението на тайното гласуване, то не е вън от правилото, то го подчертава и е предвидено навсякъде в конституционните системи. И всъщност това тайно гласуване има своето определено място. В парламентарната практика по света, за да бъда много нюансиран, трябва да кажа, преобладава традицията, първо, явно гласуване при всички случаи, когато става дума за актове, свързани с управлението, с общата политика, и тайно гласуване винаги, когато става дума за т.нар. персонални въпроси.

И един аргумент, без да натежавам като доктрина, тайно е гласуването, когато става дума за персонални въпроси, защото в този случай парламентът действува като избирателно тяло. И щом това е така, няма защо тази последователност да бъде нарушена сега при избор на председател и на българското Народно събрание, и то председател за цялата легислатура на парламента. Тайното гласуване се свързва още – и това е последното съображение от общ характер, с една необходимост напълно свободно и неповлияно от нищо народният представител лично да изрази своята воля. Всеки ден всеки народен представител е в естествени взаимоотношения с ръководството на Народното събрание. Тези взаимоотношения трябва да бъдат освободени от спомена кой депутат за кой точно кандидат е гласувал. Повярвайте ми, това е също много естествено и човешко.

Нашата българска парламентарна практика неотстъпно следва идеята за тайното гласуване в този случай. Тук не става дума само въпрос за принцип или за приемственост, но аз прибавям и все пак идеята за демократичните нрави.

Освен това искам да кажа само, без да правя криза от този аргумент, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, който все още не е изрично отменен, изрично струва ми се в своя чл. 4, ал. 2 или 3, предвижда тъкмо този начин на избиране на председател на Народното събрание.

И аз искам, без да прозвучат малко неделикатно думите ми, да ви помоля да не поставяме в конкуренция идеята за икономия на бюлетини и на дървени урни, които са подръка, с голямата нужда да се утвърждават истински демократични процедури и нрави в нашия, в българския парламент.

И съвсем на ход, може би преди това да направя предложението си, от името на Демократичната левица предлагам т. 2 на проекторешението да запази само първото си изречение, и то видоизменено: „Гласуването е тайно“. Другото да се заличи.

Но като чета това проекторешение, позволете ми да се изкуша, а и да ви задължа още една минута. Вижте какво пише в т. 1:

„Кандидатури за председател на Народното събрание могат да бъдат издигани от парламентарните групи“.

Какво значи това, господа? Както каза президентът, Народното събрание са неговите народни представители. Всеки от нас тук прави предложения за закони, за решения. Той има право да поставя въпроси, да повдига питания. Е, как изведнъж само парламентарните групи!? Ами, те не са орган, посочен даже в Конституцията!

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Не е вярно.

ГИНЬО ГАНЕВ: Пощадете достойнството на народния представител, запазете принципа и на правилника – чл. 4, струва ми се, ал. 3, а и общата конституционна практика, от която ние не се отклоняваме.

Ако това се приеме, тогава, господин председател, вероятно съответна поправка ще трябва да се направи и в т. 1, в смисъл, че право да издигат кандидати имат и народните представители, и парламентарните групи.

Благодаря ви много.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.

Друг кой желае думата?

Има думата господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Виждам, че господин Ганев вече навлезе в дебат по същество по решението. Щях да настоявам да взема думата преди него, ако знаех каква ще е същността на неговото изказване.

Колеги, мисля, че след като знаем, че работим по правилника, ние не би трябвало да се ориентираме към приемане на решение, госпожице Михайлова, а би трябвало да се ориентираме към поправка в правилника, в момента. Вярно е, че има процедура по поправка в правилника, но днес ни е първият ден, никой не е имал възможност, предполагам, че с консенсус можем да решим, че днес ще оправим правилника в точката, която касае чл. 4 – избор на председател и заместник-председатели. А не с решение – да приемем едно решение, което противоречи на правилника.

Ние сме взимали решения, обаче решенията са били по процедура – как да се изпълняват постановките на правилника. А в момента се приема решение, което противоречи на правилника.

Не ме разбирайте криво! Аз не съм против това да се гласува явно. Даже най-просто – слагаме картите и гласуваме, щом го решите, но нека да направим такава поправка в правилника, която да позволи вашето предложение да бъде перфектно. Аз не съм юрист, но вече имам достатъчно опит в предишните парламенти и мисля, че мога да си позволя такива забележки.

Вижте какво пише в чл. 1 на правилника:

„Чл. 4. Ал. 1. Под председателството на най-възрастния народен представител могат да се проведат само разисквания по избор на председател на Народното събрание“.

И в момента ние изпълняваме това нещо. Аз бих ви предложил и нещо друго – нека да отменим тази алинея или да я оправим така, че освен да дебатираме избора на председател, да дебатираме и поправката в правилника, която съобразно вашата воля вие искате да направите така, че да стане възможен изборът на председател с явно гласуване, най-малкото това нещо.

Виждаме, че после има още едно предложение, пак за поправка в правилника – за избор на заместник-председатели. Имате такова решение.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): За промяна на правилника, господин Димитров!

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така, вие нямате за промяна на правилника, а имате за решение, което противоречи на правилника.

Вярно, че всичко можете да решите, вие имате мнозинство. Аз казах преди и на другите – имат мнозинство и решават. Обаче дайте да търсим най-приемливото решение. За мен това, което трябва да направим в момента, е да се ориентираме към поправка на чл. 4 на Правилника за работата на Народното събрание. Защото там има норми, които противоречат на предложенията във вашето решение. Е, смятате ли, че като приемете това решение, правилникът остава да действува? Или смятате ли, че правилникът е поправен, когато пишете, примерно, че има явно гласуване или предложенията да се правят само от парламентарните групи?

Господин Ганев в случая е прав. Вижте какво пише в правилника:

„Всеки народен представител и парламентарна група могат да издигат кандидатури за председател“.

А вие с решението ги ограничавате. Ами, направете си предложението за поправка в правилника. Ако искате и така. Ако искате, можете да сложите, че само най-голямата парламентарна група има право да издига председател. Нямаме нищо против, но дайте да го оформим като поправка в правилника. Защо? Защото ако се ориентираме като към поправка в правилника и влезем в тази точка, ние ще можем всичките алинеи на чл. 4 да ги поправим съобразно направените предложения и след това да преминем към избор на председател, съответно на заместник-председатели.

Това е моето предложение. Помислете и ще видите, че предлагате решение, което противоречи на правилника на практика.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря на господин Димитров.

Има думата госпожа Шопова.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, с цялото ми уважение към тези, които твърдят, че днес работим по правила, които всъщност не сме приели, искам да напомня, че Тридесет и осмото Народно събрание се открива днес. Следователно, всяка процедура, господин Димитров, която се приема, е процедура ад хок – процедура за случая, решение за случая.

Въобще излишно е да коментираме какъвто и да е Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, защото такъв не съществува. Ако решим правилникът на Тридесет и седмото Народно събрание да действува в определен срок от време, това също трябва да направим със специално решение – решение ад хок. Каня господин Димитров след това на лична юридическа среща. (Весело оживление и ръкопляскания в блока на СДС)

Що се отнася до предложението на Парламентарната група на СДС, от името на нашата парламентарна група го подкрепяме, тъй като в него има два основни аргумента: първо – рационалност, и второ – не се лицемери от гледна точка на политическите интереси. Нормално е групата на мнозинството да излъчи своя кандидат за председател на Народното събрание и съвършено нормално е този председател да бъде приет от Народното събрание.

И второ, нормално е останалите парламентарни групи да излъчат своите кандидати за заместник-председатели на Народното събрание, тъй като е имало и вътрешно решение за това, и нормално е парламентът да приеме тези решения. Тоест днес персоналните решения са свързани с вътрешни решения на парламентарните групи и воля, която обединява парламентарните групи при конструирането на парламента.

Призовавам ви и с оглед на рационалната работа на парламента, и с оглед на това да не дискутираме само защото трябва да се противопоставим, да приемем процедурата, която се предлага, и да пристъпим към персоналните решения. (Ръкопляскания в блока на СДС)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шопова.

Други изказвания има ли?

Заповядайте, господин Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Лучников, ние приемаме част от направените предложения от Демократичната левица, а именно към текста на първата процедура: „Кандидатури за председател на Народното събрание могат да бъдат издигани от парламентарните групи“, да се добави „и народните представители“. Но държим на останалата част от своето предложение. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това е съгласно Конституцията. Благодаря Ви, господин Костов.

Други мнения? Има ли други желаещи за изказване?

Тогава подлагам на гласуване проекторешението, представено от председателката на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.

Имате думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Има постъпили предложения по две различни точки, така че следва да гласуваме точка по точка. Не може общо текста. Затова ви предлагам при гласуването да го разделим. Само третата точка е безспорна.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Добре, поставям на гласуване точка по точка.

Точка първа – „Кандидатури за председател на Народното събрание могат да бъдат издигани от парламентарните групи и от народните представители“.

Който е за точката в този вид, моля да гласува.

От общо гласували 221 народни представители, за – 221. (Ръкопляскания)

Точка първа се приема.

Поставям на гласуване точка втора – „Гласуването е явно. То се извършва чрез поименно изписване имената на народните представители и тяхното гласуване чрез компютризираната система“.

Който е за тази точка… (Реплики в залата)

Имате думата.

ИВАН КОСТОВ (от място): Нали гласуваме.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Не, все пак сме на режим „Дебати“.

Аз ви предложих нещо друго, господин Лучников. Може би трябваше да изразите аргументи защо не трябва да поправим правилника. Но така или иначе, това се отмина.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Решихме, че се работи ад хок, приемат се правила ад хок.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие не решихте нищо. Госпожа Шопова се изказа и Вие приехте, че това, което тя казва, е върховна истина и е задължително за народните представители. (Оживление в залата)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз попитах дали някой друг иска думата. Вие не я поискахте.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз я бях поискал веднъж. Неудобно ми е по един въпрос да взимам думата два пъти.

Добре, аз смятах, че госпожица Михайлова ще направи предложение.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Аз мислех, че сте си научили правилника, господин Димитров, и знаете как той се изменя.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Димитров, моля Ви да не създаваме обстановка на протакане на работата и излишни дебати в това Народно събрание, което всички искаме да бъде по-делово и по-ефективно.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, искам да Ви попитам тогава за т. 2, защото стигнахме до нея. Четем: „Гласуването е явно. То се извършва чрез поименно изписване“. Аз не зная гласуването да се извършва чрез изписване. Засега гласуванията, които сме правили през последните години са били или чрез компютърната система, или тайни, или поименни. Това поименно гласуване ли е? Тоест, всеки поотделно ли ще бъде извикван или изписван, или всички заедно гласуваме и после ще се появи един текущ надпис, който ще покаже кой как е гласувал.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Точно така.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това ли е?

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това е.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами, това го напишете. Пишете: „Извършено чрез компютърната система“ и толкоз.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: То се разбира.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не се разбира. (Реплики в залата)

Вижте аз какво разбирам: „То се извършва чрез поименно изписване имената на народните представители“. Тоест, ще се изпише името на госпожа Екатерина Михайлова и тя ще натисне копчето. Ще се изпише името на господин Христо Бисеров и той ще натисне копчето.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Няма такава техника.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тая практика е за първи път. Но текстът е двусмислен и се разбира и по този начин.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Сега, след като изяснихме текста, моля той да бъде гласуван.

Моля да гласувате.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Процедура!

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, заповядайте.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, съгласно традицията, най-напред се гласуват предложенията, които са отдалечени най-много от основното. Така че предлагам най-напред да бъде гласувано предложението на господин Ганев за тайно гласуване. Ако то не събере гласовете, тогава явно трябва да приемем основния текст.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Добре. Аз сметнах, че трябва да се движим по посока на увеличаване ефективността на това Народно събрание и избягване на излишни дебати. Но вярно, че така е в духа на правилника.

Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Ганев. Който е за това изборът на председател на Народното събрание да се извърши тайно, моля да гласува.

От общо гласували 224 народни представители, за – 57, против – 167, въздържали се – 5.

Предложението не се приема.

Пристъпваме към гласуване на точка втора, както е предложена: „Гласуването е явно. То се извършва чрез поименно изписване имената на народните представители и тяхното гласуване чрез компютризираната система“. Моля да гласувате.

От общо гласували 228 народни представители, за – 171, против – 44, въздържали се – 13. (Ръкопляскания)

Предложението се приема. Точка втора е приета.

Преминаваме към точка трета: „За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъствуващите народни представители. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се произвежда второ гласуване, в което участвуват двамата кандидати, получили най-много гласове. За избран се смята кандидатът, събрал повече гласове“.

Моля да гласувате!

От общо гласували 227 народни представители, за – 226, против – няма, 1 – въздържал се.

Точка трета е приета.

Давам думата на парламентарните групи и на народните представители да издигнат кандидати за длъжността председател на Народното събрание. Имате думата.

Госпожица Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин Лучников, уважаеми колеги народни представители! Имам удоволствието от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да ви представя кандидатурата на господин Йордан Георгиев Соколов за председател на Тридесет и осмото Народно събрание. (Бурни ръкопляскания от СДС, НС и ОНС).

Господин Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в град София. През 1956 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1958 г. работи като адвокат. Автор е на редица правни трудове. Член е на Софийския адвокатски съвет.

През 1990 г. става член на Националните клубове за демокрация, член на Коалицията „Съюз на демократичните сили“. През 1990 г. е и правен съветник на президента на Република България.

През 1991 г. е избран за министър на вътрешните работи в правителството на Съюза на демократичните сили.

През 1994 г. е избран за народен представител в Тридесет и седмото Народно събрание, а в началото на 1995 г. е избран за председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.

Член е на Националния изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили. През 1997 г. е избран за заместник-председател на Съюза на демократичните сили, а също така и за народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание.

Женен е, с две дъщери. Владее френски и руски език.

Аз се обръщам към вас, всички народни представители, днес народните представители от Тридесет и осмо Народно събрание да подкрепите, да подкрепите кандидатурата, която издигаме на господин Йордан Соколов за председател на нашето Народно събрание. Казвам ви, че няма да сбъркаме, ако го изберем за председател. Казвам ви го като човек с личен опит, защото ми е бил председател и знам как се работи с него. Смятам, че ще бъде един много добър председател на парламента, ще се отнася към всички нас с уважение, ще въведе наистина духа на толерантност и коректност в отношенията, а освен това считам, че той ще представлява – което е основната функция на председателя на Народното събрание – Тридесет и осмото Народно събрание наистина достойно и ще допринесе за издигането на неговия авторитет. (Ръкопляскания от СДС)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, госпожице Михайлова.

Има думата господин Стефан Савов – съпредседател на Народния съюз, председател на Демократическата партия, народен представител от 25. Софийски многомандатен избирателен район, бивш председател на Народното събрание.

СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък.

От името на Народния съюз ние подкрепяме кандидатурата на Съюза на демократичните сили за председател – господин Йордан Соколов.

Почти всички от Народния съюз го познаваме от Тридесет и седмото Народно събрание. Познаваме го и като министър на вътрешните работи, така че бих казал съвсем с чисто сърце, че можем да гласуваме, да се доверим на него, а това е решението и на нашата парламентарна група. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС и НС)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Савов.

Други изказвания? – Господин Стефан Гайтанджиев от Демократичната левица.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Има писани и неписани правила във всеки парламент. Един от тези принципи, който парламентите в света спазват, е принципът за пропорционалното представителство. Във всеки един парламент най-голямата политическа сила обикновено получава председателското място. Този принцип обаче се прилага и към заместник-председателите на парламента – принцип, който ние ще настояваме по-нататък да бъде спазен и по отношение на комисиите на парламента – и на техните ръководства, и на техния състав.

Ръководейки се от този принцип, неотричайки в никакъв случай достойнствата, които има господин Соколов като парламентарист и като юрист, абстрахирайки се естествено от политическите различия, които имаме с него, Парламентарната група на демократичната левица, следвайки този принцип, ще подкрепи този избор и смятаме, че принципът за пропорционалното представителство трябва да бъде продължен и в избора на заместник-председатели, и в избора на ръководствата на постоянните комисии. Благодаря.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Гайтанджиев.

Други желаещи за изказвания има ли? – Заповядайте, господин Каракачанов.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на „Обединение за национално спасение“ ми е възложено да обявя нашето решение, че ние също подкрепяме кандидатурата на господин Соколов по две причини: първата е, че защото считаме, че в духа на парламентаризма е логично и правилно най-голямата парламентарна група да излъчи от своите среди председателя на парламента; втората причина е, че ние желаем в този парламент да има дух на разбирателство и на уважение на политическите сили една към друга. В този смисъл ние се надяваме, че ще бъде уважено и нашето съображение, когато се стигне до излъчването и до избирането на заместник-председатели.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Други? – Заповядайте, господин Камов.

НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): На добър час, уважаеми колеги и на бъдещия председател на Народното събрание, чиято кандидатура от името на Парламентарната група на Евролевицата ще бъде подкрепена – и заради принципа, и заради личността. Ние вярваме, че господин Соколов ще направи всичко необходимо в новия парламент да отсъствуват тези рецидиви и този стил, който не позволи на досегашните, макар и демократично избрани парламенти, да успеят да убедят българското общество в преимуществата на демокрацията. Това ще бъде нашето гласуване.

По отношение на принципите, които по-нататък ще дискутираме – принципа на пропорционалността, ние имаме становище, което ще изложим допълнително при обсъждането на заместник-председателите.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Пристъпваме към гласуване на следното решение за избиране на председател на Тридесет и осмото Народно събрание.

Народното събрание на основание чл. 76, ал. 3 и чл. 88, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:

Избира господин Йордан Георгиев Соколов за председател на Тридесет и осмото Народно събрание.

Моля ви да гласувате.

От общо гласували 232 народни представители, за – 218, против – няма, въздържали се – 14. (Бурни и продължителни ръкопляскания)

Господин Йордан Соколов е избран за председател на Тридесет и осмото обикновено Народно събрание. (Продължителни ръкопляскания)

Честито, господин Соколов! Моля Ви да заемете Вашето място. (Всички депутати стават прави. Бурни и продължителни ръкопляскания. Госпожа Екатерина Михайлова поднася букет цветя на господин Йордан Соколов. Господин Йордан Соколов получава поздравления от господата Георги Първанов, Стефан Савов, Анастасия Мозер, Александър Томов и Жорж Ганчев. След това господин Йордан Соколов се качва на трибуната и се ръкува с господин Светослав Лучников. Временният председател господин Светослав Лучников предава поста на господин Йордан Соколов. Господин Соколов заема мястото си на трибуната.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Позволете ми да благодаря за оказаното ми доверие, което приемам като доверие към политическата сила – Обединени демократични сили, спечелила убедително предсрочните парламентарни избори на 19 април тази година. Благодаря както на народните представители, които гласуваха в моя подкрепа, така и на онези народни представители, които не ме подкрепиха, защото уважавам правото им на собствен избор.

За мен високият пост – председател на Тридесет и осмото Народно събрание на Република България, Народното събрание, с което ние ще влезем в ХХI век, означава и огромна отговорност, отговорност към избирателите, към всички народни представители, към институцията на Народното събрание, към парламентаризма.

Никой от нас не трябва да забравя, че Тридесет и осмото Народно събрание се свиква в резултат на консенсус между политическите сили, постигнат на 4 февруари тази година благодарение на усилията и посредничеството на президента на Република България господин Петър Стоянов. Той показа как за по-малко от 100 дни един президент, стремящ се към консенсус в обществото и постигнал такъв консенсус, може да издигне рейтинга си до непознати за нашата действителност висоти. Служебното правителство, назначено от него, също за един кратък срок успя да възвърне в голяма степен доверието на хората и към тази институция.

Сега пред нас, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание, стои задачата въз основа на ефективна и разумна законотворческа дейност да възвърнем у нашия народ доверието и в парламента – висшия законодателен орган на Република България, орган, създаден спонтанно от нашите деди още през историческата 1876 г. на Оборище. Не трябва никога повече да допускаме Народното събрание да се ползва с мизерния 5-процентов рейтинг на Тридесет и седмото Народно събрание. Това е трудна задача. Тя е трудна, затова защото ни предстои да направим всичко, за да излезе България от тежката национална катастрофа, в която изпадна. Тя е трудна и затова, защото ние ще бъдем принудени да приемаме и да изпълняваме редица непопулярни закони. Но ние ще трябва с разум и сила на волята си да се отказваме от удобния, но неводещ до никъде популизъм. Ние сме длъжни да преодолеем тежките дни на изпитание и да оправдаем доверието на нашите избиратели.

Многобройните срещи по време на дългите предизборни дни и нощи ме правят оптимист. Хората повярваха в демократичното бъдеще на България. Те избраха пътя към него. Това е пътят на очакваните реформи, с които България изостана със седем години.

Уважаеми дами и господа народни представители! На току-що отшумелите предсрочни парламентарни избори Обединените демократични сили извоюваха свое мнозинство в Народното събрание. Но веднага искам да подчертая – нито една политическа сила не е в състояние сама да проведе така необходимите във всички сфери на нашия живот реформи, колкото голяма и силна да е тя. Ако искаме страната ни да се отърси от кризата, ако искаме народът ни да заживее достойно, ако искаме децата ни да растат здрави и умни и то тук, при нас, в България, ние трябва в най-кратки срокове да решим много важни, съдбоносни задачи. Такива са съживяването на селското стопанство, структурната реформа в промишлеността и приватизацията, борбата с престъпността, интегрирането ни към Европа и НАТО, оздравяването в прекия и преносния смисъл на нашето общество.

Затова очакванията на всички избиратели, и тези, които гласуваха за Обединените демократични сили, и тези, които гласуваха за останалите политически сили, са, че по всички тези основни въпроси трябва да се работи в името и за благото на нашия народ, на нашата България, а не в интерес на една или друга политическа сила.

Това налага наша основна задача да бъде търсенето на съгласие при решаването на всички тези въпроси. Към такова съгласие трябва да се стремят всички националноотговорни политически сили.

И обнадеждаващо е, че по инициатива на мнозинството Тридесет и осмото Народно събрание ще започне своята конкретна дейност с приемане на една декларация, повечето точки на която бяха приети на срещи с отделните парламентарни групи именно в резултат на постигнато съгласие.

Това е пътят, който предлагаме, и ние ще се стремим да вървим по него. Не си правим илюзия, че това ще бъде лек път, не си правим илюзии, че няма политически сили, които са против този път и ще се опитат да използват популистки тежката икономическа криза, която новият парламент и новото, следващо правителство получиха в наследство, за да трупат политически дивиденти.

Но, мисля, че народът ни за изминалите 7 години израсна и няма да прости подобни ходове.

В нашата работа ние трябва да се ръководим от мисълта, че българският народ има право на нормален цивилизован живот и парламентът, чрез своето законотворчество трябва да му осигури това негово право.

Желанието на огромното мнозинство от избирателите, на новото мнозинство от българския народ е България да тръгне по пътя на реформите, които да я изведат от кризата и да я наредят сред цивилизования свят на Европа и света.

Затова ръководството на Народното събрание и аз като негов председател трябва да направим всичко възможно да тръгнем по този път и той да стане по-лек.

За целта трябва да проявяваме професионализъм в нашата работа, да работим самоотвержено, ефективно, с ограничаване на безпричинни отсъствия и политически дебати. За това ще ни помогнат и някои поправки в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, наложени от досегашния опит.

Не на последно място трябва да се постараем да изоставим неморалното гласуване с чужди карти, което в предишното Народно събрание се вършеше пред очите на цял народ.

Когато постигнем всичко това, когато в Народното събрание разумно бързо бъдат приети необходимите закони за излизане от кризата, ние ще можем да кажем, че сме си свършили работата, че сме оправдали очакванията и надеждите на избирателите, ще можем да застанем с открити чела пред тях. Защото пред нас стои задачата, надмогнали тесните партийни интереси, категорично отхвърлили опитите на едни или други групировки или приятелски кръгове да властват над страната, да служим на националните интереси на България, за да спасим България.

И аз искам да декларирам, че като председател на Тридесет и осмото Народно събрание, макар избран като депутат с листата на Обединените демократични сили, няма да забравя, че от момента на моето избиране аз съм вече председател на цялото Тридесет и осмо Народно събрание и в дейността си ще се ръководя единствено от Конституцията, законите и правилника на Народното събрание. (Ръкопляскания)

Бог да пази България! Благодаря ви! (Ръкопляскания)

Сега продължаваме следващата точка от днешния дневен ред, така както изисква Конституцията.

ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

Има направени предложения за приемане на процедурни правила ад хок за избиране на заместник-председатели.

Има думата госпожица Екатерина Михайлова да представи проекта, внесен от Съюза на демократичните сили.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря.

Уважаеми господин председател, честито! Пожелавам Ви лека работа.

Сега делово вече наистина да представя проекторешението за приемане на Процедурни правила за избиране на заместник-председатели.

Известно е, че освен председател трябва да бъдат избрани и заместник-председатели на това първо заседание на Народното събрание.

Използвам възможността, макар че отсъства в момента от залата господин Венцеслав Димитров, понеже искаше да му обясня някои неща, макар че госпожа Шопова ги обясни. Ние наистина в момента работим по Конституцията, а не по правилника. И това е традиция на всичките народни събрания – Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание. По правилника ще започнем да работим в момента, в който решим, че ще прилагаме този правилник, който беше приет от Тридесет и седмото Народно събрание. Едва тогава той може да стане действащ правилник за това Народно събрание. И в момента, в който стане действащ правилник, има начини, по които се изменя, това си го пише накрая в правилника, иска се една десета от народните представители да го подпишат и т. н. Процедура, която предполагах, че господин Димитров я знае. Ето защо не желая да губя време. Но тъй като беше отправена към мен реплика, се чувствам длъжна да го спомена. Това предложение, което ние правим, е за избор на двама заместник-председатели от двете най-големи парламентарни групи, а именно един от Съюза на демократичните сили и един от парламентарната група на Демократичната левица.

За останалите четири парламентарни групи предвиждаме и една по-усложнена система, но я предвиждаме в желанието си наистина да бъдат зачетени интересите на всички парламентарни групи. Защото в нашия парламент има шест парламентарни групи. И ако спазваме идеята всяка парламентарна група да има свой заместник-председател, на практика се принизява институцията заместник-председатели на Народното събрание и започва да придобива малко форми, които не е редно според нас, да бъдат просто безкрайно многото хора, заемащи един пост, обезсмисля този пост. От друга страна, сме отчели това, че всяка една от парламентарните групи е редно да бъде представена в ръководството на Народното събрание, да не бъде пренебрегната. Защото най-лесното беше да се отсече – ще има двама или трима заместник-председатели. Това означаваше, че нямаше да има възможност всички парламентарни групи да влизат в ръководството на парламента.

Предлагаме принципа на ротация, да влизат в ръководството и да водят заседанията заместник-председатели от парламентарните групи на Обединението за национално спасение, от Народния съюз, от Евролевицата и от Българския бизнесблок за по една парламентарна сесия и редуването да става въз основа на числеността на парламентарните групи.

Желанието, което ни е водило да предложим това, е именно защита на интересите на по-малките парламентарни групи. Още повече, че по време на консултациите, във връзка с Декларацията за национално съгласие, ние разисквахме и този въпрос – начинът на конструирането на парламента. И по време на тези срещи всъщност възникна идеята за възможност за прилагане на ротационен принцип. Идея, която ние в Съюза на демократичните сили възприехме и решихме, че по този начин наистина ще бъдат защитени интересите на групите. И при разискванията не срещнахме съпротива и възражение от парламентарните групи.

Това нещо ни водеше, за да внесем това свое предложение от ОДС. Съжалявам, не е правено възражение по време на консултацията. Съжалявам много, това е истината. Може би ви е неприятно, но така се случва, когато се застава пред микрофони, понякога не се предават точно нещата от консултациите. На консултациите бяхме всички, разказвахме на всеки кой какво е казал и сме споделяли своите виждания. Разбира се, дебатът е открит в момента. Ние не искаме да налагаме силово нищо. Искаме да зачетем интересите на всички парламентарни групи. Най-лесното е да наложим силово, да кажем: само на тези групи ще има.

Разбира се, може да бъде зададен въпросът: защо на първите две най-големи парламентарни групи се дава постоянно действащият заместник-председател. Отговорът е много простичък – това е зачитането на вота на избирателя, нищо друго.

 

Когато се конструира парламентът, се зачита вота на българския избирател и конструирането на парламента и на комисиите и състава им винаги е било на базата на пропорционалния принцип, който е всъщност вотът на българския избирател, който, харесва ли ни или не ни харесва, ние сме длъжни да го зачитаме, ако искаме да признаваме правилата на демокрацията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, госпожице Михайлова.

Има думата господин Каракачанов.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Преди да прочета нашето становище по този въпрос, става дума за Обединението за национално спасение, искам да уточня, че може би колегите от СДС не са били достатъчно внимателни, но ние изразихме и на двете консултации категоричното си възражение срещу принципа на ротация на третия заместник-председател. Съжалявам, че ние не сме били вероятно разбрани, но…, случва се.

Упълномощен съм да изложа становището на Парламентарната група на Обединение за национално спасение по предложението на СДС за трети заместник-председател на ротационен принцип. Аргументите за това предложение за нас са очевидно неубедителни. Липсата на пари не може да бъде аргумент в случай, че в момента в сградата на Народното събрание се прави кабинет на министър-председателя и президента, при това със средства от бюджета на парламента, а не от бюджета на Президентството. Това е един абсолютно ненужен разход, който многократно надхвърля средствата, необходими за издръжката на един, а даже и на двама заместник-председатели.

Ако все пак се счита, че няма средства, то Обединението за национално спасение предлага заместник-председателите да не получават допълнителни възнаграждения, както и да не ползват всички останали привилегии, свързани с произтичащи от поста им финансови разходи.

Другият аргумент – за липсата на място в президиума на Народното събрание – е, меко казано, странен особено на фона на досегашните народни събрания. Българският парламент е достатъчно солидна институция и свеждането на неговите заместници практически до двама удря по неговия авторитет.

Изводът, който може да се направи, е, че причините за това решение са чисто политически. Мотивите обаче за нас са необясними. Може би по този начин се цели да се подчертае разликата между реформаторското мнозинство и останалите. Но тогава въпросът е дали в последните дни няма някакви промени в това реформаторско мнозинство. А ако целта е да се премахне възможността на парламентарните групи извън СДС и БСП да участват в ръководството на Народното събрание, нека това да не бъде прикривано зад бутафорни длъжности като ротиращи се заместник-председатели. Това принизява именно авторитета на този пост.

В крайна сметка изводът, който може да се направи, е, че целта на това предложение е да се затвърди, в кавички, ръководната роля на парламентарните групи на СДС и БСП, което да бъде също така и едно индиректно потвърждение на принципа на двуполюсния модел, от който, както ни е известно, се отрекохме, ако не се лъжа, всички политически сили. Обединението за национално спасение счита, че това е недопустимо както от гледна точка на традициите на българския парламентаризъм, така и от гледна точка на новите политически реалности.

Обединението за национално спасение призовава СДС да оттегли това свое предложение и приеме внесеното от Обединението за национално спасение предложение за петима постоянно действащи заместник-председатели. Ние сме внесли това предложение, то е раздадено. В случай, че Съюзът на демократичните сили счита това за невъзможно, Обединението за национално спасение няма да предложи свой кандидат за ротиране и няма да участвува в гласуването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Каракачанов.

Има думата господин Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (СДС): Поздравления и от мен, господин председателю!

Искам да обърна внимание, че принципът на ротацията е известен в парламентарната дейност, и не само в парламентарната дейност, а и в устройството на изпълнителната власт на някои близко стоящи до България страни. Така е например в Горната камара на австрийския парламент, така е и в Швейцария. В Швейцария, нещо повече, прилага се принцип на ротация на поста министър-председател на страната. В това няма нищо лошо – малка страна, която желае да направи икономии, да потърси процедура, която действително да създаде условия за тези икономии.

Що се отнася до разходите, които са направени от Народното събрание, разбира се, ние сме Народно събрание и ние ще принудим правителството да поеме своята част от тези разходи за ремонта на тази сграда, ако това нещо следва от законите и правилата за финансиране и за ремонт на такива сгради.

Така че бъдете спокоен, господин Каракачанов, ние не Ви съветваме да започвате с такъв, прощавайте, несръчен опит на отказ да издигнете един уважаван член на Парламентарната група на Обединението за национално спасение за заместник-председател на Народното събрание. Нещо повече, ние искаме от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да заявим, че държим заместник-председател в парламента да има от Парламентарната група на Обединението за национално спасение. И даже считаме, че ще бъде добре да подчертаем следното: че тези заместник-председатели ще се ползват с редица от правата, които заместник-председателите на Народното събрание ще имат. Ще участвуват в Председателския съвет; ще получават цялата необходима информация. Единственото нещо, което няма да имат, ще бъде това специално скъпоструващо обслужване и ние считаме, че заслужава да се помисли за една такава жертва. Ние разбираме, че малките парламентарни групи ще направят жертва по този начин, но призоваваме такава жертва да бъде направена в името на националния интерес, за доброто на страната. Вярваме, че ще бъдем разбрани. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Костов.

Има думата господин Савов.

СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва да призная, че и нашата парламентарна група не беше възхитена от ротационния принцип. Но без да се разпростирам надалеко, веднага искам да репликирам и да уточня нещата, господин Каракачанов. Няма такава, бих казал, практика в българския парламент, става въпрос за български парламент тогава, когато е бил действително демократичен парламент, непременно да има заместник-председатели от всички групи. Минете към миналото ХХIV Народно събрание, ХХV, а и още повече ХVII, ХVIII, ХIХ и т.н. Така че добре е човек, както винаги казвах на една моя добра приятелка, да чете правилника и да чете въобще дневниците, преди да говори. Това – едно.

Второ, преживях няколко инфарктни минути, когато имаше петима заместник-председатели. Господин Кристиян Кръстев, който се отличаваше със своя ръст, действително много висок, и седеше тук, накрая, винаги имах чувството, че ще падне, защото за него нищо не оставаше, никакво място.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ще изберем по-нисък, ако Ви пречи височината.

СТЕФАН САВОВ: Нямаше начин, нямаше начин! Като казвам това нещо, искам да кажа, че и по-нисък, и по-висок – винаги пети, шести ще изпаднат. Така че просто няма място. Смятам, че всеки, който повечко време е стоял в този парламент, разбира, че няма място. Просто този парламент е тесен. Той е направен тогава, преди не знам вече колко години, много години и нещата са били по-други.

Аз започнах с това, че и ние бяхме се замислили доста за този ротационен принцип. Но струва ми се и сме убедени сега, че по-добре е малките групи, а те са четири малки групи, които варират от 19 до 12 души, и мисля, че мъчно би могло да се избира между тях по тежест, защото един или двама, или четирима души народни представители не е толкова голяма разлика. Така че това решение – двете големи групи да имат свои заместник-председатели – е правилно.

Правилно според мен ще е и това – ние, малките групи да имаме заместник-председатели, които да се ротират, да се сменят на една сесия.

Тук преди малко господин Костов каза, че тези заместник-председатели ще имат достъп до информацията. Аз предполагам, че това, разбира се, ще бъде въпрос, който ще реши председателят на парламента, който току-що избрахме. Те могат да бъдат викани и на председателските съвети, независимо че в момента не са действуващи заместник-председатели. По този начин те ще бъдат в течение на цялата информация по политиката.

За да не бъда прекалено дълъг, ще кажа, че след известни колебания аз приех за себе си, а и групата прие това предложение. То не е идеалното, но дай Боже пък да ни построят едно Народно събрание по-голямо, в което ще може да има и шест, и седем групи, макар че това никъде не се практикува… Не е казано, че всяка парламентарна група трябва да си има свой заместник-председател. Мога да ви кажа, че в България не е било така. Така не е и в Германия сега. Така не е и във Франция, защото има парламентарни групи там по 5-6 души, тъй че нека грешни примери да не ги взимаме като еталон, когато фактически са грешни.

Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Савов.

Има думата първо господин Камов.

НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

В хода на консултациите представителите на Евролевицата подкрепиха много предложения, които управляващото мнозинство има намерение да предложи като свои виждания в промяна на правилника, с оглед на по-ефективната работа на парламента. Нещо повече, ние предложихме и свои идеи в тази посока.

По конкретния проблем, по който сега тече дискусията, ние поддържаме категорично както необходимостта от икономии на средства и в това отношение няма никакви различия с аргументацията, която тук предложи госпожа Михайлова, така и необходимостта от най-ефективния вариант за организиране на работата на ръководството на парламента.

В случая обаче става дума за противоречие между два принципа – този, заложен в т. 2 от проекта за решение по процедурата, в който се предлага всяка парламентарна група да издигне своя кандидатура, и в т. 1, в която се предлага частичен принцип на ротация. Примерите, които господин Костов даде с Швейцария и Австрия са верни, но те се отнасят за федерална и конфедерална държава, т.е., федерален и конфедерален парламент, където принципът е уместен. Уместен е и в България, ако обхваща всички – ако обхваща всички заместник-председатели ротационният принцип е напълно уместен, но той обхваща само част от тях и това от принципиална гледна точка е неприемливо.

В този смисъл, без да имаме претенцията обезателно да бъдат представени всички парламентарни групи, но това все пак се предлага в т. 2, ние предложихме в консултациите да се обсъди и вариантът, но очевидно за това не е имало време и възможност, личности, а не представители на групите да бъдат избрани в ръководството на парламента. Изглежда още не сме готови за това.

Ние сме готови конструктивно да участвуваме в решаването на този проблем и ще предложим свой кандидат, но не можем да подкрепим принципа, защото според нас той влиза в разрез, както вече споменах, с представителството и ограничаването като втора категория – по същество излиза така – на част от парламентарните групи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Камов.

Господин Жорж Ганчев има думата.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря Ви, господин председател.

Моля се Богу, че няма да започнем с демагогия този парламент.

Помолихме господин Костов и ръководството на СДС и те мисля, че разбраха, че за да пестим пари нашият личен пример от миналия парламент със свалянето на Кристиян Кръстев беше само за икономията на народна пара. Това е базисът! Повтарям – икономия на народна пара. Никакъв цинизъм друг и никакви дюдюкания няма да намалят нашия жест към спестяване на народна пара.

Няма, както шопите казват: „Такова животно нема“, Народен съюз! Има ОДС. Има генерали без армия, които са заели нашите места. Ние сме център, дясно!

Искам да знаете, че уважаваме победата на ОДС и уважаваме председателя на Народното събрание. Предлагаме да има един заместник от БСП и един на ротационен принцип от всички други малки партии.

Благодаря. (Ръкопляскания от Бизнесблока)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Ганчев.

Господин Китов има думата.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю! Най-напред позволете да Ви честитя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ганчев, четете Конституцията – как се формират парламентарни групи! Това е на партиен принцип и по волята на народните представители, така че Парламентарна група на Народен съюз има! Но не това бих искал да кажа.

Аз бих искал да обърна внимание, защото от това решение не става ясно едно – дали ние ще избираме на ротационен принцип всички заместник-председатели или ще ги избираме за всяка сесия, защото би следвало да ги избираме на ротационен принцип за всяка сесия, защото когато ги изберем сега, те са си заместник-председатели и не може и в обществото, и навсякъде това да се променя. Те са избрани за заместник-председатели. Би следвало да бъде уточнено – на ротационен принцип за всяка сесия се избира по един заместник-председател.

Затова аз много моля вносителите това да се уточни, защото според мен така е редно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Китов.

Има думата господин Панайотов.

ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми избрани граждани!

Аз твърдя, че ако претендираме за реформаторско общество и за демократи изобщо, тъй като всички сме обременени, ще трябва да не приемем този начин, тъй като никой не може да ме убеди въз основата на какво БСП ще получи някакъв пост. Моля ви се – волята на народа е в тази зала!

Затова предлагам точно и ясно, както се избра председател на Народното събрание с вота на гласуващите в залата, а това е вота на народа, така всяка парламентарна група ли ще бъде, друг кръг ли, но да си представи хора и този вот на народа да посочи кои ще бъдат. Всички тези пазарлъци – петима ли да са, шестима ли да са… Моля ви се, нека този път бъдем наистина по-добри!

Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

Господин Иванов има думата.

ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

Преди да говоря по същество, искам и аз от свое име да пожелая на всички поотделно и на парламента като цяло ползотворна работа в името на България!

Моето изказване ще бъде малко по-различно като дух от това на преждеговорившия и ще бъде много по-близко до духа, който президентът се опита да представи тук, в тази зала, и който за мое удовлетворение продължи в своето изявление и господин Соколов като председател на Народното събрание.

За да не говоря повече, отколкото е нужно, искам да кажа, че в общи линии ние се приближаваме до виждането по ротационния принцип, изложен от господин Камов. В т. 1, където е записано, че заместник-председателите на Народното събрание заемат тази длъжност на ротационен принцип, има действително един недостатък – не може качеството на заместник-председател да бъде вземано на ротационен принцип. Той може оперативно да осъществява своята дейност на ротационен принцип, но това качество трябва да бъде едно постоянно негово качество по време на Народното събрание. Именно такива кандидати ще търсят и отделните парламентарни групи, за да застанат тук, пред нас.

Мисля, че в духа на съгласието и нашия стремеж най-после да намерим параметрите на едно национално съгласие ще бъде разумно да формираме един Председателски съвет, в който да бъдат представени всички парламентарни групи, защото там ще се обменя основната информация, там ще се формира този консенсус, който всички тук декларират, че желаят.

Ето защо нашето предложение е да бъдат избрани днес заместник-председатели на Народното събрание така, както е посочено в точката, но не тяхната длъжност да се счита за ротационна, а оперативното им участие тук, до председателя на Народното събрание, да става на ротационен принцип, но те да участват постоянно в състава на Председателския съвет. Разбира се, само тези, които за дадена сесия оперативно подпомагат дейността на председателя, те трябва да се ползват от финансите, предвидени за заместник-председателите. Останалите ще изпълняват тази своя длъжност, това задължение почетно в периода, в който не участват пряко в ръководството на събранието по време на дадена сесия. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.

Има ли други желаещи? Ако няма, преминаваме към гласуване.

Има два проекта за решения. По-отдалеченият проект е на Парламентарната група на Обединението за национално спасение за пет заместник-председатели.

Вторият проект за решение е този, внесен от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.

Нека квесторите да поканят народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване.

И докато народните представители заемат местата си, моля в пленарната зала да не се влиза с мобифони или поне, ако се влиза с тях, те да бъдат изключени.

Поставям на гласуване проекта за решение на Парламентарната група на Обединението за национално спасение за пет заместник-председатели. Моля, гласувайте.

От общо гласували 224 народни представители, за – 33, против – 148, въздържали се – 43.

Не се приема този проект за решение.

Поставям на гласуване проекта за решение, внесен от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.

„Народното събрание на основание чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

 

Р Е Ш И:

 

Приема процедурни правила за избиране на заместник-председатели на Тридесет и осмото Народно събрание, както следва:

  1. Народното събрание избира трима заместник-председатели – един от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, един от Парламентарната група на демократичната левица, по един от парламентарните групи на Обединението за национално спасение, Евролевицата, Народен съюз и Българския бизнесблок, които заемат длъжността на ротационен принцип за срок от една парламентарна сесия, като поредността се определя от числеността на групите.
  2. Всяка парламентарна група издига своя кандидатура за заместник-председател на Народното събрание.
  3. Гласуването е явно и ан блок. То се извършва чрез поименно изписване имената на народните представители и тяхното гласуване чрез компютъризираната система.
  4. Предложените кандидати за заместник-председатели са избрани, когато са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.“

По отделните точки не бяха направени предложения за промяна, затова аз ще поставя на гласуване наведнъж целия проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на заместник-председатели на Тридесет и осмото Народно събрание.

Моля да гласувате.

От общо гласували 227 народни представители, за – 194, против – 22, въздържали се – 11.

Проектът за решение се приема.

Следват предложения за заместник-председатели от отделните парламентарни групи. Ще давам думата по поредността на представителство в Народното събрание.

Моля от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожа Дянкова.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам да ви предложа кандидатурата на господин Иван Милков Куртев за заместник-председател на Народното събрание.

Позволете ми да ви запозная с няколко щрихи от неговата биография.

Роден е на 19 март 1936 година в село Любимец, Хасковска област. През 1954 г. завършва средно образование в Първа мъжка гимназия, София. През 1967 г. завършва висше образование със специалност „педагогика“ в Софийския университет „Климент Охридски“.

Работи като строителен работник през 1952 г. От 1957 до 1962 г. е изселен от София. Работи като учител в училище за глухонеми деца в град Пловдив от 1959 до 1962 г. От 1963 до 1982 г. е експерт в Централния съвет на Съюза на глухонемите в България. След това е рехабилитатор в училище за глухонеми деца, София. Председател е и на Районния изпълнителен комитет на район „Лозенец“, София.

Избран е за народен представител последователно в Тридесет и шестото, Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание. Председател е на Групата за приятелство с Япония. Бил е заместник-председател в Тридесет и седмото Народно събрание. Член е на Социалдемократическата партия, председател на Националния комитет на Социалдемократическата партия. Владее сърбохърватски и руски. Женен, с една дъщеря.

Позволявам си да кажа още няколко думи за господин Иван Куртев. Народните представители от Тридесет и седмото Народно събрание си спомнят неговото безукорно поведение като заместник-председател на Народното събрание, хладнокръвието и разума, с които постъпваше в много конфликтни моменти в тогавашното Народно събрание.

Аз вярвам, че вие ще подкрепите неговата кандидатура, защото той е човек високоинтелигентен, образован, с висок морален и политически статус, с много голям парламентарен опит.

Предлагам ви да гласувате за кандидатурата на господин Иван Куртев. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, госпожа Дянкова.

От името на Парламентарната група на демократичната левица има думата господин Георги Първанов.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, позволете ми най-напред да Ви поздравя с избора, да Ви пожелая „На добър час!“ и мъдро и разумно да ръководите Тридесет и осмото Народно събрание!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Ние уважихме правото на мнозинството да излъчи свой кандидат за председател и в духа на принципите, с които беше обосновано това решение, ние, като най-голяма опозиционна парламентарна група, предлагаме своя кандидат за заместник-председател – това е академик Благовест Христов Сендов. Роден е през 1932 г. в Асеновград. Има висше образование, математика, академик, доктор на науките, професор. Владее руски и английски, ползва немски и френски език. Бил е ректор на Софийския университет и председател на Българската академия на науките, президент, вицепрезидент и член на ръководствата на редица международни организации. Безпартиен е.

Академик Сендов е добре познат като председател на Тридесет и седмото Народно събрание. Длъжни сме да отбележим, че като такъв той допринесе много за относително добрия тон и за интензивната работа на предишния парламент. Сигурен съм, че той ще бъде особено полезен и на ръководството, и на целия парламент.

Призовавам колегите от всички парламентарни групи да подкрепят тази кандидатура. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Първанов.

Има думата господин Каракачанов от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В съответствие с изразената от нас позиция ние още веднъж потвърждаваме, че няма да участваме в избирането на заместник-председатели, няма да издигаме наша кандидатура. И едновременно с това изразяваме съжаление, че не бяха възприети все пак принципите на достойнство, на равноправие, че заместник-председателите ще бъдат делени на А отбор и Б отбор, нещо, което мисля, че е неподходящо за българския парламент, и че в крайна сметка не бяха възприети принципите, които изложи президентът на Република България в своето изказване, президент, когото всички народни представители от Обединението за национално спасение подкрепиха с личния си вот на изборите.

Независимо от това ние потвърждаваме, че ще продължим да работим в дух на разбирателство и пожелаваме на всички бъдещи заместник-председатели на Народното събрание успешна работа и нашата подкрепа, ако те работят и спазват тези принципи, за които преди малко говорихме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Каракачанов.

От името на Парламентарната група на Евролевицата има думата господин Димов.

ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, разрешете ми да присъединя и моите пожелания първо за добро здраве и успехи в Тридесет и осмото Народно събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

ДИМО ДИМОВ: Уважаеми колеги депутати, въпреки изразените мнения Евролевицата смята, че е по-важно да се участва, по-важно е съгласието в този парламент и затова въпреки нашето несъгласие и считане, че все пак малките партии се третират като своего рода аутсайдери, а волята на народа никога не може да бъде мерена с гласове, волята на част от обществото е равна, макар и на по-голямата част, от останалото общество, все пак аз съм много щастлив да ви предложа една дама, която да участва като заместник-председател на Народното събрание.

Ние предлагаме госпожа Петя Борисова Шопова, избрана в 19.многомандатен избирателен район – Русе. Ще бъда кратък, смятам, че нейната визитна картичка говори сама за себе си. Госпожа Шопова е юрист по образование, доктор по право, член на Българската асоциация по криминология, адвокат по професия, била е депутат в Тридесет и шестото Народно събрание и е заместник-председател на Гражданското обединение за републиката.

Ние, а повечето и от вас, познаваме госпожа Шопова с нейната постоянна усмивка, желание за диалог, човек, който винаги ще намери пътя към другия. Аз смятам, че това е нужно на настоящото Народно събрание. Именно диалогът и усмивката са тези, които трябва да съпътстват нашите мъдри решения. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Димов.

От името на Парламентарната група „Народен съюз“, господин Савов, заповядайте.

СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група „Народен съюз“ предлагаме за заместник-председател господин Александър Асенов Джеров.

Господин Джеров е роден в 1929 г. и е един от малкото депутати, които се избират вече четвърти път в парламента, откакто има демокрация. Мисля, че това означава много.

Господин Джеров е доктор на юридическите науки и е професор по гражданско право. Това са все неща, които ми се струва, че ще му помогнат много да направлява, да насочва работата на парламента.

Господин Джеров е добре известен с това, че както във Великото Народно събрание, така и в Тридесет и шестото Народно събрание беше председател на Законодателната комисия, която по това време играеше голяма роля. В Тридесет и седмото Народно събрание беше заместник-председател на Комисията за държавните органи.

Той е толкова известен, че на мен ми се струва, че не би трябвало повече да говоря. Моля ви, дайте вашия глас за професор Александър Джеров.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Савов.

От името на Парламентарната група на Българския бизнесблок има думата господин Бехар.

НАНСЕН БЕХАР (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Българския бизнесблок предлага за заместник-председател на Народното събрание проф. Христо Стоянов.

Проф. Стоянов е роден през 1930 г. Един от най-известните научни работници и специалисти в областта на механизацията на селското стопанство. Бил е дългогодишен директор на Института за механизация на селското стопанство. Има над 200 труда, публикувани на няколко езика. Известен е като специалист у нас и в чужбина. Особено важно за нашия случай е, че проф. Стоянов има своята парламентарна практика в Тридесет и седмото Народно събрание.

Като депутат от Плевенския многомандатен район проф. Стоянов е направил редица ценни предложения, свързани с финансирането на селското стопанство и изобщо в сферата на земеделието. Бил е член на Комисията по земеделието към Народното събрание и заместник-председател на Комисията по планинските и полупланинските райони. Считаме, че покривайки именно тази сфера от нашия икономически, стопански и обществен живот – земеделието, проф. Стоянов и като заместник-председател на Народното събрание ще бъде изключително полезен и ще дава своя принос за нашата работа. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Бехар.

Съгласно приетите преди малко процедурни правила гласуването ще бъде явно и ан блок. Ще се извърши чрез поименно изписване имената на народните представители и тяхното гласуване чрез компютризираната система.

Моля да гласувате.

От общо гласували 211 народни представители, за – 210, против – няма, въздържал се – 1. (Ръкопляскания)

Позволете ми да честитя на избраните заместник-председатели на Тридесет и осмото Народно събрание – господин Иван Куртев, господин Благовест Сендов, госпожа Петя Шопова, господин Александър Джеров и господин Христо Стоянов и да им пожелая ползотворна работа в Председателството на Народното събрание. (Ръкопляскания)

Докато тече поименното изписване ще си позволя да отбележа, че има две парламентарни групи, които имат еднакъв брой членове на своите парламентарни групи. Това са Народният съюз и Евролевицата. В подреждането в проекта за решение Парламентарната група на Евролевицата е поставена преди парламентарната група на Народния съюз. Ако спазим това подреждане и ако се проявим и като кавалери, народните представители, които ще започнат сега своята дейност, това са постоянните – господин Иван Куртев и господин Благовест Сендов и на ротационен принцип за настоящата сесия госпожа Петя Шопова. (Ръкопляскания. Избраните заместник-председатели получават поздравления от народните представители.)

Моля избраните заместник-председатели, ако обичат да заповядат и да заемат местата си. (Бурни и продължителни ръкопляскания. Председателят на Народното събрание става и поздравява заместник-председателите, които заемат местата си.)

Уебсайт и реализация - BZGraphics