ПЪРВО ТЪРЖЕСТВЕНО ЗАСЕДАНИЕ Велико Търново, вторник, 10 юли 1990 г. (Открито в 15,00 ч.)

В 14,15 ч. пристигнаха рейсовете с народните представители. Пред входа на Музея на Възраждането и Учредителното събрание, Университетският със­тав за старинна музика „Свети Климент Охридски“ с ръководители Таня Хрис­това и Георги Герганов изпълни старинни песнопения.

Във фоайето на музея на партера народните представители се разписаха в присъствената книга, момичета от Велико Търново ги закичиха със здравец. След това народните представители заеха места в залата.

ИВАН ДИМИТРОВ (кмет на Велико Търново): Уважаеми народни пред­ставители, драга гости, другарки и другари, дами и господа! Щастлив съм, че на мен като кмет на града, се падна голямата чест да ви поздравя с „Добре дош­ли!“ в древната българска историческа столица.

Днес Търновград отново сияе в празнична усмивка, горд от всичко, което десетките негови поколения сътвориха за България.

Приемете неговата ласка – в нея е събрана надеждата на целия народ, че вие, като достойни негови избраници, вярно ще служите на род и родина, че над всичко е България.

Приемете неговата признателност – с решението за откриване на Велико­то Народно събрание във Велико Търново, вие още в самото начало показах­те най-важното – уважението към парламентарните традиции.

Преди 111 години вашите предшественици – строителите на новоосвобо­дена България, заседаваха също в тази историческа сграда във време на безпо­койство и тревога, но успяха да я изведат на спасителния бряг. Те приеха една от най-демократичните за времето конституции – Търновската. Създавайки за­кони от народа и за народа, те показаха политическа зрялост и спечелиха не са­мо неговите, но и на световната общественост симпатии.

Седмото Велико Народно събрание има историческата задача да си,са за­винаги с тоталитаризма, като създаде нова демократична Конституция, гаран­тираща цялостта и независимостта на България и човешките права на гражда­ните, осветени от международните съглашения.

Надявам се, че като изразявам пожеланията на всички българи за успеш­на дейност, те изразя и неговите надежди свещените интереси на родината да бъдат главното, ръководното начало в работата ви. Вие получихте изключи­телното право да представлявате интересите на народа в пай-висшия държа­вен орган, но и огромната отговорност за неговите съдбини.

Бъдете единни по общонародните въпроси, както бяха единни и учредите­лите. Връщайте се често към делата им, за да бъдете верни на народа и демок­рацията.

Приемете в новата Конституция завета на учредителите – Великото На­родно събрание да се открива във Велико Търново, тук да се приемат най-важ­ните държавни актове, държавният глава да полага клетва тук.

Ние вярваме във вас!

На добър час! Съединението прави силата! България – над всичко!

Обичайте България! (Ръкопляскания)

Сред избраните народни представители с най-продължителен житейски опит е г-н Йосиф Петров. Съгласно приетата парламентарна практика нему се полага и правото да открие и ръководи сесията на Великото Народно събра­ние.

Моля заповядайте, г-н Петров. (Г-н Йосиф Петров заема председателско­то място, посрещнат с ръкопляскания)

Моля също проф. Петър Горанов, председател на Инициативния комитет „Великото Народно събрание във Велико Търново“ да връчи на г-н Петров Об­ръщението на комитета за съхранение от Великото Народно събрание.

ПРОФ. ПЕТЪР ГОРАНОВ: Уважаеми господа народни представители! Връчвайки художественото Обръщение на Инициативния комитет „Великото Народно събрание във Велико Търново“ (няма да го чета, то е раздадено), ще завърша само с пожеланието на комитета да изработите конституцията, която да бъде свидетелство пред бъдните поколения за високата ви политическа от­говорност и зрялост, за стремежа ви да наредите България като равноправен и уважаван член на общоевропейския дом.

Успешна работа! (Проф. Петър Горанов връчва Обръщението на г-н Йосиф Петров. Ръкопляскания.)

(Обръщението на ИК“ВНС във Велико Търново“ – Приложение 1,1)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОСИФ ПЕТРОВ: Уважаеми госпожи и гос­пода народни представители! Уважаеми господа дипломати и гости! Щастлив съм, че на мен се падна високата чест тук, в старопрестолния град Велико Тър­ново, да открия първата сесия на Седмото Велико Народно събрание на нова България.

Това Велико Народно събрание е повикано от историята да излее темели­те на новата българска държава. То е призвано да изработи основния закон – Конституцията, която Конституция да бъде отправната точка към създаване­то на една нова, свободна, независима, демократична и правова българска дър­жава с един свободолюбив, трудолюбив и благоденствуващ български народ. Задача колкото отговорна, толкова и благородна. Задача трудна, но постижи­ма. (Ръкопляскания)

Като ви приветствувам с „Добре дошли!“ в старопрестолния град, аз ви по­желавам добра воля, здрав разум и високо съзнание за изпълнение на велика­та задача.

Към нас са устремени днес милиони погледи, мисли и надежди. На нас разчита цял един народ. Затова нека се покажем достойни следовници на бе­лежитите наши предци – законодателя, които преди 111 години на същото то­ва място създадоха забележителната Търновска конституция, която блести с крилато свободолюбив и светъл демократизъм.

Още веднъж „Добре дошли и ползотворна работа!“ (Бурни ръкопляскания)

– Да произнесе слово давам думата на представителя на парламентарната група на Българската социалистическа партия, народния представител г-н Александър Лилов.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (посрещнат с ръкопляскания): Уважаеми г-н пред­седател! Уважаеми дами и господа! Другарки и другари народим представите­ли! Уважаеми господа дипломати и гости! Уважаеми г-н кмете и граждани на Велико Търново! Позволете ми да ви предам почитанията и приветствията на парламентарната група на Българската социалистическа партия по случай от­криването на първата сесия на Великото Народно събрание в старопрестолно Велико Търново.

Свободните и демократичните избори са голямо постижение за демокра­тизираща се България. Всички допуснати нарушения на закона до и по време на изборите трябва да бъдат разгледани и санкционирани от Великото Народ­но събрание. Но цял свят видя и призна, българският народ знае, че у нас се произведоха на 10 и 17 юни свободни и демократични избори. Това е забеле­жителен, пълен с надежди и перспективи факт в най-новата българска история. Ето защо първите думи, които ние казваме в този тържествен за отечеството ни час, са: нека се гордеем за България и за българския народ с успешно про­ведените и засвидетелствувани от Европа и света свободни, демократични и честни избори.

, Нека бъдем признателни за толкова високата, но и също толкова трудна за опазване чест, че сме облечени с доверието на народа и с отговорността пред народа. Нека съзнаваме всеки миг, докато сме във Великото Народно събра­ние, че сме изпратени тук, за да изработим с общи сили, ум, мъдрост и добра воля новата Конституция и нови закони, които ще станат здравите темели на демократична България.

Свърши времето на тоталитарния парламент и започна изграждането на демократично Народно събрание в духа и върху принципите на пай-ценните, най-прогресивните световни демократични традиции и съвременен опит.

Ние, всички народни представители, смес тези, които отговаряме пред на­рода, този нов демократичен български парламент да бъде създаден.

Ние сме тези, които ще трябва да покажат, могат или не могат да изпъл­нят тази повеля на сегашния български ден и тази инвестиция за бъдещето. Ние

трябва да успеем.

Аз и моите колеги народни представители-социалисти, вярваме в успеха и в историческата роля на Великото Народно събрание. Ние вярваме в мир­ния преход към демокрация в България, Българският народ не само каза как­вото каза, но и прояви най-ценните си качества по време на изборите – свобо­долюбив и трезвеност, неподкупност, вяра в доброто, привързаност към граж­данския мир и отхвърляне на гражданските междуособици. Ние всички пред­ставяме тук един мирен, справедлив и храбър народ. Нека бъдем достойни за него и едничката ни мисъл да бъде как да изпълним неговите надежди и воля. Нашата парламентарна група ще следва този политически път и този морален императив.

Прекрасно е, че сесията на Великото Народно събрание се открива тук, в град Велико Търново. Тук сред очарованието от неговата природа и архитек­тура и сред достолепието на неговите традиции и граждани. Тук, във велико­търновската столица на Втората българска държава, която представлява цяла епоха в нашата 1300-годишна история, и от която са се отправяли много пъти­ща и дипломатически мисии към балканските и европейските държави. Тук, в една от крепостите на българската култура и Българската църква. Тук, където след Освобождението през 1878 г. бе положено началото на Третата българс­ка държава и бе създадена знаменитата, събрала историческия опит на евро­пейската демокрация Търновска конституция.

Трябва да благодарим на Велико Търново и на великотърновци, че пазят духа и огъня на историята. Те са толкова необходими на България днес. Пове­че от всеки друг ден сега българският държавник и българският парламент са длъжни да проникнат в историческата мъдрост, в източниците на национална- та слава и трагичност, в уроците на държавната ни традиция. Големият въпрос е: могат ли съвременните българи и българските държавници, носещи в една­та си ръка нашия националния трибагреник, а в другата своите червени, сини, оранжеви, зелени или други партийни знамена, мислейки исторически и съв­ременно, да осигурят граждански мир, национално единение и благоденствие на нашето отечество и държава.

Народните представители от Българската социалистическа партия ще ос­танат верни на предизборния си девиз, че интересите на България стоят над всичко и над всички. Ние ще следваме нашата политика на диалог с всички де­путати и парламентарни групи.

Ние ще сътрудничим честно с всички, които участвуват в градежа на де­мократично, хуманно, справедливо и равноправно общество в България. Ние протягаме ръка на всички. За нас ще бъдат чужди както националният нихили­зъм, така и националистичното противопоставяне.

Парламентарната група на Българската социалистическа партия ще рабо­ти за граждански мир, за национално съгласие, за радикални политически» ико­номически, екологически и правни реформи, които да изведат България от кризата и да отворят пътя й към демокрация и благоденствие.

Ние ще се противопоставим на каквито и да било опити да не се уважават и зачитат резултатите от свободните и демократичните избори, проведени под широк обществен и международен контрол.

Народът ни е свободен, суверенен и цивилизован. Той стои по-високо от всички партии. Неговият глас е решаващ и неподлежащ нито на цензура, нито на пренебрегване, нито на погазване. Докато в парламента има един социа­лист, това не би могло да бъде допуснато.

Ние сме против безредиците и хаоса, против дестабилизирането на обста­новката в страната. Не те, а националното съгласие, стабилността в общество­то и конструктивната работа на парламента са пътят към демокрацията. Нека расте гражданската активност, но непременно и гражданската отговорност. Нека всеки има правото на протест, но и задължение да работи, да гради. Ина­че страната ще бъде хвърлена в беди, политически междуособици и стопанска разруха.

Народът ни изпрати във Великото Народно събрание, за да намерим из­ход от кризата. Ние сме длъжни да направим това. И ние можем да го напра­вим само всички заедно в честно парламентарно сътрудничество с равни пра­ва и равни задължения за всички.

Извеждането на страната от кризата не може да се отлага. Това не е пар­тиен, а национален, общонароден въпрос. Времената на крайните фоби и край­ните фили е в нощта на историята. Строи се нова мирна и обединена Европа – от Атлантика до Урал. Създава се нов мирен свят. Заражда се нова степен в развитието на човешката цивилизация. Идва времето на разума, на общочо­вешката общност. Вижда се, че 90-те години ще бъдат изключително динамич­ни, преломни в много области. България не може да си позволи да изостане от европейските и световните тенденции. Тя трябва да бъде част от Европа, да за­еме достойно място в нейното строителство и в новия европейски дом. Но съд­бата на България ще се решава не на Изток и не на Запад, а тук, в самата Бъл­гария, здраво свързана с Европа и света.

Нека строим България като независима» модерна, демократична и динамично развиваща се цивилизована страна. Само така тя ще бъде уважавана, приета и подпомагана от Европа и света.

Завършвам, господа и другари, с думите: ние сме народни представители

във Великото Народно събрание на България, И трите думи в сегашното наз­вание на парламента звучат днес с особена сила.

Велико, защото трябва да изпълни велика мисия, да създаде демократич­на конституция на България в края на XX век и навечерието на XXI век.

Народно, защото най-сетне е създадено чрез свободната воля на народа.

Събрание, защото е събрало хората в партиите, шито само в единение мо­гат да турят основите на демократична държава и демократично общество в България.

Парламентарната група на Българската социалистическа партия уверява своите близо три милиона избиратели, целия народ и вас, господа и другари народни представители, че тя съзнава смисъла на тези три думи днес, 1990 г., няма да измени на своята предизборна платформа и честно ще работи заедно с всички вас във Великото Народно събрание за демокрацията и благоденст­вието на България.

Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОСИФ ПЕТРОВ: Да произнесе слово да­вам думата на представителя на парламентарните групи на Съюза на демок­ратичните сили, народния представител г-н д-р Желю Желев.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ {посрещнат с ръкопляскания): Уважаеми господин пред­седателю, уважаеми народни представители, уважаеми граждани на Велико Търново и гости, дами и господа! Преди повече от 110 години тук, в тази све­щена зала, се провеждаше онова Велико Народно събрание, което изработи и прие Търновската конституция, една от най-демократичните конституции за своето време.

С Търновската конституция бяха положени основите на новата българска държава. След близо петвековно бездържавно съществуване България преста­на да бъде чисто географско понятие на картата на Балканския полуостров, за да възкръсне отново като самостоятелна национална държава.

Дошли сме отново тук да открием Седмото Велико Народно събрание, за да подчертаем с този акт връзката и историческата приемственост между за­дачите на онази възрожденска епоха и задачите, които сега стоят пред нас и на­шите съвременници – българите от края на XX век.

Ние също трябва да приемем демократична конституция, която да сложи окончателно край на тоталитарната система и да възстанови парламентарна­та демокрация в нашата страна. Казано по-точно, да освети началата на пар­ламентарната демокрация, които макар бавно и мъчително, се възстановяват или са вече исторически факт.

Можем да говорим така, защото са вече факт многопартийната система, политическият плурализъм, организираната политическа опозиция, опозиционната преса, свободата на митингите, събранията, сдруженията, първите мно­гопартийни избори, проведени у нас след половинвековен политически моно­пол.

Колкото и неравноправно да е положението, в което са поставени опози­ционните сили и управляващата партия, елементите на зараждащата се парла­ментарна демокрация са безспорен исторически факт. В новата демократична конституция на България те трябва не само да бъдат защитени и закрепени, но и да бъдат по-нататък разгънати, развити въз основа на опита и достиженията на модерните демокрации днес и в съответствие с духа на нашата българска национална традиция.

Нашата демократична опозиция има особени заслуги за всичко това. Тя измина сложен и труден път в търсенето на демокрацията още при тоталитар­ния режим. От самотните интелектуалци – дисиденти, през 60-те, 70-те и 80-те години, през неформалните сдружения в края на 80-те години, до създаването на Съюза на демократичните сили през декември 1989 г., както и на редица други партии и организации, извън този съюз. През януари 1988 г. беше създа­дено Независимото дружество за защита на човешките права, на 8 март 1988 г. в София възникна Комитетът за екологична защита на гр. Русе, на 3 ноемв­ри същата година възникна Клубът за подкрепа на гласността и преустройст­вото в България, в началото на 1989 г. възникнаха: профсъюзът „Подкрепа“, „Екогласност“, Комитетът за защита на религиозните права, духовните ценнос­ти и свободата на съвестта, Движението „Гражданска инициатива“, възстано­виха се старите политически партии: БЗНС „Никола Петков“ и БСДП (обеди­нена).

На 7 декември 1989 г. беше основан Съюзът на демократичните сили, към който по-късно се присъединиха Демократическата, Радикалдемократическа­та, Зелената партия, както и Обединеният демократичен център. Веднага след създаването си Съюзът на демократичните сили започна борба за „кръгла ма­са“, на която да се водят преговори между опозицията и управляващата партия по най-належащите въпроси на нашето общество. На 16 януари 1990 г. беше открито първото заседание на Националната кръгла маса. В продължение на повече от три месеца се води упорита борба на два различни типа политичес­ки идеи и тази борба беше увенчана с конкретни резултати. На „кръглата маса“ бяха приети политическото споразумение за разграждане на тоталитарната система в България, решението за Велико Народно събрание, споразумение­то за провеждането на избори. Но може би най-голямото и безспорно пости­жение на „кръглата маса“ ще си остане публичната борба на идеи, борбата на идеите, която благодарение на прякото предаване по радиото и телевизията се следеше с 01р0мсн интерес от целия български народ. В този смисъл Националната кръгла маса се превърна в забележителна школа на политическо мис­лене,

И още нещо, което  придава съвсем актуално значение. С всичките си плюсове и минуси, с предимствата и недостатъците си тя беше една репети­ция по парламентаризъм, подготовка за Великото Народно събрание.

С какво отива във Великото Народно събрание парламентарната фракция на Съюза на демократичните сили? С проект за нова демократична конститу­ция на страната, която трябва да послужи като основа за демократично преус­тройство на България и едновременно с това за основа на едно също такова демократично законодателство, което тепърва предстои да бъде разработено. С различни законопроекти, пакети от законопроекти за реформи в икономи­ческата и политическата област, с чувството на отговорност и тревога за със­тоянието на икономиката, политиката и нравствеността на страната, с надеж­дата за скорошно извеждане на страната от тежката икономическа криза, в ко­ято я заведе тоталитарният режим, с вярата, че ще съумеем да оправдаем до­верието на онези два милиона и триста хиляди български граждани, които ни изпратиха във Великото Народно събрание.

Първото Велико Народно събрание увенча борбите на Българското въз­раждане с Търновската конституция. Нека това Седмо Велико Народно събра­ние да открие пътя на България към модерната демокрация и към Европа.

Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОСИФ ПЕТРОВ: Да произнесе слово да­вам думата на председателя на парламентарната група на Българския земе­делски народен съюз, народния представител г-н Виктор Вълков.

ВИКТОР ВЪЛКОВ (посрещнат с ръкопляскания): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, госпожи и господа, уважаеми гости и гражда­ни на Велико Търново! И аз като всички, които сме тук, дълбоко се вълнувам от този ден и от присъствието си в този град и в тази зала, където витаят сен­ките на нашите прадеди, сянката на българщината.

Велико Търново е така крепко свързано в съзнанието на всеки българин с нашата древна и по-нова история. Тук са се родили истини и легенди за вели­чието и достойнството на българина. Тук, в тази зала, преди 111 години Екзарх Антим I е благословил първите стъпки към свободата и законността в изстра­дала България. Тук са се раждали много закони и дръзки примери на родолюбие и почтеност, така че една ли е няколко думи могат да бъдат обхванати, но преклонението ни към тях и респектът, който ни внушават, ни карат да потръп­ваме пред отговорността, която трябва да носим.

Разногласията често произтичат от неизяснената политическа догма на от­говорността. Според мен не само ръководните дейци, а цялата наша общест­вена йерархия трябва да бъде отговорна. Ако искаме да укрепим личната и обществената свобода, ние обезателно трябва да поддържаме тази максима, за­щото отговорността пред обществото може да стане илюзорна, ако не се раз­простира върху всички. Именно от това произтича и необходимостта от ясни и точни закони. Преди всичко в името на общественото спасение ние трябва да се заемем с изработването на една нова конституция. Това е нашата основна и първа мисия. Необходима ни е конституция, която да осигурява максимално разгръщане на правата на народа, това, което ние, земеделците, наричаме народовластие. Конституция, която да създава най-добри законодателни усло­вия и да разкрива най-добри възможности за създаването на енергично и дейс­твено държавно ръководство.

Налице са много интереси, страсти и предразсъдъци. Нека в момента да се стремим към възможно най-доброто, а да оставим идеалното на времето, което всичко усъвършенствува. Нека се предпазим същевременно от прекале­на мудност на разискванията, за да не забавим изпълнението на народната по­ръка, която ни е довела тук, и да изчерпим търпението на народа. Защото ние често повтаряме днес думите „народ и родина“, забравяйки за тяхната истинс­ка подплата, забравяйки, че те са и сигнал за нашето така необходимо сътруд­ничество.

Нека не смятаме патриотизма за привилегия на една или друга група. И

ако обичта ни към застрашеното и подложено на беди отечество не може да ни обедини в момента, нека най-напред победим самите себе си. Нека прини­зим градуса на личните си и партийни интереси, нека бъдем народа, защото сме именно неговите представители тук – ние, избраните от него.

Живеем в особено време, белязано от непривични за нас явления, но ние, по думите на Вацлав Хавел, сега правим опит да живеем в истината, отказали се веднъж за винаги от илюзорните примамки на абстрактни идеали и измис­лено бъдеще – истината, която ще ни направи свободни.

Свидетели сме на зараждането на партии и движения, на стачки и протес­ти, на демонстрации и митинга, които насищат всекидневието ни. Това са ес­тествени процеси в един период на трансформация, на преоценка на ценнос­тите и на една задължителна еволюция на стойностите. От нас всички зависи дали тези процеси ще се изродят в хаос или ще бъдат мотор, двигател за раж­дането на истинската демокрация. Стачките, демонстрациите, недоволствата винаги са признак на едно стълкновение, в което обаче, освободени от страха, не трябва да губим уважението си към законите и институциите, които се стре­мим да изграждаме с любов и уважение към народа си.

Всички до един днес говорим за обща та си воля, недвусмислено насочена към усилията да възтържествува демокрацията. По тази воля и това желание трябва да се диктуват и от общ разум. Иначе ще си останем с голите пожела­ния и празни 1с обещания, изречени пред нашите избиратели.

Уважаеми колеги, дами и господа!

Позволете ми да използвам тази трибуна, за да благодаря тук от името на присъствуващите народни представители на Българския земеделски народен съюз, на близо половин милион избиратели, които подкрепиха нашите канди­датури, подкрепяйки по този начин програмата и платформата на БЗНС. Не­ка също така си позволя от името на моите колеги да уверя всички, които ни вярват, че не ще пожалим силите си и всички възможности, за да спазваме принципите на възродения Български земеделски народен съюз, принципите на Александър Стамболийски и Никола Петков, които докрай отстояваха по­зицията, че цялата власт произтича от народа и му принадлежи и никое лице не може да си присвои нейното упражняване.

Прекрачили прага на тази свещена сграда, ние сме призвани (ще го повто­ря) да служим на народа, водени от най-светли и родолюбиви чувства. Ние трябва да покажем дали наистина ще бъде велико Великото Народно събра­ние на 1990 г. Чака ни труд – сериозен и много отговорен. Нека бъдем достой­ни слуга на народа си, защото такава е преди всичко сега повелята на времето.

Някога тук, в тази зала, когато е започнало работа Учредителното заседа­ние на Великото Народно събрание през 1879 г., България е била раздробена на части. Днес, когато това териториално разделение вече не съществува, мо­же само да си пожелаем духовното единение на всички ни, на целия народ, оби­таващ благословената наша земя. Тази наша българска земя трябва да превър­нем в обител на демокрация, прогрес и културно възвисяване, на свобода и бла­горазумие в името на човека.

И нека накрая простичко си пожелаем – яко да работим и успешно и мъд­ро да пристъпваме към решаването на толкова жизненоважните въпроси за на­шата България. (Продължителни ръкопляскания)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОСИФ ПЕТРОВ: Уважаеми госпожи и гос­пода народни представители!

Поради напредналото време и напрегнатата програма, словата на остана­лите представители на парламентарните групи и политическите дейци като Милан Дренчев, Меди Доган, д-р Елка Константинова, д-р Петър Дертлиев и още много други, които са се записали, ще ги произнесат във втората част на днешното тържествено заседание, което ще се проведе на 17 т.м. в 10 ч., в сгра­дата на Народното събрание в София.

С това приключи първата тържествена част на нашето първо заседание. (Звъни, ръкопляскания )

Моля за кратко съобщение.

ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаеми народни представители! Атмосферата на тази зала е тясно свързана с един хълм наблизо, от който не по-малко струи

чиста българщина. Каним всички да посетим хълма „Царевец“. (Ръкопляска­ния)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОСИФ ПЕТРОВ: Закривам заседанието.

(Закрито в 15 ч. 42 м.)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Йосиф Петров)

Уебсайт и реализация - BZGraphics